Двата вълка в нас - индианска притча за Доброто и Злото

Старият чероки и неговата внучка бяха седнали пред колибата и си говореха. Недалеч от тях, на поляната се гонеха и играеха два вълка. Единият бял, а другият - черен. Бяха едри, здрави и добре охранени. Вождът ги беше опитомил още от малки и те му служеха вярно, като кучета-пазачи.

Откакто се помнеше внучката, тези два вълка постоянно се бореха един с друг. Тя винаги се беше чудила, защо са им нужни и двата. Според нея, само единият беше достатъчен, за да охранява малката им колиба. А и смяташе, че изборът на цветовете им също не е случаен. Реши накрая да попита дядо си за причината. А старият чероки й отвърна с усмивка:

- За мен те са два символа, детето ми...

- Символ на какво, дядо? - оживи се любопитството на момичето.

- Символ на Доброто и Злото. Също като тези два вълка, Доброто и Злото постоянно воюват вътре в нас. Те живеят в душите ни и непрекъснато се борят за надмощие едно над друго. И докато гледам съперничеството на белия и черния вълк, аз винаги си мисля за тази вътрешна борба. Затова никога не се разделям с тях...

Докато попиваше думите на дядо си, внучката се замисли. Щом има битка, трябва накрая да има и побетител! И отново попита:

- А според теб, кой от тях ще спечели тази борба?

Старият вожд отново се усмихна и отмести погледа си от вълците върху момичето. Очите му се изпълниха с обич, а в гласа му се усети мъдростта на годините:

- Кой ли? Ще победи онзи, когото аз нахраня повече...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Kenny G - Forever In Love

~ ' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Започни от Себе си и ще промениш света!

Думите, поместени по-долу, са гравирани върху надгробната плоча на един англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:
Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света...

Като започнах да остарявам и помъдрявам открих, че светът няма да се промени. Така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех. Но и тя изглеждаше непоклатима...

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство и най-близките ми. Но уви, те не искаха и да чуят...

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях:
~ Ако най-напред бях променил себе си, тогава чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
~ Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра.
~ А кой знае, може би дори щях да успея да променя света...

Всичко, което трябва да зная за Живота

Дели всичко.
Играй честно.
Не удряй хората.

Оставяй нещата там, където си ги намерил.
Разчисти, ако си разхвърлял.
Не вземай вещи, които не са твои.
Извини се, когато си обидил някого.
Мий си ръцете преди ядене.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.

Живей хармонично. Научи нещо, измисли нещо. Порисувай, попей, потанцувай, поиграй, поработи. Всеки ден по малко.

Всеки следобед си поспивай.
Когато си на улицата, внимавай дали не идва кола.
Когато излизаш на улицата заедно с други хора - дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Винаги бъди готов за чудеса.

Помни малкото зрънце, посадено в пластмасовата чаша. Корените отиват надолу, а стебълцето - нагоре. И никой не знае нито как, нито защо. Но и ние сме също като него.

Дори и златната рибка, и хамстерите, и белите мишки, и растението в пластмасовата чаша умират. Ние също.

И тогава си спомни книгата за Дик и Джейн и първата дума, която си научил. Най-важната дума в света: ВИЖ!

Всичко, което трябва да знаеш, е там някъде. Златното правило, любовта и здравословният начин на живот. Екологията, политиката и здравият разум.

Помисли си само, колко по-добър щеше да бъде светът, ако всеки ден към три часа следобед всички си похапвахме бисквити с мляко, а после лягахме за кратка дрямка.

Или ако хората приемат като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели и да почистват мръсотията, която правят.

На колкото и години да си, когато си сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг!

~ . ~ . ~

Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, какво да правя и как да се държа, усвоих в детската градина.

Мъдростта не е горе на върха, където блести заветната диплома. А там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.

Робърт Фулам
Из "Пилешка супа за душата"