"Всяка минута на гняв и злоба отнема по 60 секунди от твоето щастие!"
Бях решил да реставрирам старата ни къща на село и да я превърна в приятно място, където да прекарвам отпуските и уикендите. За целта наех един майстор-дърводелец, когото ми препоръчаха като много добър специалист. Но в резултат на поредица от нелепи случайности, първият му работен ден при мен мина доста трудно и изнервящо. Сутринта закъсня с повече от час, защото идвайки към вилата, беше спукал гума. На обяд изгоря електрическия му трион. А ето, че сега и старият му очукан пикап не искаше да запали...
Разбира се, предложих му да го закарам. Докато пътувахме към дома му, стоеше в колата до мен като скала, мълчалив и абсолютно безизразен. Когато пристигнахме пред дома му, ме покани да сляза и да се запозная със семейството му. Съгласих се и влязохме в двора му. Тясна пътека, минаваща през добре оформена градина, водеше към къщата. Вече почти бяхме стигнали до входната врата, когато той се спря до едно дърво, протегна ръце нагоре и докосна с тях клоните му. Сякаш галеше с пръсти листата, до които стигаше...
Задържа така ръцете си още няколко секунди и през това време вратата се отвори. Появиха се жена му и двете му деца. В този момент той се промени удивително! Изражението му изведнъж омекна и загорялото му от слънцето лице се озари от топла усмивка, Малките скочиха в ръцете му, той ги прегърна, а после се наведе към съпругата си и нежно и страстно я целуна...
По-късно, когато вече си тръгвах, излезе да ме изпрати до колата. Минавайки отново до онова дърво, не се сдържах и го попитах за това, което бях видял да прави при влизането ни.
- Това е моето “Дърво на проблемите”! – отвърна ми усмихнат той. - В работата ми винаги се случват разни независещи от мен, изнервящи случки. Но аз знам, че това не са проблеми на семейството, децата или съпругата ми. И не е редно да ги нося вкъщи. Затова вечер, преди да вляза у дома, аз закачам грижите и неприятностите от изминалия ден, на клоните на това дърво. А на сутринта, като излизам пак за работа, си ги вземам от там обратно... Но знаеш ли кое е най-интересното в случая? Когато си ги вземам от там на следващата сутрин, винаги установявам, че не са толкова големи и тежки, колкото са били предната вечер...
~ . ~ . ~
Автор - анонимен
Превод на български - Melisa
 |
Разбира се, предложих му да го закарам. Докато пътувахме към дома му, стоеше в колата до мен като скала, мълчалив и абсолютно безизразен. Когато пристигнахме пред дома му, ме покани да сляза и да се запозная със семейството му. Съгласих се и влязохме в двора му. Тясна пътека, минаваща през добре оформена градина, водеше към къщата. Вече почти бяхме стигнали до входната врата, когато той се спря до едно дърво, протегна ръце нагоре и докосна с тях клоните му. Сякаш галеше с пръсти листата, до които стигаше...
Задържа така ръцете си още няколко секунди и през това време вратата се отвори. Появиха се жена му и двете му деца. В този момент той се промени удивително! Изражението му изведнъж омекна и загорялото му от слънцето лице се озари от топла усмивка, Малките скочиха в ръцете му, той ги прегърна, а после се наведе към съпругата си и нежно и страстно я целуна...
По-късно, когато вече си тръгвах, излезе да ме изпрати до колата. Минавайки отново до онова дърво, не се сдържах и го попитах за това, което бях видял да прави при влизането ни.
- Това е моето “Дърво на проблемите”! – отвърна ми усмихнат той. - В работата ми винаги се случват разни независещи от мен, изнервящи случки. Но аз знам, че това не са проблеми на семейството, децата или съпругата ми. И не е редно да ги нося вкъщи. Затова вечер, преди да вляза у дома, аз закачам грижите и неприятностите от изминалия ден, на клоните на това дърво. А на сутринта, като излизам пак за работа, си ги вземам от там обратно... Но знаеш ли кое е най-интересното в случая? Когато си ги вземам от там на следващата сутрин, винаги установявам, че не са толкова големи и тежки, колкото са били предната вечер...
~ . ~ . ~
Автор - анонимен
Превод на български - Melisa
1 мнения:
Много такива дървета трябват по света и ще има много щастливи семейства.
Публикуване на коментар