29 юли 2008

Всеки е такъв, какъвто е!

Казах! Но това не значи, че ме чу...

Чу ме!
Но това не значи, че ме разбра...

Разбра ме!
Но това не значи, че се съгласи с мен...

Съгласи се! Но това не значи, че ми повярва...

Повярва ми! Но това не значи, че ще го приложи на практика...

Приложи го!
Но това не значи, че ще продължи да го прави и занапред...

~ . ~ . ~


~ Приемай хората около теб и най-вече тези, които обичаш - такива каквито са.

~ Не забравяй, че си ги обикнал именно, защото са такива, каквито са.

~ Ако те се променят и станат такива, каквито искаш да бъдат - те вече няма да са тези, които си обикнал...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

24 юли 2008

Ще посрещна този ден с Любов в сърцето си! - "Най-великият търговец на света", Ог Мандино

Ще посрещна този ден с любов в сърцето си!

Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми, но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми...

Ще обичам светлината, защото ми показва пътя, но и тъмнината ще обичам, защото ми разкрива звездите...

Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми, но и тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми...

Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам смело, защото са моето предизвикателство...

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си!

Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити.

С любов ще разкъсам изградената около сърцата им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може ЛЮБОВТА ми да влезе в душите им!

Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват...

Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях...

Ще обичам кралете,защото са над човешките същества...

Ще обичам смирените, защото са божествени...

Ще обичам богатите, защото са самотни...

Ще обичам бедните, защото са толкова много...

Ще обичам младите, заради вярата, която имат...

Ще обичам старите, за мъдростта, която споделят...

Ще обичам красивите, заради тъгата в очите им...

Ще обичам грозните, заради мира в душите им...

Ще посрещна днешния ден с ЛЮБОВ в сърцето си!

~ . ~ . ~

Из "Най-великият търговец на света"
Ог Мандино

23 юли 2008

Приказка за Лъва: Качеството е по-важно от количеството!

Един ден животните в гората се заприказвали за това, кое от тях може да роди най-много деца наведнъж.

Разбира се, всяко от тях имало различно мнение и смятало себе си за правилно. И докато се опитвали да се убедят един друг в правотата си, всички започнали да спорят, дори да се карат.

Накрая, като видели, че сами няма да успеят да стигнат до верния отговор, решили да отидат при Лъвицата и да я попитат нея, понеже тя се ползвала с най-голям авторитет сред тях.

- Ти колко деца можеш да родиш? – попитали я те и притаили дъх в очакване на отговора й.

- Едно – отвърнала им кратко Лъвицата. – Но аз раждам Лъв! – добавила с усмивка...

ПОУКАТА:
Качеството е много по-важно от Количеството!


~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

19 юли 2008

Разбрах Живота, когато открих Себе си!

Това, което ти се опитваше да ми обясняваш толкова дълго време, аз го разбрах едва, когато намерих себе си!

Всеки си имал различен път, по който да стигне до своето щастие.
Разбрах го, като начертах собствения си път...

Животът се научавал единствено с живеене, а не с четене или слушане.
Разбрах, защо не ми разказваше онова, което знаеш...

Всеки ден, изживян без любов в сърцето, бил пропилян напразно.
Разбрах, защо тичаш така упорито след любовта...

За да можеш да обичаш и да си обичан, трябва първо да обикнеш себе си.
Разбрах, защо си влюбен в себе си...

Когато болката стигне своята връхна точка, от очите вече не капят сълзи.
Разбрах, защо ти никога не плачеш...

Да разсмееш плачещия е по-ценно, от това да плачеш заедно с него.
Разбрах го, когато превърна сълзите ми в смях...

Ако не плачеш заедно с този, когото обичаш, ако бягаш и се криеш от него, то е от безизходица.
Разбрах го, когато плаках с глас за теб по цели нощи сама в стаята си...

Всеки може да те обиди и засегне, но само тези, които обичаш, могат с това да ти причинят болка.
Разбрах го, когато ме заболя...

Но обичаният заслужава всяка една пролята за него сълза.
Разбрах го, когато заедно със сълзите, ме напуснаха и радостите...

