 |
И двамата лежаха в кардиологичното отделение на болницата. Освен че споделяха една обща стая, те сякаш имаха и еднаква съдба. Страдаха от сърдечна недостатъчност и болестта напълно ги беше обездвижила и приковала към леглата им. Единствената разлика между тях беше в това, че леглото на единия се намираше до прозореца, а на другия - в дъното на стаята, до стената...
Този, който лежеше до прозореца, всеки ден гледаше през него и разказваше на другаря си по стая и съдба онова, което се случва навън:
- Днес времето е слънчево, а морето - спокойно. Но явно все пак полъхва лек ветрец, защото платната на корабчето в далечината са издути. За разлика от предните дни, паркът не е много оживен тази сутрин. На две от люлките има дечица, а другите две са празни... А, ето и влюбената двойка от вчера пак е тук. Настаниха се на същото място и отново си шепнат нещо. Държат се за ръце и се гледат нежно в очите. Колко си подхождат един на друг само... Люляците тази пролет са толкова отрупани с цвят, че всичко наоколо изглежда като окъпано в лилаво. Само тук таме между тях се белеят цветовете някоя цъфнала слива... Чайките кръжат ниско над морето в търсене на днешната си прехрана. С какъв устрем само се стрелват към водата и после пак се издигат с писък нависоко...
Така си минаваха дните в стаята - мъжът до прозореца гледаше навън и разказваше, а другият до стената слушаше и се опитваше да си представи чутото. Докато една вечер мъжът до прозореца не получи поредния си сърдечен пристъп. Кризата беше по-тежка от друг път и приятелят му се уплаши. Посегна инстинктивно към копчето, с което викаха дежурния лекар при нужда, но... миг преди да го натисне, се спря! Една странна мисъл заблъска настойчиво в главата му:
...Ако се случеше нещо с приятеля му, леглото до прозореца щеше да се освободи и тогава вече можеха да преместят него на това място. Така най-после и той щеше да се наслаждава на красивата гледка към морето, парка и цялата онази красота, намираща се наоколо. Досега трябваше да се задоволява само с разказите на съседа си, а ето че най-после имаше шанса сам да види всичко това с очите си...
Воден от тези мисли, той не направи нищо за да помогне на своя другар по съдба, с когото бяха споделяли толкова много през дългия си престой в болницата...
На сутринта лекарите само констатираха смъртта на мъжа, лежащ до прозореца. Санитарите изнесоха тялото му от стаята, а на освободилото се вече място, настаниха пациента от другото легло. Да, най-после беше дошъл този дългоочакван от него миг! Сега вече можеше сам да погледне през прозореца и да види с очите си какво се случва всеки ден навън! С усилие се надигна още малко и обърна глава към прозореца. Погледна навън и... онемя от това, което видя:
Срещу прозореца, пред очите му, се ширеше една безкрайно дълга и висока черна стена!
~ . ~ . ~
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
Този, който лежеше до прозореца, всеки ден гледаше през него и разказваше на другаря си по стая и съдба онова, което се случва навън:
- Днес времето е слънчево, а морето - спокойно. Но явно все пак полъхва лек ветрец, защото платната на корабчето в далечината са издути. За разлика от предните дни, паркът не е много оживен тази сутрин. На две от люлките има дечица, а другите две са празни... А, ето и влюбената двойка от вчера пак е тук. Настаниха се на същото място и отново си шепнат нещо. Държат се за ръце и се гледат нежно в очите. Колко си подхождат един на друг само... Люляците тази пролет са толкова отрупани с цвят, че всичко наоколо изглежда като окъпано в лилаво. Само тук таме между тях се белеят цветовете някоя цъфнала слива... Чайките кръжат ниско над морето в търсене на днешната си прехрана. С какъв устрем само се стрелват към водата и после пак се издигат с писък нависоко...
Така си минаваха дните в стаята - мъжът до прозореца гледаше навън и разказваше, а другият до стената слушаше и се опитваше да си представи чутото. Докато една вечер мъжът до прозореца не получи поредния си сърдечен пристъп. Кризата беше по-тежка от друг път и приятелят му се уплаши. Посегна инстинктивно към копчето, с което викаха дежурния лекар при нужда, но... миг преди да го натисне, се спря! Една странна мисъл заблъска настойчиво в главата му:
...Ако се случеше нещо с приятеля му, леглото до прозореца щеше да се освободи и тогава вече можеха да преместят него на това място. Така най-после и той щеше да се наслаждава на красивата гледка към морето, парка и цялата онази красота, намираща се наоколо. Досега трябваше да се задоволява само с разказите на съседа си, а ето че най-после имаше шанса сам да види всичко това с очите си...
Воден от тези мисли, той не направи нищо за да помогне на своя другар по съдба, с когото бяха споделяли толкова много през дългия си престой в болницата...
На сутринта лекарите само констатираха смъртта на мъжа, лежащ до прозореца. Санитарите изнесоха тялото му от стаята, а на освободилото се вече място, настаниха пациента от другото легло. Да, най-после беше дошъл този дългоочакван от него миг! Сега вече можеше сам да погледне през прозореца и да види с очите си какво се случва всеки ден навън! С усилие се надигна още малко и обърна глава към прозореца. Погледна навън и... онемя от това, което видя:
Срещу прозореца, пред очите му, се ширеше една безкрайно дълга и висока черна стена!
~ . ~ . ~
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
0 мнения:
Публикуване на коментар