Съществува ли Дядо Коледа?

За всички онези, които вече не вярват в чудеса...

През декември 1897 год. в редакцията на вестник "Ню Йорк поуст" е получено писмо от едно 8 годишно момиченце. То моли авторитетният вестник да отговори на въпроса:
"Има ли наистина Дядо Коледа?"...

Дават писмото на един от най-опитните журналисти - Франсис П. Чърч. Той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. А вестник "Ню Йорк поуст" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 г. , когато спира да излиза.

~ . ~ . ~

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън:

"Драги редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват, че Дядо Коледа не съществува. Моля Ви, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?"
Вирджиния О' Ханлън

~ . ~ . ~

Отговорът на Франсис П. Чърч:

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!!!
Твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на възрастта, а именно - не вярват, ако не видят. Мислят, че ако техните очи не виждат нещо, то не съществува. Всеки ум, Вирджиния - и на големите хора и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Фактът, че той съществува е толкова сигурен, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде, и нещо повече - че носят красота и радост в живота. Уви, колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществуване. Без тях ние нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното, а светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа?
Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в Коледната вечер, за да хване Дядо Коледа, но дори да не го видиш как влиза през комина, това не означава, че той не съществува. Това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си престави всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да го разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най - могъщите хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно...

Нямало Дядо Коледа?
Благодарим ти, Господи, че той е жив и ще живее винаги, дори след хиляди години, Вирджиния! Нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължи да носи радост на детското сърце!...

Еднаква банкова сметка за всички

Ние имаме една банкова сметка, която е еднакво достъпна за всички.
Но тя е малко по-особена от онази, в която държим и оперираме с авоарите си.
В нея не ни е позволено да депозираме. Можем единствено да теглим от наличното...

Никога не можем да си вземем извлечение от тази банкова сметка.
Никога не знаем колко ни е останало още за ползване в нея.
И няма мениджър, с който да можем да обсъдим, как по-ефективно да ползваме дебита ù.

Да, тази банкова сметка е нашето време!

Никой от нас не знае, с колко време още разполага.
И никой от нас не е в състояние да увеличи дните си.
Единственото, което можем, е да направим така, че те да са изпълнени с удовлетворение и щастие!

Автор - Ричард Дени
(един от най-известните търговски и мениджмънт-консултанти във Великобритания)

За да бъде всичко наред, направи го!

Говори за Щастие...
Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи. Пътищата не са само неравни и стръмни. Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това! Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка!

Говори за Вяра...
На света му е къде по-леко без твоето изречено невежество и съмнение. Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го! Ако не вярваш - скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата!

Говори за Здраве...
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката. Кажи, че си добре и че всичко ти е наред. Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина!

Ела Уилър Уилкокс

Johannes Linstead - Kiss the Earth

~ ' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Няма да ме заболи!

Ще направя днес някоя и друга добрина.
Няма да ме заболи!

Казах на съпруга си, че го обичам.
Няма да ме заболи!

В кутията с обяда на сина си сложих бележка, в която пише колко е неповторим.
Няма да ме заболи!

В магазина отворих вратата на една жена в инвалидна количка.
Няма да ме заболи!

Оставих за пощальона кутия с курабийки.
Няма да ме заболи!

Пуснах един човек да мине пред мен на опашката в супера.
Не ме заболя!

Обадих се на брат ми да му кажа, че ми е домъчняло за него.
На него също му било домъчняло за мен!

Занесох цветя в старческия дом.
Няма да ме заболи!

Направих пилешка супа за една болна приятелка.
Няма да ме заболи!

Поиграх с дъщеря ми.
Беше забавно!

Благодарих на продавачката, която прибра покупките ми в торбата.
Тя грейна цялата!

Разреших на помощника си да отсъства един ден без да му го удържам.
Заболя ме съвсем мъничко!

Поиграх в двора на топка с кучето си.
Беше приятно!

Поканих една жена, която не може да шофира, на обяд и после на кино.
Прекарах добре!

Получих писмо.
Беше прекрасно!

Да направя някоя и друга добрина?
А може да изкарам така и цяла година...
Знам, че няма да ме заболи!

