Да обичаш истински, въпреки всичко...

Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен, че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица.

Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателния му външен вид подействал отблъскващо.

Когато дошло време да си върви, Мозес все пак събрал нужния кураж и се изкачил по стълбите до стаята й, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да го погледне. След няколко неуспешни опита да поведе разговор, Мозес срамежливо попитал:

- Вярвате ли, че женитбите се предопределят на небето?

- Да... - отговорила му плахо тя, с поглед забит в пода. - А вие?

- Аз също! - казал на свой ред той. - Там горе, на небето, при раждането на всяко момче, Бог му съобщава за кое момиче ще се ожени. Когато се родих, Бог посочи бъдещата ми съпруга, а след това добави:

~ Но жена ти ще има гърбица! ~

Ужасен от чутото, аз извиках:

~ О, Боже, жена с гърбица би било истинска трагедия... Моля те, Господи, дай гърбицата на мен, а тя нека бъде красива! ~

Тогава Фрумти вдигнала глава и го погледнала в очите, сякаш била развълнувана от някакъв отдавна забравен спомен. Подала ръка на Мозес, а по-късно станала негова предана съпруга...

Интервю с Бог

Веднъж ми се присъни странен сън - небето сякаш се отвори и аз помолих Бог за интервю...

- Така, значи искаш да ти дам интервю? - попита ме Господ.
- Стига да имаш време... - казах аз.

Бог се усмихна и рече:

- Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш, какво те интересува?
- С какво най-много те учудват хората?

И Господ отговори:

~ Това, че когато сте деца, вие искате да сте големи и бързате да пораснете. А после пък мечтаете отново да станете деца...

~ Това, че губите здравето си, за да печелите пари. А пък после пилеете парите, за да възстановите здравето си...

~ Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие напълно забравяте настоящето. И така не живеете нито за настоящето, нито за бъдещето...

~ Това, че живеете, сякаш никога няма да умрете. А пък после умирате така, сякаш никога не сте живели...

Ръцете му хванаха моите и дълго стояхме така мълчаливо. След известно време аз отново го попитах:

- Мога ли да Ти задам още един въпрос?

Кимна утвърдително с глава и ми се усмихна насърчително. И аз попитах:

- Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?

~ Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Единственото, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани...

~ Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието. Но са достатъчни само няколко секунди, за да бъде разрушено...

~ Да научат, че най-важното в живота не е "какво" имат, а "кого" имат до себе си...

~ Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях...

~ Да научат, че богат е не този, който има най-много, а онзи, който се нуждае от най-малко...

- Да научат, че трябва да контролират поведението си. В противен случай, то ще контролира тях...

~ Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат. И че после са нужни години, за да заздравеят отново те...

~ Да се научат да прощават, като се упражняват за това...

~ Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не винаги знаят как да показват чувствата си...

~ Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие...

~ Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите...

~ Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване...

~ Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е огромно богатство...

~ Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят. Трябва и сами да си прощават собствените грешки...

~ Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на онова, което изричат на глас...

~ Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи...

~ Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си. А да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат...

~ Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те сами си решават да са щастливи с това, което имат и което са. Или умират от завист и ревност, заради онова, което нямат...

~ Да се научат, че двама души могат да гледат в една и съща точка и въпреки това, да виждат съвсем различни неща...

~ Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота...

~ Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката му...

~ Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в хората, които обичат, много бързо ги отблъскват. Давайки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се над всички чути истини. А Бог отново потъна в мълчание. Миг преди да се разделим, аз казах смирено:

- Господи, благодаря ти за времето, което ми отдели! Има ли още нещо което да искаш да предадеш на своите деца?

А Бог отново се усмихна и каза:

Нека знаят,че ще бдя над тях... винаги!

Интервю с Господ - вариант на български
Интервью с Богом - версия на руски
The Interview With God - оригиналът на английски

Yanni - One Man´s Dream

' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

"Тъга и Ярост" - Хорхе Букай

Тъга и Ярост
Из "Приказки за размисъл" на Хорхе Букай

В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно рабираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"