Не се оставяй да умираш бавно!

Умира бавно този,
~ който не пътува,
~ който не слуша музика,
~ който не открива очарование в себе си...

Умира бавно този,
~ който разрушава себелюбието си,
~ който отказва помощта...

Умира бавно този,
~ който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки,
~ който не търси разнообразие, не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати...

Умира бавно този,
~ който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца...

Умира бавно този,
~ който не променя живота си, когато е недоволен от работата или от любовта си,
~ който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта,
~ който не решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети...

Пабло Неруда

Не се оставяй да умреш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!

Има любов! Истинска...

Има любов,
Която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка...

Има любов,
Която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване...

Има любов,
Която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов,
Която се колебае, дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето. Много често - завинаги...

Има обаче такава любов,
Която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо...

Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие. Понякога те води, а друг път е сляпа. Понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги...

Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...

Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ! Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз. Знаеш, че вече нищо няма да е така, както преди. Знаеш, че дори самият ти няма да си вече същият, като преди...

Това е истинската любов - тази която остава! И дори евентуално да си отиде някой ден, една част от нея остава в пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.

Остава в погледа и влагата в очите! Остава в сънищата нощем и спомените денем. Остава едновременно в миналото, настоящето и бъдещето...
Защото само тя умее това!

Момчето с пироните - приказка за Приятелството

Живял някога юноша с много лош характер. Той постоянно се карал със своите близки или обиждал приятелите си. Баща му накрая не издържал и решил да му даде урок. Повикал го при себе си в работилницата и му връчил една торбичка пълна с пирони. Заръчал му да забива по един пирон в дървената врата на двора при всеки случай, в който загуби самообладание и се скара или нагруби някого.

През първия ден момчето забило на вратата 37 пирона. Но постепено в следващите дни то се научило да контролира нрава си. И след няколко седмици броят на забитите пирони спаднал до един на ден. Тогава то разбрало, че е много по-лесно да владее себе си, отколкото при всеки свой изблик да забива пирони.

В деня, в който младежът не забил в дървената врата нито един пирон, доволен от себе си, отишъл при баща си, за да му се похвали. Но тогава бащата му дал нова заръка - да изважда по един пирон от забитите във вратата при всеки случай, в който успее да запази самообладание.

Минало се време и дошъл денят, в който юношата извадил и последния забит пирон. Тогава баща му дошъл при него до вратата и му рекъл:

- Синко, ти се справи със задачата си и се промени коренно. Вече се отнасяш към околните много по-добре. Но виж тази врата и дупките, които зеят по нея - тя никога вече няма да бъде същата, като преди.

Същото важи и за отношенията ти с хората:
Скараш ли се с някого, нагрубиш ли го - ти отваряш рани в сърцето му, подобно на тези дупки по вратата. То е като да прободеш някого с нож. Въпреки, че вадиш ножа после - раната от него си остава завинаги. И без значение е, колко пъти след това ще го молиш за прошка, раната не ще се заличи. А раната от лоши и оскърбителни думи е също толкова болезнена, колкото и физическата!

А ти едва ли би искал да причиниш това на своите приятели:
~ тези, които те карат да се усмихваш и създават настроение в деня ти;
~ тези, които са готови винаги да те изслушат и да ти помогнат;
~ тези, които те подкрепят и отварят сърцето си за теб;
~ истинските приятели - това е най-рядко срещаното богатство!

Ангели с по едно крило

Всички сме ангели с по едно крило
и можем да летим единствено,
ако се прегърнем...

-- Бруно Фереро
-- Из "40 истории в пустинята"

-- Bruno Ferrero
-- "40 storie nel deserto"

Siamo angeli con una ala sola:
possiamo volare solo
se ci teniamo abbracciati...

Преди да говориш - мисли!

Преди да говориш - се вслушай.
Преди да пишеш - помисли.
Преди да похарчиш - спечели.
Преди да инвестираш - проучи.
Преди да критикуваш - изчакай.
Преди да се помолиш - прости.
Преди да се откажеш - опитай пак.
Преди да се пенсионираш - спести.
Преди да умреш - дай!

Before you speak - listen.
Before you write - think.
Before you spend - earn.
Before you invest - investigate.
Before you criticize - wait.
Before you pray - forgive.
Before you quit - try.
Before you retire - save.
Before you die - give.

~ . ~ . ~

William Arthur Ward - Уилям Артър Уорд
(1921 – 1994)

Почистих душата си, изхвърлих всичко ненужно...

