James Last - Slavonic Dance

~' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

I close my eyes and dream of You...

Your touch is with me always...

It's burnt into my skin...

As soft and warm, as sun rise...

When a summer day sets in...

Your soft voice never silent...

It's forever in my ears...

Serenading every moment...

And calming all my fears...

Your arms always enfold me...

The strenght of angels wings...

They support and protect me wholly...

With the safety a true love brings...

While I can never repay you...

For the wonder you bring to my life...

I can forever be true...

And forever be a true sweetheart...

Whenever I day dream...

And day dream I do in my secret garden...

I day dream of You in a faraway land...

Embracing me tight and holding my hand...

And touching my face...

Just You and Me...

In this peaceful place...

Just You and Me!

Покана за танц - танцът на Живота!

Изпращам ти покана - думите й са изписани на дланта ми от пламъка на Живота!
Но недей да скачаш веднага с вик:
"Да, това е което искам! Нека го сторим!"
А просто се изправи тихо и ела да танцуваш с мен...

Покажи ми, как следваш най-дълбоките си желания, по спирала в болката на болките. И аз ще ти покажа как навлизам навътре и как се отварям навън, за да почувствувам целувката на Мистерията, сладките й устни до моите, всеки ден...

Не ми казвай, че искаш да събереш целия свят в сърцето си. Покажи ми как успяваш да продължиш, след като си направил поредната грешка, без да изоставяш себе си, когато си наранен и се страхуваш да бъдеш необичан...

Разкажи ми историята за това кой си, и ме познай в историите, в които живея аз. И когато сме заедно, нека помним, че всеки един от нас винаги има избор...

Не ми казвай колко прекрасни могат да бъдат нещата "...един ден". Покажи ми, че можеш да поемеш риска да бъдеш в пълен мир, напълно приемащ начина по който са нещата точно в този момент. И отново в следващия, и в следващия след него...

Наслушала съм се на достатъчно воински истории за смел героизъм. Кажи ми как се сгърчваш, когато се блъснеш в стена, в нещо, отвъд което не можеш да преминеш само със силата на собственото си желание. И какво те пренася отвъд тази стена, при крехката красота на човешката ти природа...

И след като сме показали един на друг как сме поставили и опазили чистите, здрави граници, които ни позволяват да живеем заедно, нека рискуваме и си припомним как никога не спираме мълчаливо да обичаме тези, които някога са ни обичали така шумно...

Отведи ме по местата, които са те научили как да танцуваш. Местата, където би рискувал, оставяйки света да разбие сърцето ти. И аз ще те отведа по места, където земята под нозете ми и звездите над мен ме карат да се чувствувам цяла отново и отново...

Покажи ми как се грижиш за външните неща, без да им позволяваш те да определят кой и какъв си ти отвътре...

Когато телата са сити, но въпреки това вътрешните ни гласове крещят, че желанията на душите ни имат твърде висока цена, нека си припомним един на друг, че това никога няма връзка с парите...

Покажи ми как представяш пред хората и света историите и песните, които би искал децата на нашите деца да запомнят. И аз ще ти покажа, как се боря не да променям света, а да го обичам!...

Седни до Мен в дългите моменти на споделената самотност, познавайки както абсолютната ни самота поотделно, така и безспорната ни принадлежност един на друг. Танцувай с Мен в мълчанието и в звука на дребните всекидневни разговори, без да ми противопоставяш нито едното, нито другото в края на деня...

И когато звукът от всички декларации на най-искрените ни намерения е вече изчезнал с вятъра, танцувай с мен в безкрайната пауза, преди следващото вдишване на великия дух, който ни диша в самото съществуване, а не просто запълва празнотата отвън или отвътре...

Не, не казвай "ДА!". Просто поеми ръката ми и...
Танцувай с Мен!

~ . ~ . ~

Автор - Oriah Mountain Dreamer
~ Кажи ми, искам да знам... ~

Въпреки това!

Оригиналът на този текст се намира на стената на един дом за изоставени деца - в сиропиталището Шишу Баван, основано от Майка Тереза през 1955г. в Калкута, Индия
Помни, че
хората са упорити, алогични и егоцентрични.
Но ти ги обичай, въпреки това!

Правиш ли добро на някого,
веднага ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Но ти прави добро, въпреки това!

Постигнеш ли успех в живота, ще се сдобиеш
с фалшиви приятели и истински врагове.
Но ти се стреми към успеха, въпреки това!

Доброто, което правиш за другите
най-вероятно ще бъде забравено утре.
Но ти прави добро, въпреки това!

Най-големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат убити от най-дребните хора
с най-нищожните съзнания.
Но ти не ограничавай мислите си, въпреки това!

