 |
Един ден, симпатичен млад мъж застанал в центъра на града и пред всички гордо заявил, че има най-красивото сърце в цялата околия. Струпали се много хора, любопитни да видят как изглежда такова едно Сърце. То действително се оказало безупречно хубаво и всички искрено му се възхитили. По него нямало никакви петна, нито пък неравности. Изглеждало перфектно! И хората се съгласили с думите на младежа - това наистина било най-красивото Сърце, което някога са виждали.
В това време от някъде се появил един старец и се провикнал:
- Твоето Сърце не притежава хубостта на моето!
Насъбралото се множество и младият мъж вперили поглед в Сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези. На някои места по него липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места пък парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди.
Хората гледали смаяни стареца и не разбирали. Как било възможно да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво?!
Младият мъж, като видял в какво състояние е Сърцето на стареца се разсмял и рекъл:
- Ти май се шегуваш! Да сравняваш Сърцето си с моето?! Нима не виждаш, че моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда...
- Да! - отговорил му старецът. - Твоето Сърце наистина изглежда прекрасно. Но аз и за миг не бих го разменил за моето. Защото всеки белег върху Сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от Сърцето си и го подарявам. Понякога и на мен ми подаряват късче Сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ала нали късчетата не са точно премерени, затова се получват и такива неравности понякога. Но аз много ценя тези ръбове. Те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето Сърце без другият да ми е давал от своето. От това пък са се получили тези празни бразди. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези белези в повечето случаи са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да запълнят празните места...
Сега разбираш ли, в какво е ИСТИНСКАТА КРАСОТА?
В това време от някъде се появил един старец и се провикнал:
- Твоето Сърце не притежава хубостта на моето!
Насъбралото се множество и младият мъж вперили поглед в Сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези. На някои места по него липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места пък парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди.
Хората гледали смаяни стареца и не разбирали. Как било възможно да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво?!
Младият мъж, като видял в какво състояние е Сърцето на стареца се разсмял и рекъл:
- Ти май се шегуваш! Да сравняваш Сърцето си с моето?! Нима не виждаш, че моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда...
- Да! - отговорил му старецът. - Твоето Сърце наистина изглежда прекрасно. Но аз и за миг не бих го разменил за моето. Защото всеки белег върху Сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от Сърцето си и го подарявам. Понякога и на мен ми подаряват късче Сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ала нали късчетата не са точно премерени, затова се получват и такива неравности понякога. Но аз много ценя тези ръбове. Те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето Сърце без другият да ми е давал от своето. От това пък са се получили тези празни бразди. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези белези в повечето случаи са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да запълнят празните места...
Сега разбираш ли, в какво е ИСТИНСКАТА КРАСОТА?
1 мнения:
Истинската красиво е сърцето, изпълнено с обич!
Публикуване на коментар