 |
Младата жена беше като омагьосана от красотата на бебето, което спеше в креватчето. Наблюдаваше го с безмълвно възхищение. Беше прекрасно момиченце - със златиста косичка, бадемови очи, сладко чипо носле и малки розови устни. Красиво като ангелче, то приличаше на бебетата, които снимаха за поздравителни картички и рекламни плакати. Беше толкова мило и сладко, че жената изпита неустоимо желание да целуне нежните като коприна бузки и да вдъхне аромата му. Докато се навеждаше към малкото момиченце обаче, чу странен глас:
-Ти нямаш право да ме докосваш!
Жената стреснато се изправи и се заогледа наоколо. Но освен нея и детето, вътре нямаше никой друг. Явно й се беше причуло само...
Когато обаче след секунди отново протегна ръце към него, се чу същия глас. Тогава тя смаяно се вгледа в бебето, лежащо пред нея. О, боже! Въпреки че имаше вид почти на новородено, именно то говореше!
- Не се приближавай към мен! – отново извика малкото момиченце. – Не искам да ме докосваш, чуваш ли? Отдалечи се!
Мина известно време, докато жената успеее да се посъвземе от шока. След което едва изрече с треперещ глас:
- Аз, понеже... моите деца са все момчета. И те са много хубави, но красотата на момиченцата е някак по-различна. Затова исках просто да те целуна. Нищо лошо няма да ти сторя...
- Не можеш да ме целунеш! – заплака бебето. – Също както и аз няма да мога да целуна теб...
Жената продължаваше да недоумява:
- Но защо, защо да не можеш?!
Хлипайки и давейки думите си в сълзи, малкото момиченце отвърна:
- Ти знаеш причината! Ако помислиш малко, сама ще се досетиш...
Докато правеше усилия да си спомни, жената постепенно дойде на себе си. Лежеше в една от най-модерните стаи на частна клиника. Все още усещаше гадене от поставената и преди няколко часа упойка. Отвори бавно очи и видя пред себе си лекаря, който същеврменно беше и техен близък семеен приятел. Той дръпна една роза от изпълнилите цялата стая букети и я подаде на жената, с думите:
- Спокойно, операцията мина благополучно и без допълнителни усложнения. А, между другото бебето, което махнахме - беше момиченце...
~ . ~ . ~
Автор - анонимен
Превод на български - Melisa
-Ти нямаш право да ме докосваш!
Жената стреснато се изправи и се заогледа наоколо. Но освен нея и детето, вътре нямаше никой друг. Явно й се беше причуло само...
Когато обаче след секунди отново протегна ръце към него, се чу същия глас. Тогава тя смаяно се вгледа в бебето, лежащо пред нея. О, боже! Въпреки че имаше вид почти на новородено, именно то говореше!
- Не се приближавай към мен! – отново извика малкото момиченце. – Не искам да ме докосваш, чуваш ли? Отдалечи се!
Мина известно време, докато жената успеее да се посъвземе от шока. След което едва изрече с треперещ глас:
- Аз, понеже... моите деца са все момчета. И те са много хубави, но красотата на момиченцата е някак по-различна. Затова исках просто да те целуна. Нищо лошо няма да ти сторя...
- Не можеш да ме целунеш! – заплака бебето. – Също както и аз няма да мога да целуна теб...
Жената продължаваше да недоумява:
- Но защо, защо да не можеш?!
Хлипайки и давейки думите си в сълзи, малкото момиченце отвърна:
- Ти знаеш причината! Ако помислиш малко, сама ще се досетиш...
Докато правеше усилия да си спомни, жената постепенно дойде на себе си. Лежеше в една от най-модерните стаи на частна клиника. Все още усещаше гадене от поставената и преди няколко часа упойка. Отвори бавно очи и видя пред себе си лекаря, който същеврменно беше и техен близък семеен приятел. Той дръпна една роза от изпълнилите цялата стая букети и я подаде на жената, с думите:
- Спокойно, операцията мина благополучно и без допълнителни усложнения. А, между другото бебето, което махнахме - беше момиченце...
~ . ~ . ~
Автор - анонимен
Превод на български - Melisa
1 мнения:
Смръзяващо ...
Публикуване на коментар