Да не криеш истината е по-важно от това да не лъжеш.
Разбрах го, когато сложи сърцето си в ръцете ми...

Ако се чувстваш достатъчно силен, за да стоиш сам на краката си, значи има някой наблизо, който те подкрепя.
Разбрах, защо никога не си оставал сам...

В това, да кажеш: “Имам нужда от теб. Ела!”, се крие всъщност истинската сила.
Разбрах го, когато ти казах: “Върви си!”...

Ако някой ти каже: “Иди си!”, да отвърнеш: “Искам да остана!”, доказва, че наистина обичаш.
Разбрах го, като си тръгнах, щом ми казаха: “Върви!”...

Приятел те изоставя само веднъж, а не стотици пъти.
Разбрах, че ти всъщност винаги си бил до мен...

Но когато си тръгне, е много трудно да му простиш.
Разбрах, кое не си в сътояние да ми простиш...

Обичта ми към теб е била като малко глезено дете, разплакващо се при всяко свое падане.
Разбрах го, когато тя порасна и се вкопчи още по-здраво в мен...

Да съжалиш и да се разкаеш, не значи само да се извиниш, а с глас да молиш да ти простят.
Разбрах го, когато наистина съжалих за стореното...

Да кажеш: “Не мога да простя, вече е прекалено късно...”, когато чувстваш, че все още обичаш, не е нищо друго, освен гордост.
Разбрах го, когато разруших оковите на плененото си сърце и надникнах в дълбините му...

А гордостта е маска и прикритие на губещите, жалките и слабите. Сърцето пълно с обич не знае що е гордост.
Разбрах го, когато усетих обичта в сърцето си...

Този, който наистина го иска, не чака, но тайно и искрено се надява един ден да му простят.
Разбрах го, когато отчаяно исках да ми простиш...

Любовта изисква усърдие, а това усърдие означава да обичаш така, че да не се отказваш, но и да не отнемаш свободата на другия...
Разбрах го!

~ . ~ . ~

Автор - C. Yucel
Превод на български - Melisa

16 юли 2008

Морков, яйце или кафе на зърна - притча за трудностите и проблемите в живота

Едно момиче изживявало много труден период, струпали му се куп неприятности наведнъж и вече не знаело как да се справи с тях. Нямало сили да се бори повече, а проблемите не свършвали, редели се един след друг. Отчаяно и обезверено, накрая отишло при баща си и през сълзи споделило грижите си. Бащата търпеливо изслушал разказа на дъщеря си и накрая казал:

- Ела с мен, да ти покажа нещо.

Завел я в кухнята, отворил най-горния шкаф и извадил от там три еднакви купички. Налял и в трите по еднакво количество вода и ги сложил върху печката.

В първата купичка пуснал един цял морков, във втората – едно сурово яйце, както си е с черупката, а в третата – шепа кафе на зърна...

След като престояли и трите точно по 20 минути на огъня, ги смъкнал. Поискал от дъщеря си две чинии и една чаша. А той донесъл и все още горещите купички и наредили всичко на масата.

В първата чиния поставил сварения морков. Във втората чиния сложил твърдо свареното яйце. И накрая в чашата налял кафето. Обърнал се тогава бащата към момичето и попитал:

- Кажи дъще, какво виждаш?

А то отвърнало:

- Ами виждам морков, яйце и кафе...

Усмихнал се бащата и помолил дъщеря си да се вгледа малко по-детайлно в това, което стои пред нея.

~ Виждам един омекнал от варенето морков – казала тя, след като забола вилицата си в него и се уверила, че той наистина е мек.
~ Виждам едно твърдо сварено яйце – продължила тя, след като взела яйцето от чинията, чукнала го на ръба на масата и обелила част от черупката му, за да разбере какво е то отвътре.
~ Виждам и чаша сварено кафе – завършила накрая, като отпила глътка от него – и вкусът му е доста добър.
- Но не разбирам, защо ми показваш всичко това и ми задаваш такива странни въпроси?

