26 август 2008

Какво е да си майка?

Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...

А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...

~ . ~ . ~

Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...

А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...

~ . ~ . ~

Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...

А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...

~ . ~ . ~

Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...

А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

~ . ~ . ~

Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...

А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...

~ . ~ . ~

Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

~ . ~ . ~

Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

~ . ~ . ~

Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

~ . ~ . ~

Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

~ . ~ . ~

Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

~ . ~ . ~

Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

~ . ~ . ~

Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...

А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

~ . ~ . ~

Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

~ . ~ . ~

И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...

~ . ~ . ~

Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

14 коментара:

  1. Благодаря!
    Много истинно!
    Когато го четох в началото се усмихвах, после ми стана тъжно. До тук бях майката.
    Продължих да чета. Вече бях дъщерята. И усетих колко е вярно всичко. Пак ми стана тъжно, защото се видях.
    Накрая се усмихнах, защото все още мога да променя нещичко!
    БЛАГОДАРЯ ТИ, че ми го напомни в този момент!
    Имах нужда! И за кой ли път се убеждавам, че няма нищо "случайно"!
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря и от мен!
    В началото ми беше странно-смешно, но накрая ми стана тъжно. Радвам се, че имам време.

    ОтговорИзтриване
  3. Не пропилявайте на глед "безценни" и уж "напразно" загубени мигове с родителите си до като са живи...един ден боли,адски боли,но не можеш нищо да промениш ,нито да върнеш времето назад!Мелиса,благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  4. Прекрасно написано. Просто всяко едно дете пораства, преминавайки през различни роли. Дано по пътя осъзнаем, че всички сме едно и само няколко думи имат значение - благодаря, обичам те, прости.

    ОтговорИзтриване
  5. И тъжно и мило, просто написано а неуспоримо вярно.Благодаря на дъщеря си, че ми е спестила част от нещата написани по-горе и че винаги ми е показвала обичта си!

    ОтговорИзтриване
  6. БЛАГОДАРЯ!АЗ СЪМ ОСТАРЯВАЩА МАЙКА.МЪЧНО МИ Е,ЧЕ МОЯТА МАЙКА Е ГОРЕ И НЕ МОГА ДА И СЕ ИЗВИНЯ ЗА ВСИЧКИ ИСТИНИ ,КОИТО ПРОЧЕТОХ.А ДЪЩЕРЯ МИ ЩЕ РЕШИ ДАЛИ ТРЯБВА ДА МИ ПРОСТИ ИЛИ ДА МЕ ОБИЧА. ОЩЕ ВЕДНЪЖ -БЛАГОДАРЯ!

    ОтговорИзтриване
  7. Аз съм дъщеря и майка. Интересувам се от мое име и от името на читателите на блога ми - кой се опитва да насажда вини на дъщерите?
    Моля, също да ми разясните смисъла, който влагате в заглавието на блога си.
    Предварително благодаря за отговора, който най-вероятно няма да получа.

    ОтговорИзтриване
  8. Никой на никого нищо не насажда, тук само се споделя. А вината е нещо, което или изпитваш, или не. Никой не може да те принуди насила да се чувстваш виновен за каквото и да било, ако съвестта ти е чиста!

    Що се отнася до името блога - то е достатъчно ясно. Още повече, че си има и обяснително подзаглавие - едно малко кътче от големия свят, където се опитваме да се отърсим от негативното и да подхождаме към живота и хората около нас с добро, без да се поддаваме на клишета и предразсъдъци или да отправяме хули и нападки...

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря за отговора, Мелиса!

    ОтговорИзтриване
  10. blagodarq i na men mi beshe otnachalo smeshno i zabavno no blagodarq che ni napomni da vnimavame koga i kak reagirame

    ОтговорИзтриване
  11. И от наше име - благодаря!
    Дани, тате, мама, кака,Коки, Мики, и аз

    ОтговорИзтриване
  12. Все още не мога да се поставя в позицията на майката - детето ми е още твърде малко. Иска ми се да ме обича и уважава и като порасне, разбира се, като всяка майка.
    От гл.т. на дъщерята, обаче, мога да кажа, че не е така просто. С майка ми имаме доста непреодолими различия в характерите. Разбира се, че когато (ако) я загубя един ден, ще ми липсва, една майка имам! Но да мисля, че е можело да бъде по друг начин това между нас - отношенията ни, имам предвид... не вярвам дори и тогава да мисля, че това е възможно. Все пак човек не е лесно да се промени до толкова, че да се нагоди спрямо някой така и тотално да промени факта на липсата на общ език, търпимост и разбиране. Но за добро или зло, само времето може да покаже това със сигурност. До тогава аз ще си остана с недоверието, но не и с абсолютната убеденост. Защото е тъжно да стоят нещата така между майка и дете.

    ОтговорИзтриване