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...

Автор: Кристина Филипова

Какво е Любовта? Love is...

Love is... when all you've got is soul! ~ . ~ Любов е... когато всичко което имаш е душата!

Love is... the most precious thing, you can find to give. ~ . ~ Любов е... най-скъпоценната вещ, която можеш да дадеш.

Love is... earth moving! ~ . ~ Любов е... това което движи земята.

Love is... x-presing your affection. ~ . ~ Любов е... да изразяваш своите чувства.

Love is... turning the other cheek. willingly. ~ . ~ Любов е... готовността да подадеш и другата буза.

Love is... giving her a break. ~ . ~ Любов е... да й даваш почивка.

Love is... great expectations. ~ . ~ Любовта е... големи надежди.

Love is... what shapes the world. ~ . ~ Любов е... това което придава форма на света.

Love is... his comforting arm around you. ~ . ~ Любов е... успокояващата му ръка до теб.

Love is... when you won't leave her bedside. ~ . ~ Любов е... когато не я оставяш сама в болницата.

Love is... when it's Valentine's every day. ~ . ~ Любов е... когато "Свети Валентин" е всеки ден.

Love is... making a key decision together. ~ . ~ Любов е... да вземате заедно важните решения.

Love is... not scrolling through his numbers when you find his cell phone. ~ . ~ Любов е... да не проверяваш номерата, когато намериш мобилния му телефон.

Love is... what bring you to life. ~ . ~ Любов е... това, което те кара да живееш.

Love is... when life is richer for knowing you. ~ . ~ Любов е... когато животът ви става по-богат след като се срещнете.

Love is... always special. ~ . ~ Любовта е... винаги специална!

Когато една Жена обича, тя знае...

Загубих съпругата си през есента на 2004 година. Бракът ни продължи само 7 години. Последните 2 от тях прекарахме по болниците, в отчаяна борба срещу рака. Която в крайна сметка загубихме...

По време на съвместния ни живот, за всяка годишнина от сватбата ни, съпругата ми правеше по една снимка, на която сме двамата. След това я слагаше в красива рамка и я окачаше на стената в хола.

- Нека да ги има! Те са цветните сенки на нашия живот... - казваше тя всеки път. И когато почина, имахме седем такива снимки.

Една нощ през 2003-та, направих голяма глупост. Най-голямата грешка в живота ми - изневерих й. А в същото време, почти непрекъснато й се кълнях, колко много я обичам и че ще й остана верен завинаги...

Две седмици преди тя да почине, отново й го казах. Тогава тя ме погледна, засмя се някак странно и отвърна само:

- Зная...

Една вечер, някъде преди около месец, както обикновено си бях сам вкъщи. И отново се загледах в закачените на стената наши снимки. Тогава за пръв път забелязах, че в долния край на всяка рамка има издълбана по една буква:

В – И – Ж – О – Т – З – А

Само това беше успяла да изпише. Годините не й бяха стигнали, за да довърши надписа. В първия момент дори не успях да го разбера. Но предполагам, че е щяло да бъде нещо, като: ~ ВИЖ ОТЗАД ~ или подобно на него.

Веднага повдигнах всяка една от рамките и погледнах стената зад тях. Но там нямаше нищо… Докато се чудех как да тълкувам всичко това, изведнъж сякаш нещо ме жегна. Бързо свалих всички рамки от стената и започнах трескаво да ги разглобявам. Бях абсолютно сигурен, че има защо...

И… ето, че не бях сгрешил! Трудно ми беше да повярвам на това, което виждах – на гърба на всяка снимка имаше прикрепено по едно писмо! За всяка година, която бяхме прекарали заедно, съпругата ми беше написала прекрасни мили думи за мен, преливащи от нежност и любов... Пликът, който излезе от снимката за 2003-та година обаче, беше черен! А на листа, който извадих от него, пишеше:

~ 14 март 2003г. ~
"Днес очите ти ме погледнаха така, сякаш си докосвал друга… Не е нужно да ми казваш. Зная го..."

~ . ~ . ~

Сега годината е 2008- ма. Минаха 4 години, откакто я загубих. И 5, откакто й изневерих. Боли ме много сега, душата ми се къса сякаш...

Макар и късно, вече го осъзнах:
Жените знаят, разбират, усещат, когато мъжете им направят подобна глупост! Просто исках да го споделя с вас...

~ . ~ . ~

Историята е действителен случай
Автор - анонимен
Превод на български - Melisa

Внимавай с думите си - превръщат се в Съдба!