Хората проявяват благосклонност към губещите,
ала са склонни да следват единствено победителите.
Но ти се бори за победените, въпреки това!

Каквото си градил с години,
може да рухне само за една нощ.
Но те не спирай да градиш, въпреки това!

Дай на света най-доброто от себе си
и в замяна на това, той ще те отритне.
Но ти му го дай, въпреки това!

~ . ~. ~

Още от Майка Тереза:

Седемте тайни на Майка Тереза за Любовта

Истини за Живота - цитати от Майка Тереза

Най-хубавият ден - днешният!

Въпрос на избор - да се радваш на Живота или да го мразиш!

Познавам Джери от много години, работи като мениджър в ресторант. Това, което го отличава от всички останали е, че абсолютно винаги е в добро настроение. Не зная как успява, но винаги, когато някой го попита как е, той отговаря с широка усмивка:

- По-добре от това не може да бъде!

Голяма част от персонала, с който работи, напусна когато той реши да си смени работата. И тръгна с него... от ресторант в ресторант. Защо ли? Защото Джери наистина умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.

Всичко това няма как да остане незабелязано и съвсем естествено провокира любопитството ми. Един ден отидох при него и го попитах:

- Не разбирам, Джери. Никой не може да бъде позитивен целия ден. И това да продължава всеки ден. Tи как успяваш?

Джери се усмихна и ми каза:

- Всяка сутрин се събуждам и си казвам:
~ Днес имам две възможности за избор - добро или лошо настроение... ~
Винаги избирам доброто настроение!

Всеки път като се случи нещо лошо си казвам:
~ Имам две алтернативи от които да избирам - да бъда жертва или да се поуча от тази ситуация... ~
Винаги избирам това, да науча нещо!

Когато дойде някой при мен и започне да ми се оплаква, имам два варианта пред себе си:
~ Да слушам неговите оплаквания или да му изтъкна позитивната страна на живота... ~
Винаги избирам позитивната страна!...

- Но това не е така лесно всеки път! - възразих му аз.

- Напротив, лесно е! - отвърна ми Джери. - Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш, как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш, как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш, дали да си в добро или лошо настроение. Избираш, как ще мине денят ти, седмицата ти, годината ти... Ти сам решаваш как ще протече Животът ти!

~ . ~ . ~

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже, които искали да оберат заведението. Докато Джери се опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се изнервил и стрелял по него. За щастие, бързо след това открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.

Видях го 6 месеца след случката. На въпроса ми - как е, той ми отговори с неизменната си усмивка и в обичайния за него стил:

- По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?

Отказах. Но го попитах, за какво е мислил по време на обира.

- Първото, което ми дойде на ум бе, че трябваше да заключа задната врата. След като вече ме простреляха, лежейки на земята облян целият в кръв си мислех, че имам две алтернативи - да живея или да умра. Реших да живея!...

- А не те ли беше страх изобщо? - попитах го изумен.

- Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и видях лицата им признавам, че се уплаших. Прочетох в очите им: "Той е мъртъв!"... В този момент разбрах, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса й, към какво съм алергичен, й отговорих: "Към куршуми!" Всички започнаха да се смеят. Тогава им казах:

"Избирам да живея! Моля ви, третирайте ме като ЖИВ, не като МЪРТЪВ!"

~ . ~ . ~

Джери оживя, благодарение на големите усилия на много добри лекари. Но също така и заради собствения си невероятен оптимизъм!

От него научих, че:
всеки ден имаш възможност за избор - можеш да се наслаждаваш на Живота или да го мразиш!

Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение! От момента, в който го осъзнаеш, всичко в живота е по-лесно...

Искам да знам...

Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си...

Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак, заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив...

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти...

Искам да знам, дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш, от страх да не се повтори болката...

Искам да знам, дали можеш в болката - на приятели или твоята собствена, да не я криеш, заглушаваш или "поправяш"...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш в радостта на хората, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш някой да е внимателен или да помни ограничаващата ни човешка същност...

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина...

Искам да знам, дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие...

Искам да знам, дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота...

Искам да знам, дали можеш да живееш с поражението - твоето или на някой друг - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново...

Не ме интересува, къде живееш и колко пари имаш...

Искам да знам, дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш...

Не ме интересува, кой си и как си дошъл тук...

Искам да знам, дали ще застанеш до приятел в огъня и няма да се отдръпнеш...

Не ме интересува, къде и какво си учил...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина цениш и харесваш компанията си в самотните моменти...

Искам да знам, какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши...

Друго не ме интересува, само това искам...

~ . ~ . ~

Автор - Oriah Mountain Dreamer (Орая, Планинският Мечтател)

~ Танцувай с Мен танцът на Живота! ~