Келтска легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си

~ Песен, заплатена с цената на живота ~
Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клони, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота...

Защото най-хубавото се добива с цената на голяма болка! Или поне така е според легендата...

...Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в гърдите си и да умре пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт. Само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече...
Но ние, когато ние си забиваме шипа в гърдите си - знаем. Разбираме. И пак го правим. Все пак го правим...

~ . ~ . ~

...Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме си и това е! Като в старата келтска легенда за птичката с трън забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе, нещо отвътре я тласка.

А ние хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали се вижда?! Сами си забиваме тръните и даже не се питаме "Защо?". Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава!...

~ . ~ . ~

Автор - Колийн Макалоу
Откъс от книгата "Птиците умират сами"