Такъв е Истинският Приятел!

Един младеж постоянно спорел с баща си:
- И аз имам приятели, като твоя приятел. Освен това не е само един, много са...

А бащата всеки път отричал:
- Не е възможно да са толкова много! Истинският приятел е един, най-много двама. Не можеш да намериш повече истински приятели... – опитвал се да убеди сина си той.

И всеки път разговорът им прераствал в спор, а спорът в кавга. Накрая решили да направят един "изпит", с който да проверят въпросните приятели на момчето и да разберат кои от тях са истински.

Същата вечер заклали една овца, пъхнали я в брезентов чувал и бащата казал на сина си:
- Хайде, вземи сега този чувал и върви при този, който твърдиш, че ти е приятел.

От чувала капела кръв. Отвън изглеждало така, сякаш човек е убит и тикнат в него. Метнал младежът странния товар на гърба си и поел към онзи свой приятел, когото смятал за най-близък. Щом стигнал до дома му, почукал на вратата. Когато приятелят му отворил и го видял с плувналия в кръв чувал на гърба, бързо затръшнал вратата пред него. Дори не го изслушал за какво е дошъл...

От там синът се запътил към следващия си приятел и последователно обиколил всички, които смятал за свои верни другари. Но навсякъде се повтаряло едно и също. Никой от приятелите му не искал посред нощ да се забърква в такива неприятности.

Накрая се върнал вкъщи, изморен и съкрушен от това, което видял.
- Прав беше, татко! – казал отчаян той. - Няма приятели на този свят - нито за теб, нито за мен...

- Не, момчето ми, отново грешиш! – отвърнал бащата. – Аз имам един, когото считам за свой приятел и вярвам, че е наистина такъв. Хайде, вземи отново чувала и върви сега при него.

Не се противил младежът. Нарамил отново тежкия чувал и поел към посочения от баща му адрес. Пот се стичала от челото му и се смесвала с кръвта, която капела от овцата в чувала...

След като се лутал известно време из непознатите улици, стигнал накрая и потропал на вратата. Отворил му приятелят на баща му. Виждайки чувала, без да се колебае, мъжът веднага го придърпал да влязат вътре и бързо затворил вратата зад него. А от там тихо го повел към градината в задния двор. Изкопал там един трап, в който заровил кървавия чувал, мислейки че в него има човешки труп. Насипал отгоре пръст и за да не бие на очи, че е прясно копано там, направил лехи и насадил лук...

Прибрало се момчето вкъщи въодушевено този път и още от вратата се провикнало на баща си:
- Прав беше татко, това е наистина верен приятел!

- Все още не се знае сине, не бързай толкова – отвърнал му обаче бащата. – Утре върви отново при този човек, намери за какво да се скарате и му зашлеви два шамара. Тогава вече ще стане ясно дали е истински приятел. Ела след това и ми разкажи какво е станало.

Съгласил се синът и на следващия ден изпълнил заръката на баща си. Нали целта била да се увери колко доверен е въпросния приятел. От нищо започнал някаква кавга и макар и с нежелание, ударил две плесници на мъжа. А в отговор чул:
- Върви кажи на баща си, че аз не продавам нивата с лука за две плесници...

Ето, такъв трябва да бъде Истинският Приятел:
~ да те обича дори тогава, когато не си за обичане...
~ да те прегръща дори тогава, когато не си за прегръщане...
~ да те търпи дори тогава, когато си непоносим...
~ да ти дава вяра и сили дори тогава, когато целият останал свят се обърне против теб...
~ когато ти е весело - да танцува заедно с теб, а когато ти е тъжно – да плаче и той редом с теб...

Но най-важното от всичко е - да бъде “добър математик” и да знае как:
~ да умножава Радостите;
~ да разделя Тъгата;
~ да изважда Миналото;
~ да събира Бъдещето;
~ да пресмята всички нужди, скрити в дълбините на душата ти;
~ и винаги да остава по-голям от всички останали...

И, разбира се, да не те захвърля настрана, когато вече не си му нужен...

~ . ~ . ~

Автор - Mevlana Celaleddin Rumi
Превод на български - Melisa