Внимавай с мислите си ~ превръщат се в Думи.
Внимавай с думите си ~ превръщат се в Действия.
Внимавай с действията си ~ превръщат се в Навици.
Внимавай с навиците си ~ превръщат се в Характер.
Внимавай с характера си ~ превръща се в Съдба!

Watch your thoughts ~ for they become Words.
Watch your words ~ for they become Actions.
Watch your actions ~ for they become Habits.
Watch your habits ~ for they become Character.
Watch your character ~ for it becomes your Destiny!

~ . ~ . ~

Mohandas Karamchand - Mahatma Gandhi
Махатма Ганди - "Баща на нацията"
02.10.1869 - 30.01.1948

Какво всъщност е "Обичам те"?

Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай

Срещам те...
Слушам те...
Говоря ти...
Прегръщам те...
Целувам те...
Притежавам те...
Притискам те...
Обсебвам те...
Поглъщам те...
Задушавам те...
Обичам те?

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:
"Тайната на вечната любов" - Индианска притча от Хорхе Букай

Индийска притча за очакванията - разказана в интервю за вестник "Труд"

"Всеки има своята лудост!" - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

Приказка за хорското мнение

Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали по работа из селото. Бащата казал:
- Сине, ти се качи на коня, а аз ще повървя.

Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!

На другия ден бащата се качил на коня, а синът ходел. Селяните рекли:
- Какъв баща е този, дето оставя детето си да ходи пеша, а пък той язди!

На третия ден и двамата се качили на коня. Селяните:
- Брей, нямат милост тези, ще уморят добичето!

На четвъртия ден и бащата, и синът, тръгнали да вървят пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, гледай какви глупаци само! Кон имат - пеша ходят! Хахаха...

На следващия ден, от притеснение какво ще направят този път, конят умрял. Тогава бащата рекъл на сина си:
- Виждаш ли сине, какво се случи? Помни, че ако постоянно слушаш какво говорят хората - и ти ще свършиш като коня!

Всеки твърди, че обича

Някой смята, че може да прави каквото си иска, понеже обича...

Друг пък смята, че може да прави каквото си иска, понеже сам той е обичан...

Трети мисли, че трябва добре да внимава, защото обича...

А четвърти – че трябва добре да внимава, защото сам той е обичан...

Има хора – обичат, а то на омраза прилича.
Има други – чиято любов е едно безразличие.
Има трети – при тях любовта се превръща в обич накрая.
И четвърти – уж любят, а обич какво е не знаят...

Любовта у едни е подплашено зайче – изгаря в светла клопка пред двата насочени гибелно фара...

А у друг любовта на ранена лъвица прилича и се вдига да стъпче тъкмо този, когото обича...

Има обич-пилот - който хвърля барутни товари над любимия град и оставя след нея пожари...

Има обич-радар – сочи пътя в мъгливата вечер. Тя е верен другар и те води, макар отдалече...

Има кротка любов – с пълно виме тя в дните ни свети. Тя е бяла коза между своите гладни козлета...

Има сляпа любов – тя поглъща, каквото и падне. Като жалка амеба, тя е винаги гладна и жадна...

Има безумна любов – пеперуда над пламъка вечен. Има мъдра любов – зимен сън на проскубана мечка...

Някой себе си в другия търси - това го привлича.
Друг пък в себе си ще го постигне и тъй ще обича...

Гьорг Шомйо

Как се чувстваш в края на деня?

~ Ако в края на деня
се чувстваш като пребито куче,
то най-вероятно през целия ден
си ръмжал... ~

Х. Дж. Браун

Има хора, които в Сърцата си никога не се разделят

Попитах те:
- За какво си мислиш?

А ти ми каза:
- Не зная, вятърът отвява мислите ми като калинки...

Тогава аз протегнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепите си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената в дланите ми калинка:
- Не исках да става така, не исках да си отиваш... - каза тихичко тя.

- Усмихни се! Какво, като съм си отишла?
На далечен път заминават и жеравите, но някой ден отново ще се върнат...
Зад червените покриви на къщите изчезва Слънцето, но с изгрева то пак ще се върне...
И влаковете се завръщат, нали?
И хората също...
Какво са разстоянията - метри и километри? Какво е времето - дни, месеци, години...
Има очи, които виждат дори през високите планини. Има мисли, които прелитат дори над безкрайните равнини. Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се!
Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...


~ . ~ . ~

Недялко Йорданов

Omar Akram - Dancing with the wind

~ ' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~