04 ноември 2009

Кредо на онези, които са страдали - Рой Кампанела

Молих се на Бог да придобия сила.
~ Станах слаб, за да се науча смирено да се подчинявам…

Молих се за здраве, за да мога да извърша велики дела.
~ Отредена ми бе немощ, за да върша по-добри неща…

Молих се за богатство, за да бъда щастлив.
~ Обречен бях да живея в бедност, за да се науча на мъдрост…

Молих се за власт, за да заслужа похвалата на хората.
~ Получих в замяна слабост, за да почувствам нуждата от Бог…

Молих се за всичко, което изпълва живота с Радост.
~ Дарен бях с Живот, за да мога да се радвам на всичко…

Не получих нищо, за което се молих.
Но получих всичко, за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах,
неизречените ми молитви бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора!

~ . ~ . ~

Рой Кампанела

6 мнения:

ramadra каза...

Наиситна ще сме по-щастливи ако се научим във всяка ситуация да гледаме не какво губим, а какво печелим...

Valkocompany каза...

Някои нищо не дават
Те просто отнемат
http://www.dark-date.net/blog.php?user=PredatorSkullCollector&blogentry_id=30

Melisa каза...

Да, не липсват и такива, за съжаление. Но всеки сам прави своя избор - дали да е от даващите или отнемащите.

Sofi каза...

А още по-щастливи сме тогава, когато при всяка загуба благодарим за урока, защото всяка преживяна минута е урок.

Unknown каза...

ние нямаме нужда от уроци, защото притежаваме вътршно ЦЯЛОТО ПОЗНАНИЕ. ние просто сме тук и сега, за да съпреживяваме мига и да преминем през опитности, които са ни непознати

anastasia каза...

Хубаво е когато можем да се молим от сърце- тогава душата ни докосва всемира. В радостта и скръбта измерваме себе си, в нашата безпомощност Бог ни дарява сила-необяснимо е , трябва да се преживее!

Публикуване на коментар