Тогава баща й отвърнал:

- Виж, мила – времето, за което трите неща останаха на огъня беше еднакво за всички, нали? Условията, при които бяха поставени, също бяха еднакви. Но всяко от тях реагира по различен начин на това третиране.
~ Морковът отначало беше твърд и толкова здрав, но след като се свари, се размекна и загуби силата си.
~ Яйцето беше много крехко и чупливо, докато беше сурово. И беше достатъчно съвсем лекичко да го удариш, да за се счупи и да потече. Но като се свари, стана твърдо и здраво.
~ Шепата кафени зърна също бяха твърди, но така несмлени те не вършеха кой знае каква работа. Когато обаче повряха в горещата вода, пуснаха своя цвят и аромат и водата се превърна в приятна напитка...

- Хайде сега, дъще, погледни ги още веднъж и ми кажи – като кое от тях си ти?

Когато се сблъскаш с трудности в живота, как реагираш?

~ Като моркова си твърда в началото, но пред проблемите омекваш и губиш силите си?
~ Като яйцето си крехка и ранима, ала когато се изправиш пред трудностите, ставаш силна и твърда?
~ Или като кафето, което показва своята същност именно, когато водата в която е пуснато, започне да ври?

Ако си като тези зърна кафе, знай мила, че каквито и неприятности да има около теб, ти винаги ще успяваш да обърнеш ситуацията така, че да извлечеш нещо положително от случващото се. И така ще успяваш да раздаваш на всички около теб приятни чувства и добро настроение...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

13 юли 2008

Как да се научим да прощаваме - притча за превъплъщението

Спомняй си тази притча тогава, когато си в сложна ситуация и ще се изпълниш с мъдрост и радост...

~ . ~ . ~

Събрали се душите на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:

- Защо искаш да се въплътиш?

- Искам да се науча да прощавам.

- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.

Натъжила се Душата, но повторила:

- Аз така искам да се науча да прощавам!

Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:

- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.

Приближила се друга Душа и казала:

- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.

Още една Душа се приближила и казала:

- Аз ще бъда твоят началник и от любов към теб ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.

Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде. Друга - да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили...

Но в последствие се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно. И те всички забравили своя предварителен договор. Повечето приели на сериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг. Напълно забравили, че сами са си съставили този сценарий. И най-важното – че те всички се обичат един друг!

Източник: spiralata.net

09 юли 2008

Да живееш с тесни обувки

Бях на десетина години тогава. Родителите ми решиха да ми купят нови обувки за Коледа. Но тъй като в града ни нямаше магазин, в който да продават готови обувки, с баща ми отидохме да ги поръчаме на местния обущар.

В работилницата той ме накара да се събуя и да стъпя върху едно парче картон. След което взе молива, забоден зад ухото му, наплючни го с език и очерта периферията на крака ми.
Това парче картон, на което беше нарисувано моето ходило, всъщност беше размерът на обувките ми.

Дни наред въодушевено си представях как ще изглеждат и какво ще представляват новите ми обувки. Татко ми беше казал, че ще бъдат черни и с връзки. При всяко хлопване на входната врата тичах да отворя, с надеждата, че ми ги носят...

Получих ги точно в деня преди Коледа. Наистина бяха черни и с вързанки.
Не ги обух него ден. Вечерта преди да си легна, ги поставих под леглото. През нощта ставах от време на време, вадех ги от кутията им и ги поставях пред мен на земята. А после дълго и внимателно ги оглеждах от всички страни – ту отгоре, ту отпред, после отстрани. Не помня колко пъти докосвах с възхищение кръглите им и лъскави муцуни в мрака на нощта. От вълнение така и не успях да заспя нея нощ...

Сутринта, когато другите станаха от сън, аз вече стоях на стола, а в скута си държах кутията с обувките. Татко дойде да ми ги обуе. Обувките обаче не ми станаха, бяха ми тесни и ми причиняваха болка. Но това не го казах на татко. На няколко пъти той попита: “Стискат ли ти?”, но аз всеки път отговарях с: “Не, добре са ми!”. Ако кажех, че са тесни и ми обиват на пръстите, щяха да ги върнат обратно на обущаря, за да ги поправи, а той нямаше да успее да го стори веднага. Затова си премълчах.

