 |
В една стара арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя между двамата избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без да отрони нито дума, седнал и написал на пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили да вървят напред и не след дълго стигнали до един оазис. Решили да влязат в него да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван от видяното, приятелят му го попитал:
- Защо, след когато те нагрубих, ти писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка. За да могат вятърът на забравата и прошката бързо да го заличат от там. Но когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на Сърцето. От там никoй вятър не може да го изтрие...
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили да вървят напред и не след дълго стигнали до един оазис. Решили да влязат в него да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и издълбал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван от видяното, приятелят му го попитал:
- Защо, след когато те нагрубих, ти писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
- Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка. За да могат вятърът на забравата и прошката бързо да го заличат от там. Но когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на Сърцето. От там никoй вятър не може да го изтрие...
3 мнения:
Понякога имам усещането, че живеем в един безветрен свят със застоял въздух. Вятъра на забравата и на прошката почти не се усеща, само като полъх на моменти.
Може би затова нашите деца стават все по-агресивни и жестоки, не умеят да прощават и да забравят лошото.
И как да стане, след като навсякъде около тях, пясъка е изрисуван с мъка и тежки думи а вятъра е не е достатъчно силен за да го разпръсне...
Но аз съм позитивен човек. Вярвам, че това е само временно състояние. Все пак природата е непредвидима :) и очароватрелна и справедлива. Жестока понякога но справедлива.
Прекрасна притча :)
Не бива да стоварваме цялата отговорност само на "природата", т.е. на нещо или някой извън нас самите. Нали, ако всеки един от нас не "пише върху пясъка" прекалено често, то няма да има и толкова голяма нужда от "вятър на забравата"... :)
Pozitivno, срещнах те, когато имах най-голяма нужда от това. Затова изпитвам към тебе чувство на благодарност. Нищо, че не те познавам и не ме познаваш. Мисля, че благодарността също трябва да се записва върху камъка на Сърцето! Така и направих....
Публикуване на коментар