Slow Dance - урок за Живота от едно дете

Тези стихове са написани от едно малко момиченце, което умира от рак в една болница на Ню Йорк.

~ Slow Dance ~ Бавен Танц ~

Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?

А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?

Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?

Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?

~ . ~ . ~

По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е толкова кратък,
Музиката не продължава завинаги!

~ . ~ . ~

Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?

Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?

Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?

~ . ~ . ~

По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък...

~ . ~ . ~

Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”... И в бързината си не видя тъгата му?

Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне, защото все нямаше време да се обадиш и да кажеш дори едно "здравей"...

~ . ~ . ~

По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!

~ . ~ . ~

Когато тичаш като луд, губиш половината радост от пътуването. Като че ли хвърляш един подарък, който дори не си отворил...

~ . ~ . ~

Осъзнай: Животът не е спринт!

Затова,
отпусни се и чуй музиката,
преди да спре песента...