- Винаги ли ще бъдеш тук?
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.
- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.
- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.
- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.
- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.
- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.
- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.
- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той...
~ . ~ . ~
...Обичам те!...
- Зависи от твоето "винаги"... - каза той.
- Къде отиваш?
- Малко по-нагоре от "там долу в ляво"... - каза той.
- Когато се върнеш, същия ли ще бъдеш?
- Залезите и изгревите никога не са същите! - каза той.
- Как така?
- Залезите и изгревите никога не са същите, а който ги види се променя... - каза той.
- А какво ще правиш там?
- Ще ти откъсна цвете... - каза той.
- Какво цвете?
- Ще прилича на ТЕБ! - каза той.
- Защо ми е цвете, което прилича на мен?
- За да видиш онова, което не можеш да видиш в огледалото... - каза той.
- Какво не мога да видя там?
- Какво си ТИ за МЕН! - каза той...
~ . ~ . ~
...Обичам те!...
1 мнения:
"...Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз…Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза..."
("Малкият принц" Екзюпери)
Публикуване на коментар