 |
Имало едно време едно малко градче. То се състояло от 4 отделни квартала.
Първият квартал се казвал "ДА, ОБАЧЕ"... Хората, живеещи в него винаги смятали, че знаят кое как трябва да се направи. Но като дойдел моментът да го свършат, всеки път отговаряли с "Да, обаче...". И все си намирали някакво оправдание, за да не го направят. Отговорът им винаги бил грешен, а те били ненадминати в това да прехвърлят вината за случващото се върху другите...
Вторият квартал се казвал "ЩЕ ГО НАПРАВЯ"... Хората, живеещи в него, знаели кога, какво трябва да правят. Подготвяли се за това стъпка по стъпка, обмисляли дълго своите действия. Но когато най-накрая се решавали да действат разбирали, че вече са пропуснали своя шанс. И тогава започвали да се вайкат и да си обещават, че следващия път ще бъдат по-решителни и по-смели. Ала все го отлагали. Дори решението да не отлагат повече живота си, го отлагали за друг път...
Третият квартал се наричал "ЕХ, АКО"... Неговите жители имали много силно развити възприятия за живота. Те винаги знаели, кое е най-правилното и удачното в дадена ситуация и как трябва да се постъпи. Но... това ставало едва когато вече всичко било свършено и било прекалено късно за каквото и да е. Чак челата им били разранени да си блъскат главите в стената във вайкане и съжаления за отминали неща и пропуснати възможности...
В най-раззеленената част на града, където били най-красивите къщи и най-цветните градини, се намирал четвъртия квартал. Той носел името "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ!"
Когато излизали на разходка из града и минавали през този квартал, хората от "ЕХ, АКО" винаги гледали с възхищение на всичко наоколо.
Тези от "ЩЕ ГО НАПРАВЯ" също искали да отидат до там, да се поразходят и да разгледат, но все не успявали да намерят време и възможност за това.
А живеещите в "ДА, ОБАЧЕ", вместо да се радват на всичко красиво в тази част на града, все мърморели и намирали от какво да се оплачат. Или сенките на дърветата не им били достатъчно широки или гъсти, или слънцето трябвало да изгрява по-рано, и други подобни...
Но и жителите на "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ" също си имали свой недостатък:
В техния мозък бил блокиран Центърът за Генериране на Оправдания! По тази причина мястото, където те живеели, винаги изглеждало красиво, подредено, спокойно. И Животът за тях бил истинско удоволствие...
~ . ~ . ~
Какво ли би било, ако всички се пренесем в квартала "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ" и да поживеем поне известно време там?
Автор - C. Dundar
Превод на български - Melisa
Първият квартал се казвал "ДА, ОБАЧЕ"... Хората, живеещи в него винаги смятали, че знаят кое как трябва да се направи. Но като дойдел моментът да го свършат, всеки път отговаряли с "Да, обаче...". И все си намирали някакво оправдание, за да не го направят. Отговорът им винаги бил грешен, а те били ненадминати в това да прехвърлят вината за случващото се върху другите...
Вторият квартал се казвал "ЩЕ ГО НАПРАВЯ"... Хората, живеещи в него, знаели кога, какво трябва да правят. Подготвяли се за това стъпка по стъпка, обмисляли дълго своите действия. Но когато най-накрая се решавали да действат разбирали, че вече са пропуснали своя шанс. И тогава започвали да се вайкат и да си обещават, че следващия път ще бъдат по-решителни и по-смели. Ала все го отлагали. Дори решението да не отлагат повече живота си, го отлагали за друг път...
Третият квартал се наричал "ЕХ, АКО"... Неговите жители имали много силно развити възприятия за живота. Те винаги знаели, кое е най-правилното и удачното в дадена ситуация и как трябва да се постъпи. Но... това ставало едва когато вече всичко било свършено и било прекалено късно за каквото и да е. Чак челата им били разранени да си блъскат главите в стената във вайкане и съжаления за отминали неща и пропуснати възможности...
В най-раззеленената част на града, където били най-красивите къщи и най-цветните градини, се намирал четвъртия квартал. Той носел името "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ!"
Когато излизали на разходка из града и минавали през този квартал, хората от "ЕХ, АКО" винаги гледали с възхищение на всичко наоколо.
Тези от "ЩЕ ГО НАПРАВЯ" също искали да отидат до там, да се поразходят и да разгледат, но все не успявали да намерят време и възможност за това.
А живеещите в "ДА, ОБАЧЕ", вместо да се радват на всичко красиво в тази част на града, все мърморели и намирали от какво да се оплачат. Или сенките на дърветата не им били достатъчно широки или гъсти, или слънцето трябвало да изгрява по-рано, и други подобни...
Но и жителите на "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ" също си имали свой недостатък:
В техния мозък бил блокиран Центърът за Генериране на Оправдания! По тази причина мястото, където те живеели, винаги изглеждало красиво, подредено, спокойно. И Животът за тях бил истинско удоволствие...
~ . ~ . ~
Какво ли би било, ако всички се пренесем в квартала "ДОБРЕ, ЧЕ ГО НАПРАВИХ" и да поживеем поне известно време там?
Автор - C. Dundar
Превод на български - Melisa
0 мнения:
Публикуване на коментар