Санди Езрин

Mi-e dor de tine...

~' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Истини за Живота - мъдрости и цитати от Майка Тереза

Майка Тереза (Агнес Бояджиу) - 26.08.1910 - 05.09.1997
Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд

~ Прави така, че всеки, който дойде при теб, когато си тръгва да се чувства по-добре и да е по-щастлив.

~ Знам, че Бог не би ми дал товар, който не мога да понеса. Понякога обаче ми се иска да не ми се доверява толкова много.

~ Ако твърде много съдиш хората, няма да ти остане време да ги обичаш.

~ Добрите думи може да са кратки и лесни за казване, но ехото им е наистина безкрайно.

~ Едно радостно сърце се ражда най-често от сърце, което гори от любов.

~ Всички сълзи са изплакани от сбъднати мечти.

~ Радостта е мрежата на любовта, която улавя душата.

~ Самотата и чувството, че си нежелан, са най-голямата бедност.

~ Всяко дете е безценно, защото всеки човек е Божие създание.

~ Само жената може да създаде семейството. Но семейството може да бъде и разрушено от нея.

~ По кръв аз съм албанка. По гражданство — индийка. По вяра — католическа монахиня. Колкото до моето призвание, аз принадлежа на света. Колкото до моето сърце — аз принадлежа изцяло на Сърцето на Исус.

~ . ~ . ~

Още от Майка Тереза:

Въпреки това! - надпис в сиропиталището Шишу Баван в Калкута, Индия

Седемте тайни на Майка Тереза за Любовта

Най-хубавият ден - днешният!

Кога, ако не Сега?

Самоубеждаваш се, че животът ти ще стане по-добър, когато се задомиш, когато имаш дете, а след това и второ...

После се разстройваш от това, че децата ти са все още малки и се надяваш че всичко ще се оправи, когато те порастнат...

Следват грижите за това, че те стават тинейджъри и ти трябва някак си да се справиш с тях. Вярваш, че ще станеш по-щастлив, когато те излязат от своите "...найсет" години...

Самоуспокояваш се, че животът ти ще се подобри, когато съпруга/та ти разреши своите проблеми в работата си, когато си купиш по-нова кола, когато си вземеш отпуската, когато напълно излезеш в пенсия...

Но истината е, че няма по-добро време за това да се чувстваш щастлив, от СЕГА!!! Ако не СЕГА, то кога?

Животът ти винаги ще е пълен с предизвикателства. По-добре е да приемеш нещата такива, каквито са и да стремиш да бъдеш щастлив СЕГА, без да гледаш нищо...

Струва ти се, от дълго време, че почти... още малко и..., животът ти ще започне. Истинският живот! Но винаги е изниквало някакво препятствие на пътя. Сурово изпитание, което е трябвало да преминеш. Дали работа, която е останала недовършена или време, което е било нужно да посветиш или пък дълг, който е трябвало да заплатиш. И веднага след това ще можеш да заживееш...

Но истината е, че всички тези препятствия, са на практика истинският живот!
Защото, няма път, който да води към щастието. Щастието – Това Е самият ПЪТ.

Затова, наслаждавай се на всеки момент!
Не е нужно да чакаш да завършиш училище или да започне учебната година. Да чакаш да загубиш 10 лева или да заработиш 10 лева. До деня, в който ще имаш работа, до женитбата, до вечерята в петък или закуската в неделя сутринта. До получаване на нова кола, до изплащането на всичките вноски. До пролетта, до лятото, до есента, до зимата. До първо или петнайсто число на месеца. Когато пуснат любимата ти песен по радиото, когато умреш, когато се родиш отново... преди да си решил да бъдеш щастлив.

Запомни:
истинското Щастие е в самото пътуване, а не в крайната цел! И няма друго време и място, в което може да се чувстваш щастлив, освен... Тук и Сега!

Обичам те!

- Какво се казва на някой, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.

- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.

- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.

- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.

- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.

- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.

- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.

- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.

- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.

- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.

- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.

- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.

- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.

- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.

- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.

- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.

- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.

- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.

- В какво?
- В любовта си! - каза той.

- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.

- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.

- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.

- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.

- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.

- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...

~ . ~ . ~

Какво съм Аз за Теб?

Какво съм Аз за Теб?

- Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.

- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.

- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.

- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.

- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.

- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.

- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.

- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той...

~ . ~ . ~

...Обичам те!...

James Last - Slavonic Dance

~' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

I close my eyes and dream of You...

Your touch is with me always...

It's burnt into my skin...

As soft and warm, as sun rise...

When a summer day sets in...

Your soft voice never silent...

It's forever in my ears...

Serenading every moment...

And calming all my fears...

Your arms always enfold me...

The strenght of angels wings...

They support and protect me wholly...

With the safety a true love brings...

While I can never repay you...

For the wonder you bring to my life...

I can forever be true...

And forever be a true sweetheart...

Whenever I day dream...

And day dream I do in my secret garden...

I day dream of You in a faraway land...

Embracing me tight and holding my hand...

And touching my face...

Just You and Me...

In this peaceful place...

Just You and Me!

Покана за танц - танцът на Живота!

Изпращам ти покана - думите й са изписани на дланта ми от пламъка на Живота!
Но недей да скачаш веднага с вик:
"Да, това е което искам! Нека го сторим!"
А просто се изправи тихо и ела да танцуваш с мен...

Покажи ми, как следваш най-дълбоките си желания, по спирала в болката на болките. И аз ще ти покажа как навлизам навътре и как се отварям навън, за да почувствувам целувката на Мистерията, сладките й устни до моите, всеки ден...

Не ми казвай, че искаш да събереш целия свят в сърцето си. Покажи ми как успяваш да продължиш, след като си направил поредната грешка, без да изоставяш себе си, когато си наранен и се страхуваш да бъдеш необичан...

Разкажи ми историята за това кой си, и ме познай в историите, в които живея аз. И когато сме заедно, нека помним, че всеки един от нас винаги има избор...

Не ми казвай колко прекрасни могат да бъдат нещата "...един ден". Покажи ми, че можеш да поемеш риска да бъдеш в пълен мир, напълно приемащ начина по който са нещата точно в този момент. И отново в следващия, и в следващия след него...

Наслушала съм се на достатъчно воински истории за смел героизъм. Кажи ми как се сгърчваш, когато се блъснеш в стена, в нещо, отвъд което не можеш да преминеш само със силата на собственото си желание. И какво те пренася отвъд тази стена, при крехката красота на човешката ти природа...

И след като сме показали един на друг как сме поставили и опазили чистите, здрави граници, които ни позволяват да живеем заедно, нека рискуваме и си припомним как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези, които някога са ни обичали така шумно...

Отведи ме по местата, които са те научили как да танцуваш. Местата, където би рискувал, оставяйки света да разбие сърцето ти. И аз ще те отведа по места, където земята под нозете ми и звездите над мен ме карат да се чувствувам цяла отново и отново...

Покажи ми как се грижиш за външните неща, без да им позволяваш те да определят кой и какъв си ти отвътре...

Когато телата са сити, но въпреки това вътрешните ни гласове крещят, че желанията на душите ни имат твърде висока цена, нека си припомним един на друг, че това никога няма връзка с парите...

Покажи ми как представяш пред хората и света историите и песните, които би искал децата на нашите деца да запомнят. И аз ще ти покажа, как се боря не да променям света, а да го обичам!...

Седни до Мен в дългите моменти на споделената самотност, познавайки както абсолютната ни самота поотделно, така и безспорната ни принадлежност един на друг. Танцувай с Мен в мълчанието и в звука на дребните всекидневни разговори, без да ми противопоставяш нито едното, нито другото в края на деня...

И когато звукът от всички декларации на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра, танцувай с мен в безкрайната пауза, преди следващото вдишване на великия дух, който ни диша в самото съществуване, а не просто запълва празнотата отвън или отвътре...

Не, не казвай "ДА!". Просто поеми ръката ми и...
Танцувай с Мен!

~ . ~ . ~

Автор - Oriah Mountain Dreamer
~ Кажи ми, искам да знам... ~

Въпреки това!

Оригиналът на този текст се намира на стената на един дом за изоставени деца - в сиропиталището Шишу Баван, основано от Майка Тереза през 1955г. в Калкута, Индия
Помни, че
хората са упорити, алогични и егоцентрични.
Но ти ги обичай, въпреки това!

Правиш ли добро на някого,
веднага ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Но ти прави добро, въпреки това!

Постигнеш ли успех в живота, ще се сдобиеш
с фалшиви приятели и истински врагове.
Но ти се стреми към успеха, въпреки това!

Доброто, което правиш за другите
най-вероятно ще бъде забравено утре.
Но ти прави добро, въпреки това!

Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат убити от най-дребните хора
с най-нищожните съзнания.
Но ти не ограничавай мислите си, въпреки това!

Хората проявяват благосклонност към губещите,
ала са склонни да следват единствено победителите.
Но ти се бори за победените, въпреки това!

Каквото си градил с години,
може да рухне само за една нощ.
Но те не спирай да градиш, въпреки това!

Дай на света най-доброто от себе си
и в замяна на това, той ще те отритне.
Но ти му го дай, въпреки това!

~ . ~. ~

Още от Майка Тереза:

Седемте тайни на Майка Тереза за Любовта

Истини за Живота - цитати от Майка Тереза

Най-хубавият ден - днешният!

Въпрос на избор - да се радваш на Живота или да го мразиш!

Познавам Джери от много години, работи като мениджър в ресторант. Това, което го отличава от всички останали е, че абсолютно винаги е в добро настроение. Не зная как успява, но винаги, когато някой го попита как е, той отговаря с широка усмивка:

- По-добре от това не може да бъде!

Голяма част от персонала, с който работи, напусна когато той реши да си смени работата. И тръгна с него... от ресторант в ресторант. Защо ли? Защото Джери наистина умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.

Всичко това няма как да остане незабелязано и съвсем естествено провокира любопитството ми. Един ден отидох при него и го попитах:

- Не разбирам, Джери. Никой не може да бъде позитивен целия ден. И това да продължава всеки ден. Tи как успяваш?

Джери се усмихна и ми каза:

- Всяка сутрин се събуждам и си казвам:
~ Днес имам две възможности за избор - добро или лошо настроение... ~
Винаги избирам доброто настроение!

Всеки път като се случи нещо лошо си казвам:
~ Имам две алтернативи от които да избирам - да бъда жертва или да се поуча от тази ситуация... ~
Винаги избирам това, да науча нещо!

Когато дойде някой при мен и започне да ми се оплаква, имам два варианта пред себе си:
~ Да слушам неговите оплаквания или да му изтъкна позитивната страна на живота... ~
Винаги избирам позитивната страна!...

- Но това не е така лесно всеки път! - възразих му аз.

- Напротив, лесно е! - отвърна ми Джери. - Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш, как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш, как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш, дали да си в добро или лошо настроение. Избираш, как ще мине денят ти, седмицата ти, годината ти... Ти сам решаваш как ще протече Животът ти!

~ . ~ . ~

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже, които искали да оберат заведението. Докато Джери се опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се изнервил и стрелял по него. За щастие, бързо след това открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.

Видях го 6 месеца след случката. На въпроса ми - как е, той ми отговори с неизменната си усмивка и в обичайния за него стил:

- По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?

Отказах. Но го попитах, за какво е мислил по време на обира.

- Първото, което ми дойде на ум бе, че трябваше да заключа задната врата. След като вече ме простреляха, лежейки на земята облян целият в кръв си мислех, че имам две алтернативи - да живея или да умра. Реших да живея!...

- А не те ли беше страх изобщо? - попитах го изумен.

- Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и видях лицата им признавам, че се уплаших. Прочетох в очите им: "Той е мъртъв!"... В този момент разбрах, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса й, към какво съм алергичен, й отговорих: "Към куршуми!" Всички започнаха да се смеят. Тогава им казах:

"Избирам да живея! Моля ви, третирайте ме като ЖИВ, не като МЪРТЪВ!"

~ . ~ . ~

Джери оживя, благодарение на големите усилия на много добри лекари. Но също така и заради собствения си невероятен оптимизъм!

