Chris Spheeris - Slow dance

~ ' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Моментите, които спират дъха ни

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

~ . ~ . ~

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост. Имаме широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко. Купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Придобиваме по-високо образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка. Имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо. Ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени. Четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличаваме притежанията си, но намаляваме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем:
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал. На връзките за една нощ и наднорменото тегло, на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до Теб, но ти позволява също и да го споделиш или просто да натиснеш "изтриване".

Запомни:
~ отделяй повече време на тези, които обичаш, защото те не са с теб завинаги...
Запомни:
~ кажи блага дума на този, който те гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до теб...
Запомни:
~ горещо прегърни човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можеш да дадеш от сърцето си и не струва нито стотинка...
Запомни:
~ казвай "ОБИЧАМ ТЕ" на любимите си хора, но най-вече наистина го мисли. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето...
Запомни:
~ дръж за ръка този, когото обичаш и цени моментите, в които сте заедно, защото един ден този човек няма да е вече до теб. Подари си време да се обичате, отдели време да си говорите и намери време да споделяте всичко, което имате да си кажете...

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!

~ . ~ . ~

George Carlin
02.05.1937 – 22.06.2008