Има любов! Истинска...

Има любов,
Която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не и подаде ръка...

Има любов,
Която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване...

Има любов,
Която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов,
Която се колебае, дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето. Много често - завинаги...

Има обаче такава любов,
Която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо...

Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие. Понякога те води, а друг път е сляпа. Понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги...

Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...

Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ! Знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз. Знаеш, че вече нищо няма да е така, както преди. Знаеш, че дори самият ти няма да си вече същият, като преди...

Това е истинската любов - тази която остава! И дори евентуално да си отиде някой ден, една част от нея остава в пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.

Остава в погледа и влагата в очите! Остава в сънищата нощем и спомените денем. Остава едновременно в миналото, настоящето и бъдещето...
Защото само тя умее това!