От него научих, че:
всеки ден имаш възможност за избор - можеш да се наслаждаваш на Живота или да го мразиш!

Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение! От момента, в който го осъзнаеш, всичко в живота е по-лесно...

Искам да знам...

Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си...

Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак, заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив...

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти...

Искам да знам, дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш, от страх да не се повтори болката...

Искам да знам, дали можеш в болката - на приятели или твоята собствена, да не я криеш, заглушаваш или "поправяш"...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш в радостта на хората, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш някой да е внимателен или да помни ограничаващата ни човешка същност...

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина...

Искам да знам, дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие...

Искам да знам, дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота...

Искам да знам, дали можеш да живееш с поражението - твоето или на някой друг - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново...

Не ме интересува, къде живееш и колко пари имаш...

Искам да знам, дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш...

Не ме интересува, кой си и как си дошъл тук...

Искам да знам, дали ще застанеш до приятел в огъня и няма да се отдръпнеш...

Не ме интересува, къде и какво си учил...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина цениш и харесваш компанията си в самотните моменти...

Искам да знам, какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши...

Друго не ме интересува, само това искам...

~ . ~ . ~

Автор - Oriah Mountain Dreamer (Орая, Планинският Мечтател)

~ Танцувай с Мен танцът на Живота! ~

Само заради една усмивка!

Тогава бях още малко момиченце. Един ден, просто се чудех какво да правя и...

реших да се усмихна на един тъжен непознат! Моята усмивка накара човека да се почувства много по-добре. Той оправи настроението си и...

се сети, че не е благодарил на свой приятел, който преди време му се беше притекъл на помощ. Веднага написа една бележка и я изпрати по сервитьора до ресторанта, в който приятелят му обядваше всеки ден. Приятелят му така се зарадва на този благороден жест, че...

в изблик на радост даде невероятно голям бакшиш на сервитьора в ресторанта. Сервитьорът пък се почувства изключително щастлив от това, понеже за пръв път получаваше толкова голямо възнаграждение. Затова, като се прибираше вечерта към дома си, гарсонът...

остави част от бакшиша в шапката на просяка, който винаги седеше на ъгъла до тях. Бедният човечец беше толкова благодарен, че...

от сърце го благослови, защото беше почти примрял от глад вече - от два дни нищичко не беше хапвал. Веднага отиде и си купи достатъчно храна, за да утоли глада си. Вече сит, просякът се запъти към своя дом в партера на един блок. Беше толкова щастлив, че...

когато видя под навеса едно свито на кълбо треперещо малко куче, го взе в пазвата си и го прибра при себе си за през нощта. Кученцето беше така радостно, задето се е отървало от студа навън, че...

дълго време тича насам-натам в топлата стая. Късно същата нощ, когато всички вече бяха потънали в дълбок сън, в блока лумна пожар. Кучето първо усети дима и започна неистово да лае. Събуди най-напред бедняка, а после двамата вдигнаха на крак и останалите хора от блока. Децата гледаха уплашено, а родителите прегръщаха своите рожби с облекчение и благодарност, че са успели да се спасят...

Животът на толкова много хора се промени! И всичко това се случи благодарение само на... една усмивка!

Автор - Барбара Хаук, 13г.

Rain

~' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Когато си мислиш, че никой не те обича...

Когато се почувстваш
самотен и тъжен...

И си мислиш, че
Теб никой не те обича...

...просто погледни
в правилната посока!

Какво можем да научим от гъските?

Есен е и прелетните птици поемат своя преход към южните страни. Гъските също се нареждат под формата на буквата V и тръгват към топлите земи. Да, те винаги летят подредени точно по този начин и това не е случайно. След дълги наблюдения и проучвания, ето до какви изводи са стигнали учените:
Когато летят под формата на буквата V, размахвайки крилете си всяка гъска създава възходяща струя въздух на птицата зад себе си, с което улеснява нейния полет. По този начин цялото ято изминава поне със 70% по-голямо разстояние, отколкото ако всяка птица лети самостоятелно.