През целия ден на Коледа вървях, стискайки зъби от болка. Не след дълго тя стана толкова непоносима, че чак започнах да накуцвам. А когато ме попитаха какво ми е, отвръщах, че съм си ударил коляното. Така и на никого не признах, че новите обувки ми стискат...

Беше толкова отдавна, от тогава минаха много години. Но като се замисля сега, всъщност Животът до голяма степен прилича на това, да вървиш с тесни и стискащи ти обувки:

Понякога недостигащата заплата ни притиска, друг път – работата, която сме принудени да вършим не по собствено желание...

Случва се някое място да се превърне в тясна обувка за нас. Или средата, в която сме. Някоя улица или пък град...

Понякога взаимоотношенията, приятелствата, дори и връзките ни, ни причиняват болка, наподобяваща тази от стискаща и неудобна обувка...

Случва се и времето да бъде като тясна обувка – когато сякаш е спряло да тече...
Или пък парите, които вечно се оказват по-малко от необходимото...

Дори възглавницата, на която всяка вечер полагаме уморено глава, е в състояние да създаде подобно неприятно усещане...

Всичко това ни причинява болка, силна и пареща...
Но въпреки това, сме принудени да продължим да вървим – макар и бавно, болезнено или накуцвайки...

Вече знам!
Животът - това е изкуството да се научиш да вървиш, въпреки стискащите обувки...

~ . ~ . ~

Автор - В. Coskun
Превод на български - Melisa

04 юли 2008

Добре, че го направих!

Имало едно време едно малко градче. То се състояло от 4 отделни квартала.

Първият квартал се казвал "ДА, ОБАЧЕ"... Хората, живеещи в него винаги смятали, че знаят кое как трябва да се направи. Но като дойдел моментът да го свършат, всеки път отговаряли с "Да, обаче...". И все си намирали някакво оправдание, за да не го направят. Отговорът им винаги бил грешен, а те били ненадминати в това да прехвърлят вината за случващото се върху другите...

Вторият квартал се казвал "ЩЕ ГО НАПРАВЯ"... Хората, живеещи в него, знаели кога, какво трябва да правят. Подготвяли се за това стъпка по стъпка, обмисляли дълго своите действия. Но когато най-накрая се решавали да действат разбирали, че вече са пропуснали своя шанс. И тогава започвали да се вайкат и да си обещават, че следващия път ще бъдат по-решителни и по-смели. Ала все го отлагали. Дори решението да не отлагат повече живота си, го отлагали за друг път...

Третият квартал се наричал "ЕХ, АКО"...
Неговите жители имали много силно развити възприятия за живота. Те винаги знаели, кое е най-правилното и удачното в дадена ситуация и как трябва да се постъпи. Но... това ставало едва когато вече всичко било свършено и било прекалено късно за каквото и да е. Чак челата им били разранени да си блъскат главите в стената във вайкане и съжаления за отминали неща и пропуснати възможности...

В най-раззеленената част на града, където били най-красивите къщи и най-цветните градини, се намирал четвъртия квартал. Той носел името "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ!"

Когато излизали на разходка из града и минавали през този квартал, хората от
"ЕХ, АКО" винаги гледали с възхищение на всичко наоколо.

Тези от
"ЩЕ ГО НАПРАВЯ" също искали да отидат до там, да се поразходят и да разгледат, но все не успявали да намерят време и възможност за това.

А живеещите в
"ДА, ОБАЧЕ", вместо да се радват на всичко красиво в тази част на града, все мърморели и намирали от какво да се оплачат. Или сенките на дърветата не им били достатъчно широки или гъсти, или слънцето трябвало да изгрява по-рано, и други подобни...

Но и жителите на
"ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ" също си имали свой недостатък:

В техния мозък бил блокиран Центърът за Генериране на Оправдания!
По тази причина мястото, където те живеели, винаги изглеждало красиво, подредено, спокойно. И Животът за тях бил истинско удоволствие...

~ . ~ . ~

Какво ли би било, ако всички се пренесем в квартала "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ" и да поживеем поне известно време там?


Автор - C. Dundar
Превод на български - Melisa

01 юли 2008

Любов, Приятелство, Доверие

Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...

Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И това продължило, докато един ден не се наложило Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:

- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала...

- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...

Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...

Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa