"Това е една трогателна и същевременно много поучителна история от реалния живот на двама души, която би трябвало всеки да прочете и научи..."
С това описание е разпространена "Историята на двамата тенори". Много трогателна, докосваща, предизкиваща и размисли, и възхищение. И напълно естествено, тя много бързо става популярна. Но не след дълго се появява информация, отричаща достовеността на историята и причисляваща я към групата "градски легенди", подобно на "Речта на Кърт Вонегът - Ползвайте плажно масло" и световноизвестното "Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес до неговите приятели". Независимо обаче, дали става въпрос за действителен случай или за художествена измислица, има какво да извлече човек от тази история - и като пример, и като поука, и като стимул да подхранва доброто в себе си:
Дори онези, които никога не са посещавали Испания, най-вероятно са чували и знаят за вечното съперничество между Мадридци и Каталонци, появило се откакто Каталонците се борят за своята автономия от доминиращия над тях Мадрид.
Дали е случайно или не, но Пласидо Доминго е от Мадрид, а Хосе Карерас - от Каталония. През 1984г. двамата стават врагове по политически причини. А като много популярни и търсени изпълнители, и двамата винаги поставят условия в договорите си, че ще приемат участието само, ако другият не е поканен.
През 1987г. съдбата праща на Карерас много трудно изпитание - поставена му е ужасяващата диагноза Левкемия! Неговата борба с рака се оказва тежка и мъчителна, подлагат го на всевъзможни манипулации, присаждат му костен мозък, преливат му кръв, заради които му се налага да пътува до Щатите всеки месец.
Въпреки високите доходи, които му носи работата, в един момент Карерас спира да работи, изтощен от множеството процедури, прилагани му за лечение. Но високата цена на тези манипулации, заедно с необходимите медикаменти, бързо стопяват наличните му спестявания и в един момент той се оказва почти без пари.
Точно тогава Хосе научава за една фондация в Мадрид, основана с една единствена цел - да помага и подкрепя в лечението страдащите от левкемия. Благодаряние на помощта, оказана от фондация "HERMOSA", Карерас побеждава болестта и скоро се завръща отново на сцената, за да радва с пеенето си своите фенове.
Малко след като възвръща старата си слава, Хосе Карерас решава отново да се свърже с фондацията и да благодари за оказаната от тях подкрепа. Четейки техния устав той разбира, че основател, главен дарител и управител на "HERMOSA" е не някой друг, а човекът, когото е смятал дотогава за свой "враг" - Пласидо Доминго.
По-късно установява, че Пласидо е създал тази организация именно с цел да му помогне за лечението. Но нарочно е избрал да остане анонимен, за да не го унижи в приемането на помощ от неговия "враг". А най-трогателната част на тази история всъщност е тяхната среща.
Изненадвайки Доминго при едно от неговите участия в Мадрид, Карерас прекъсва изпълнението му, като пада на колене пред него, за да му поиска прошка и публично да му благодари. Пласидо му помага да се изправи и с прегръдка двамата запечатват началото на голямото си и истинско приятелство.
В едно интервю с Доминго репортери го питат защо е избрал да създаде фондацията "HERMOSA", когато всъщност е можел да извлече огромна полза от оттеглянето на своя "враг". Но вместо това той е решил да помогне на единствения артист, който може да му бъде достойна конкуренция в изявите на голямата сцена. Неговият отговор на този въпрос е много кратък и напълно ясен:
"Не можех да позволя да загубим глас като този!"
~ . ~ . ~
Действителна или не, тази история е един прекрасен пример за човешка доброта и може да послужи като образец и вдъхновение на всички ни.
С това описание е разпространена "Историята на двамата тенори". Много трогателна, докосваща, предизкиваща и размисли, и възхищение. И напълно естествено, тя много бързо става популярна. Но не след дълго се появява информация, отричаща достовеността на историята и причисляваща я към групата "градски легенди", подобно на "Речта на Кърт Вонегът - Ползвайте плажно масло" и световноизвестното "Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес до неговите приятели". Независимо обаче, дали става въпрос за действителен случай или за художествена измислица, има какво да извлече човек от тази история - и като пример, и като поука, и като стимул да подхранва доброто в себе си:
 |
Дали е случайно или не, но Пласидо Доминго е от Мадрид, а Хосе Карерас - от Каталония. През 1984г. двамата стават врагове по политически причини. А като много популярни и търсени изпълнители, и двамата винаги поставят условия в договорите си, че ще приемат участието само, ако другият не е поканен.
През 1987г. съдбата праща на Карерас много трудно изпитание - поставена му е ужасяващата диагноза Левкемия! Неговата борба с рака се оказва тежка и мъчителна, подлагат го на всевъзможни манипулации, присаждат му костен мозък, преливат му кръв, заради които му се налага да пътува до Щатите всеки месец.
Въпреки високите доходи, които му носи работата, в един момент Карерас спира да работи, изтощен от множеството процедури, прилагани му за лечение. Но високата цена на тези манипулации, заедно с необходимите медикаменти, бързо стопяват наличните му спестявания и в един момент той се оказва почти без пари.
Точно тогава Хосе научава за една фондация в Мадрид, основана с една единствена цел - да помага и подкрепя в лечението страдащите от левкемия. Благодаряние на помощта, оказана от фондация "HERMOSA", Карерас побеждава болестта и скоро се завръща отново на сцената, за да радва с пеенето си своите фенове.
Малко след като възвръща старата си слава, Хосе Карерас решава отново да се свърже с фондацията и да благодари за оказаната от тях подкрепа. Четейки техния устав той разбира, че основател, главен дарител и управител на "HERMOSA" е не някой друг, а човекът, когото е смятал дотогава за свой "враг" - Пласидо Доминго.
По-късно установява, че Пласидо е създал тази организация именно с цел да му помогне за лечението. Но нарочно е избрал да остане анонимен, за да не го унижи в приемането на помощ от неговия "враг". А най-трогателната част на тази история всъщност е тяхната среща.
Изненадвайки Доминго при едно от неговите участия в Мадрид, Карерас прекъсва изпълнението му, като пада на колене пред него, за да му поиска прошка и публично да му благодари. Пласидо му помага да се изправи и с прегръдка двамата запечатват началото на голямото си и истинско приятелство.
В едно интервю с Доминго репортери го питат защо е избрал да създаде фондацията "HERMOSA", когато всъщност е можел да извлече огромна полза от оттеглянето на своя "враг". Но вместо това той е решил да помогне на единствения артист, който може да му бъде достойна конкуренция в изявите на голямата сцена. Неговият отговор на този въпрос е много кратък и напълно ясен:
"Не можех да позволя да загубим глас като този!"
~ . ~ . ~
Действителна или не, тази история е един прекрасен пример за човешка доброта и може да послужи като образец и вдъхновение на всички ни.
0 мнения:
Публикуване на коментар