 |
Имало едно време един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото от малки били израстнали заедно и станали неразделни. Този приятел имал един доста странен навик. Винаги, каквото и да се случи в неговия живот, независимо дали добро или лошо - той казвал:
- И в това има нещо добро!
Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:
- И в това има нещо добро!
Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:
- Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!
И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата...
Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от няколко човека и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище. Вечерта се събрало цялото канибалско племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да опекат и изядат заловените за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка го няма. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо в тялото му не е наред или липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят...
Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за своя стар приятел от детството, който вече цяла година лежал в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:
- Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава...
И след като му разказал премеждието си, проплакал:
- Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо...
- Не! - усмихнал се приятелят - И в това има нещо добро!
- Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?
- Ако НЕ бях в затвора, щях да дойда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив... - бил отговорът.
~ . ~ . ~
Автор: Хелън Стайнуег
Превод на български: Melisa
- И в това има нещо добро!
Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:
- И в това има нещо добро!
Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:
- Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!
И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата...
Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от няколко човека и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище. Вечерта се събрало цялото канибалско племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да опекат и изядат заловените за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка го няма. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо в тялото му не е наред или липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят...
Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за своя стар приятел от детството, който вече цяла година лежал в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:
- Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава...
И след като му разказал премеждието си, проплакал:
- Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо...
- Не! - усмихнал се приятелят - И в това има нещо добро!
- Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?
- Ако НЕ бях в затвора, щях да дойда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив... - бил отговорът.
~ . ~ . ~
Автор: Хелън Стайнуег
Превод на български: Melisa
3 мнения:
:)
И в това има нещо хубаво...:)))
понякога,когато губиш,всъщност печелиш....:)
Публикуване на коментар