Каква е поуката:
Ако имаме поставени конкретни цели и ако се борим с общи усилия за тяхното постигане, много по-бързо и лесно ще ги осъществим.

~ . ~ . ~

Ако някоя от гъските реши да се отдели от ятото, тя губи помощта от въздушното течение и веднага усеща съпротивлението при опита да лети сама. Щом разбере това, тя бързо се връща обратно към групата. Така отново се възползва от повдигащата сила на течението, създавано от птицата летяща пред нея.

Каква е поуката:
Ако притежаваме разум, колкото една гъска, ние ще се движим заедно с хората, които вървят в същата посока като нас и ще се възползваме от помощта, която ни оказват.

~ . ~ . ~

Гъската-водач, която лети най-отпред, се изморява по-бързо от останалите, тъй като не може да се възползва от въздушното течение създавано от другите птици. Затова, когато усети, че силите й отслабват, тя отстъпва назад, а на нейното място минава някоя друга от ятото.

Каква е поуката:
Когато вършим тежка и изтощителна работа, идва момент, в който най-добре е да отстъпим мястото си на някой друг, докато възвърнем отново силите си.

~ . ~ . ~

Когато ятото забави скоростта си, гъските намиращи се най-отзад започват да крякат. Така те предупреждават и насърчават летящите отпред птици да усилят темпото и да поддържат скоростта.

Каква е поуката:
Понякога, за да извървим пътя и да постигнем целта си, имаме нужда от подвикването и насърчаването на другите. Не бива да се сърдим и обиждаме от това.

~ . ~ . ~

Ако някоя от птиците в ятото се разболее или бъде улучена от ловджийски куршум, тя не може да продължи своя полет заедно с ятото. Тогава две от останалите гъски също се отделят и я придружават, докато си намери безопасно място за кацане. Те остават заедно там, докато болната птица оздравее или докато умре. Едва тогава отново отлитат и се присъединяват към някое друго ято гъски, преминаващо наблизо.

Каква е поуката:
Ако притежаваме сърце и разум, поне колкото една гъска, ние ще се отнасяме един с друг по същия начин.

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Седемте тайни на Майка Тереза за Любовта

Смисълът на живота е единствено в Любовта и всеки човек е достоен за нея!

Майка Тереза (Агнес Бояджиу) 1910 - 1997
Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд

1. Ние си мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!

Да бъде само монахиня в тих манастир, не привлича Агнес. Родена в албанско семейство, тя напуска цивилизована Европа и тръгва да дири своето място в света. Така стига чак до Калкута на просяците, само с пет рупии в джоба. В продължение на половин век, от сутрин до вечер тя мие, храни, чисти и лекува бедните. Неуморно се труди до смъртта си, когато през 1997г. напуска този свят на 87 годишна възраст. Основаният от нея Орден на милосърдието продължава да приема бедни, болни от СПИН, рак, проказа. В 126 страни по света има създадени 563 приюта и стотици хора, които са отдадени на идеята да продължат нейното дело.

~ . ~ . ~

2. Ние си мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме!

Желаещите да станат сестри в Ордена на милосърдието, се обучават в продължение на 9 години. Работата им е денонощна и неспирна: трябва да чистят, да перат, да обработват рани, да докосват без ръкавици най-ужасни язви от проказа. Нерядко им се налага да работят под свистящи над главите им куршуми. Но те вършат всичко с тиха и радостна усмивка. Ако в тях се появи раздразнение, могат да не отиват на работа, но се молят докато не намерят покой:

„Господи,
дай ми сили да утеша, а не да ме утешават,
да разбирам, а не да бъда разбирана,
да обичам, а не да бъда обичана.
Защото, когато даваме, ние получаваме
и прощавайки – сме опростени”
-- Молитвата на Свети Франциск от Асизи

~ . ~ . ~

3. Ние си мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки!

Веднъж майка Тереза видяла как донесли в клиниката жена, болна от проказа. Тялото й било проядено от болестта и миришело ужасно. Не я приели при другите, но Тереза я измила и поговорила с жената преди тя да издъхне тихо. От този момент поела грижата за всички безнадеждно болни и бездомни, за да облекчи страданията им. Така е основан първият дом за умиращи бедняци. Възможно ли е всеки да бъде обичан? Да се целуват прокажени, да се докосват гниещи приживе тела? Точно това правела майка Тереза със своите сътрудници ден след ден.

