Попитах те:
- За какво си мислиш?
А ти ми каза:
- Не зная, вятърът отвява мислите ми като калинки...
Тогава аз протегнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепите си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената в дланите ми калинка:
- Не исках да става така, не исках да си отиваш... - каза тихичко тя.
- Усмихни се! Какво, като съм си отишла?
На далечен път заминават и жеравите, но някой ден отново ще се върнат...
Зад червените покриви на къщите изчезва Слънцето, но с изгрева то пак ще се върне...
И влаковете се завръщат, нали?
И хората също...
Какво са разстоянията - метри и километри? Какво е времето - дни, месеци, години...
Има очи, които виждат дори през високите планини. Има мисли, които прелитат дори над безкрайните равнини. Има хора, които никога не се разделят.
Усмихни се!
Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...
~ . ~ . ~
Недялко Йорданов
- За какво си мислиш?
А ти ми каза:
- Не зная, вятърът отвява мислите ми като калинки...
Тогава аз протегнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепите си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената в дланите ми калинка:
- Не исках да става така, не исках да си отиваш... - каза тихичко тя.
- Усмихни се! Какво, като съм си отишла?
На далечен път заминават и жеравите, но някой ден отново ще се върнат...
Зад червените покриви на къщите изчезва Слънцето, но с изгрева то пак ще се върне...
И влаковете се завръщат, нали?
И хората също...
Какво са разстоянията - метри и километри? Какво е времето - дни, месеци, години...
Има очи, които виждат дори през високите планини. Има мисли, които прелитат дори над безкрайните равнини. Има хора, които никога не се разделят.
Усмихни се!
Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...
 |
~ . ~ . ~
Недялко Йорданов
9 мнения:
Има хора, каито в мислите си никога не се разделят, но егоизмът ги разделя за винаги.
истина е, има хора ..които в мислите си не се разделят. и се срещат през вековете отново и отново.
Има хора, които никога не са се разделяли ... ТЕ са сродни души и може би няма начин да бъдат разделени.
А има и хора, които просто трябва да ги оставиш да си отидат, за да не останат в сърцето ти с горчивина ;-)
И тук е момента да кажем, че няма абсолютно нищо вярно в приказката, че "очи, които не се виждат се забравят", защото за очите които виждат и през планините няма ограничения, а и душата е свободна и може да пътува навсякъде...
Много ми хареса.Страхотно написано.Чувствено.Окуражаващо......
Има да... :)
da ima hora koito nikoga ne se razdelqt i tova e taka,za6toto sa bili vinagi zaedno v predi6ni jivoti
Усмихни се! Какво, като съм си отишла?
Публикуване на коментар