 |
Познавам Джери от много години, работи като мениджър в ресторант. Това, което го отличава от всички останали е, че абсолютно винаги е в добро настроение. Не зная как успява, но винаги, когато някой го попита как е, той отговаря с широка усмивка:
- По-добре от това не може да бъде!
Голяма част от персонала, с който работи, напусна когато той реши да си смени работата. И тръгна с него... от ресторант в ресторант. Защо ли? Защото Джери наистина умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Всичко това няма как да остане незабелязано и съвсем естествено провокира любопитството ми. Един ден отидох при него и го попитах:
- Не разбирам, Джери. Никой не може да бъде позитивен целия ден. И това да продължава всеки ден. Tи как успяваш?
Джери се усмихна и ми каза:
- Всяка сутрин се събуждам и си казвам:
~ Днес имам две възможности за избор - добро или лошо настроение... ~
Винаги избирам доброто настроение!
Всеки път като се случи нещо лошо си казвам:
~ Имам две алтернативи от които да избирам - да бъда жертва или да се поуча от тази ситуация... ~
Винаги избирам това, да науча нещо!
Когато дойде някой при мен и започне да ми се оплаква, имам два варианта пред себе си:
~ Да слушам неговите оплаквания или да му изтъкна позитивната страна на живота... ~
Винаги избирам позитивната страна!...
- Но това не е така лесно всеки път! - възразих му аз.
- Напротив, лесно е! - отвърна ми Джери. - Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш, как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш, как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш, дали да си в добро или лошо настроение. Избираш, как ще мине денят ти, седмицата ти, годината ти... Ти сам решаваш как ще протече Животът ти!
~ . ~ . ~
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже, които искали да оберат заведението. Докато Джери се опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се изнервил и стрелял по него. За щастие, бързо след това открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса ми - как е, той ми отговори с неизменната си усмивка и в обичайния за него стил:
- По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?
Отказах. Но го попитах, за какво е мислил по време на обира.
- Първото, което ми дойде на ум бе, че трябваше да заключа задната врата. След като вече ме простреляха, лежейки на земята облян целият в кръв си мислех, че имам две алтернативи - да живея или да умра. Реших да живея!...
- А не те ли беше страх изобщо? - попитах го изумен.
- Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и видях лицата им признавам, че се уплаших. Прочетох в очите им: "Той е мъртъв!"... В този момент разбрах, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса й, към какво съм алергичен, й отговорих: "Към куршуми!" Всички започнаха да се смеят. Тогава им казах:
"Избирам да живея! Моля ви, третирайте ме като ЖИВ, не като МЪРТЪВ!"
~ . ~ . ~
Джери оживя, благодарение на големите усилия на много добри лекари. Но също така и заради собствения си невероятен оптимизъм!
От него научих, че:
всеки ден имаш възможност за избор - можеш да се наслаждаваш на Живота или да го мразиш!
Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение! От момента, в който го осъзнаеш, всичко в живота е по-лесно...
- По-добре от това не може да бъде!
Голяма част от персонала, с който работи, напусна когато той реши да си смени работата. И тръгна с него... от ресторант в ресторант. Защо ли? Защото Джери наистина умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Всичко това няма как да остане незабелязано и съвсем естествено провокира любопитството ми. Един ден отидох при него и го попитах:
- Не разбирам, Джери. Никой не може да бъде позитивен целия ден. И това да продължава всеки ден. Tи как успяваш?
Джери се усмихна и ми каза:
- Всяка сутрин се събуждам и си казвам:
~ Днес имам две възможности за избор - добро или лошо настроение... ~
Винаги избирам доброто настроение!
Всеки път като се случи нещо лошо си казвам:
~ Имам две алтернативи от които да избирам - да бъда жертва или да се поуча от тази ситуация... ~
Винаги избирам това, да науча нещо!
Когато дойде някой при мен и започне да ми се оплаква, имам два варианта пред себе си:
~ Да слушам неговите оплаквания или да му изтъкна позитивната страна на живота... ~
Винаги избирам позитивната страна!...
- Но това не е така лесно всеки път! - възразих му аз.
- Напротив, лесно е! - отвърна ми Джери. - Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш, как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш, как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш, дали да си в добро или лошо настроение. Избираш, как ще мине денят ти, седмицата ти, годината ти... Ти сам решаваш как ще протече Животът ти!
~ . ~ . ~
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже, които искали да оберат заведението. Докато Джери се опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се изнервил и стрелял по него. За щастие, бързо след това открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса ми - как е, той ми отговори с неизменната си усмивка и в обичайния за него стил:
- По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?
Отказах. Но го попитах, за какво е мислил по време на обира.
- Първото, което ми дойде на ум бе, че трябваше да заключа задната врата. След като вече ме простреляха, лежейки на земята облян целият в кръв си мислех, че имам две алтернативи - да живея или да умра. Реших да живея!...
- А не те ли беше страх изобщо? - попитах го изумен.
- Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и видях лицата им признавам, че се уплаших. Прочетох в очите им: "Той е мъртъв!"... В този момент разбрах, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса й, към какво съм алергичен, й отговорих: "Към куршуми!" Всички започнаха да се смеят. Тогава им казах:
"Избирам да живея! Моля ви, третирайте ме като ЖИВ, не като МЪРТЪВ!"
~ . ~ . ~
Джери оживя, благодарение на големите усилия на много добри лекари. Но също така и заради собствения си невероятен оптимизъм!
От него научих, че:
всеки ден имаш възможност за избор - можеш да се наслаждаваш на Живота или да го мразиш!
Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме, е твоето настроение! От момента, в който го осъзнаеш, всичко в живота е по-лесно...
0 мнения:
Публикуване на коментар