~ . ~ . ~

4. Ние си мислим, че обратното на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!

Единствено любовта е лекарството срещу разяждащите ни тревоги. А Майка Тереза не се страхува от нищо – помага на бедните в разгара на апартейда в Претория, в пика на СПИН истерията уговаря кмета на Ню Йорк да пусне от затвора трима болни, работи в Бейрут под бомбите.

~ . ~ . ~

5. Ние възприемаме любовта като вид безумие, но в действителност тя е една особена, интуитивна разумност!

Идеите на Майка Тереза често са нестандартни. Тя решава да открие лепрозорий, но индусите се възпротивяват на предложението й, защото възприемат проказата като наказание за греховете. Тогава вместо стационарни, тя създава мобилни лепроклиники. Успява да докаже, че проказата е лечима и едва тогава основава селища. В тях болните се възстановяват, връщат се към нормален живот, работят и раждат здрави деца.

~ . ~ . ~

6. Ние си мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко наоколо!

Журналист от ВВС снимал филм в полутъмно помещение в Дома на умиращите не вярвайки, че ще постигне качество. След проявяването на лентата обаче, той с изненада установил, че екранът свети с меко, перлено сияние. Филмът Something Beautiful for God излиза през 1969 г.

~ . ~ . ~

7. Ние си мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!

Приютите на майка Тереза са много оживени и има немалко желаещи да помогнат с каквото могат. Понякога европейски лекари изоставят практиката си, за да станат доброволци там или да създадат безплатни улични поликлиники. Те приемат дневно поне по 700 болни...

~ . ~ . ~

Още от Майка Тереза:

Въпреки това! - надпис в сиропиталището Шишу Баван в Калкута, Индия

Истини за Живота - цитати от Майка Тереза

Най-хубавият ден - днешният!

Да бъдеш баща на дъщеря

0 години

Бащата:
- Виж я само, колко е красива! Все още ми е трудно да повярвам, че това сладко дребосъче е МОЕ! Погледни очите й, виж челото - абсолютно същите са, като моите...
Дъщерята:
- Кой ли е този, който и за миг не отделя погледа си от мен? Вероятно това е баща ми...

~ . ~ . ~

5 години

Бащата:
- Малката ми принцеса, красавицата на татко! Кажи миличка, какво искаш да ти купя днес?...
Дъщерята:
- Най-много от всички на света обичам моя татко! Но защо татко спи до мама? Аз искам да ме гушка мен и да не обича никой друг...

~ . ~ . ~

10 години

Бащата:
- Колкото расте, все по-палава става. Не разбирам, на кого се е метнало това момиче?!...
Дъщерята:
- Аз съм влюбена в моя татко! Той е най-прекрасния на света. Затова като порастна, ще се омъжа за някой като него... Дали татко ще увеличи джобните ми този месец?...

~ . ~ . ~

15 години

Бащата:
- Колко бързо порастна това дете... От ден на ден все по-късно започна да се прибира вечер. Ако продължава така, накрая ще си навлече някоя неприятност. Явно ще се наложи да си поговоря по-строго с нея...
Дъщерята:
- Оф, заради татко не мога да прекарвам достатъчно дълго време с приятелите си! Мразя да ми налага тези правила! Кога най-после и аз ще стана свободна?!...

~ . ~ . ~

20 години

Бащата:
- Това момиче вече никак не ме слуша. Все повече се отдалечаваме един от друг. А откакто започна сама да си изкарва парите, сякаш изобщо няма нужда от мен. Не помня от кога не сме си приказвали така сладко, като едно време. Пък и вкъщи само мъже звънят да я търсят... май скоро ще я загубя...
Дъщерята:
- Татко много се е променил! Засяга се от всяка дума, която му кажа. И въобще не ме разбира вече. Дори за дрехите, с които се обличам, иска да ми се меси. А какви ги наприказва снощи само за късата ми пола... Мисля, че ще е най-добре да се изнеса и да си устроя сама живота. Омръзна ми да ме третира като дете...

