Песен-притча за това, как се е родила Любовта на света

Песен-притча за това, как се родила Любовта на света

Когато била още плоска Земята,
а облаците – огън в синевата,
планините стигали до небесата,
дори и по-високо от луната,
хората скитали по света
като търкалящи се колела...
Имали по две ръце, по два крака
и по две лица на огромните си глави.
Говорели с две усти, вместо с една.
Виждали от всички страни.
Не знаели нищо за любовта...

Любовта…
Още не съществувала.
Любовта не била родена.
Тогава имало три пола.
Единият - двама мъже със слепени гърбове.
Наричали ги Децата на слънцето.
Другият – също толкова дебели,
Децата на земята се зовели –
две момичета в едно, свързани като в кълбо.
А Децата на луната си пасвали като вила и лопата.
Били и слънце, и земя, и син, и дъщеря,
когато не била родена любовта...

Боговете се страхували от нашата сила и умували.
Веднъж Тор рекъл:
"До крак ще ги изтребя с моя чук,
тъй както гигантите избих напук."
Но Зевс отвърнал:
"По-добре ме остави
с моите гръмотевици като стрели,
както на китовете краката отрязах
и динозаврите в гущери превърнах,
с това оръжие ще им отвърна."
Грабнал мълниите си и се изсмял:
"Ще ги разцепя посредата.
Ще ги срежа наполовина!...

Облаци се събрали в небесата.
Огнена буря разтресла земята.
Падали гръмотевиците като меч.
Настанала ужасна сеч.
Като остриета пронизвали плътта
на Децата на луната, слънцето и земята...

Но някакво индийско божество
раната зашило с черво.
На корема ни останала дупка една
да ни напомня за нашата съдба...

Озирис и боговете на Нил
завихрили страшен ураган,
за да ни прогонят завинаги оттам,
в порой от дъжд и ветрове
да удавят свойте врагове...

Ако не се държим добре,
ще ни срежат пак на две.
Ще подскачаме на един крак,
ще гледаме с едно око –
ще ни сполети пак зло...

Когато те видях за последен път,
разрязаха на две нашта плът.
Ти гледаше мен. Аз - теб.
Познато лице ми се стори че видях,
но тогава аз не те познах –
имаше кръв по лицето, в косите,
а аз имах кръв в очите.
Прочетох болка в твоите очи,
която и моето сърце търпи.
Това е болката горчива,
която нож в сърцето забива.
Нарекохме я "ЛЮБОВ"!...

Аз прегърнах теб. Ти – мен.
Опитахме отново да се съберем.
Правихме любов. Любихме се.
В една студена, мрачна нощ преди много време,
когато силната ръка на Йов ни раздели
и сетният ни зов се носи нощем още по света.
Оттогава сме самотни същества.
Ето как е произлязла любовта.
Така се е родила ЛЮБОВТА...

Текст от песента на филма "Хедвиг"