~ . ~ . ~

25 години

Бащата:
- Знаех си, че един ден това ще се случи, а въпреки това ми е толкова трудно да го приема. Да, ето, че вече се омъжва! Ние и без това напоследък не бяхме така близки, както преди. А сега се появи и съпругът й. Моята малка Принцеса вече ме напуска...
Дъщерята:
- Защо трябва дори и днес да гледа с този мрачен и измъчен поглед?! Не може ли поне мъничко да се усмихне? Зная, че той така и не успя да приеме моя избор. Затова сега се държи по този начин. И всичко това, само защото не се вписва в представите му за зет. Но пък какво толкова, нали все пак няма той да живее с мъжа ми?!...

~ . ~ . ~

30 години

Бащата:
- Толкова рядко се виждаме вече... А колко хубаво би било, ако се срещахме по-често... А и внуците също ми липсват. Но от ходене по срещи и събирания с приятели, на тях не им остава време за мен...
Дъщерята:
- Напоследък май доста пренебрегвам татко... Гласът му по телефона ми се стори някак тъжен. Добре ще е да му направим една изненада и да му отидем на гости през уикенда...

~ . ~ . ~

40 години

Бащата:
- Тя смята, че не съм на нужното интелектуално ниво. Според нея вече имам остаряло мислене. А преди години, когато беше малка, все аз й помагах за уроците. За всики задачи и проблеми, които не успяваше да реши сама, идваше и питаше мен. А сега не ме харесва... Повече никога няма да влизам в политически спор с нея...
Дъщерята:
- С времето татко започва да се държи все по-детински. Непрекъснато се оплаква от нещо. Вярно, че в последно време имаше доста здравословни проблеми, но... Ами ако се случи нещо с него?! Аз така и никога не успях да бъда дъщерята, която той искаше и очакваше да има...

~ . ~ . ~

45 години

Бащата:
- Чудесно е, че дъщеря ми има такова щастливо и пълно с обич семейство! Ще съм спокоен за нея и няма да си отида с отворени очи от този свят. Тя успя да постигне всичко в този живот със собствени сили. Гордея се с нея!...
Дъщерята:
- Много се притеснявам за татко. Напоследък не си пие лекарствата редовно... А аз не съм готова да го загубя... Господи, не ми го отнемай, моля те!

~ . ~ . ~

50 години

Бащата:
- Бъди щастлива, момичето ми!...
Дъщерята:
- Нееее! Татко, не си отивай, моля те!...
Аз сега как ще живея без теб?! На кого ще разчитам, до кого ще се допитвам, кой ще ми помага в трудните моменти...?
Обичам те, татко! Дано да си щастлив там, където отиде! Но моля те, където и да се намираш вече, винаги ми показвай, че сърцето ти е с мен и че продължаваш да ме обичаш!... Не зная как, просто ми давай някакъв знак... Знай, че много ще ми липсваш, татко! И винаги ще те търся!...

~ . ~ . ~

55 години

Жената:
- Откакто си замина, като че ли те разбирам по-добре, татко. Иска ми се, да не ти бях причинявала толкова тревоги и страдание... Но зная, че не мога да върна времето назад и да поправя миналото. И ако все пак, някъде там, където си ти сега, ме чуваш и виждаш, искам да знаеш, че искрено се разкайвам и съжалявам много за всеки миг на тъга, който съм ти причинила... Обичам те, татко!!!

~ . ~ . ~

Автор - K. Balca
Превод на български - Melisa

Какво е да си майка?

Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...

А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...

~ . ~ . ~

Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...

А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...

~ . ~ . ~

Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...

А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...

~ . ~ . ~

Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...

А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

~ . ~ . ~

Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...

А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...

~ . ~ . ~

Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

~ . ~ . ~

Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

~ . ~ . ~

Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

~ . ~ . ~

Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

~ . ~ . ~

Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

~ . ~ . ~

Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

~ . ~ . ~

Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...

А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

~ . ~ . ~

Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

~ . ~ . ~

И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...

~ . ~ . ~

Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa