Един мой приятел на име Пол получил автомобил като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да и се възхищава.
— Ваша ли е тази кола, господине? — попитал той.
Пол кимнал.
— Брат ми ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
— Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... - и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето - да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
— Бих искал - продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат!
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил:
— Искаш ли да те повозя в колата си?
— Да, разбира се!
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало:
— Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът - да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
— Бихте ли спрели пред онези две стъпала? - запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата.
— Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.
Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите: "По-благословен е онзи, който дава..."
Дан Кларк
— Ваша ли е тази кола, господине? — попитал той.
Пол кимнал.
— Брат ми ми я подари за Коледа.
Момчето било поразено.
— Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент? О, Боже, бих искал... - и той се поколебал.
Пол, разбира се, знаел какво желаело момчето - да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.
— Бих искал - продължило момчето, - да мога да бъда такъв брат!
Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил:
— Искаш ли да те повозя в колата си?
— Да, разбира се!
След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало:
— Господине, имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи?
Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът - да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.
— Бихте ли спрели пред онези две стъпала? - запитало момчето.
Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснало силно до гърдите си и посочило към колата.
— Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подарък за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази... Тогава сам ще видиш през прозорците всички коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.
Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.
Тази година на Бъдни Вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите: "По-благословен е онзи, който дава..."
 |
9 мнения:
Много, силно и разтърсващо, но в живота за жалост не е така. Има толкова безработни, гладни и болни хора....Просто не ми се мисли....
Всъщност не съм много съгласна с Ваня. В живота може да подаряваш усмивки- начините са много, просто трябва да ги усещаш... понякога една прегръдка и силна подкрепа, една усмивка от сърце и един мил жест дават толкова много усмивки, радост и топлина, колкото сам не би очаквал.
Стига да искаш.
И аз съм на твоето мнение, Omnia. Помощта не винаги се състои единствено и само в материална подкрепа. Има много други начини. Окуражителна дума, мил жест, понякога дори и безмълвното присъствие е достатъчно :)
Радвам се, че имате позитивно мислене! Все пак и сайта е такъв.... Но това, да мислиш позитивно , и да виждаш грубата действителност пред очите си , са две различни неща !!!
"...една усмивка от сърце и един мил жест дават толкова много усмивки...." - да, дават ги, но не дават храна, лекарства и топлина-реална! Не плащат сметките за ток, вода, и храна...!
Ето това исках да кажа, аз! И аз се стремя да мисля позитивно , но едно е да мислиш , а друго е да направиш нещо в действителност!!!
Нашите родители изнемогват, не си дояждат, не могат да си позволят да се лекуват качествено , не успяват да си покрият сметките.....и така е с е една много голяма част от населението на България. Бъдете оптимисти, лошо няма!!! Но по-скоро кажете, какво е направила реално всяка една от вас, за да помогне на хора в нужда, защото само от голи приказки....аман !!!
Реалист съм, Vania. И много добре виждам действителността пред очите си - както грубата и жестоката, така и другата - красива, умиляваща и стопляща душата ми. Да, и такава има. Поне пред моите очи :)
Права си, има и болни, и бедни, и изнемогващи хора. Но нека разгледаме един такъв пример:
Ти нямаш нужните средства, за да си платиш тока и ти го спират. Аз виждам това, но и аз нямам необходимите пари, за да го платя вместо теб. Но за сметка на това имам желание да ти помогна. Приемам те у дома за няколко дни или ти нося у вас нещата от първа необходимост, за да те улесня малко. А междувременно търся социалните служби или други начини, с които да ти помогна в решаването на проблема. Такава проява на помощ и внимание от моя страна няма ли да означава нищо за теб?
Друг пример:
Ти си болна и се нуждаеш от скъпо и сложно лечение. Нямаш нито финансовата, нито физическата възможност сама да си го осигуриш. Аз искам да ти помогна, но нито съм лекар, нито пък притежавам огромната сума, която се изисква за съответното лечение. За сметка на това обаче имам желание да ти помогна. И в това си желание впрягам всичките си сили, познания, връзки и каквото се сетиш още. Ровя за информация по диагнозата, свързвам се всякакви инстанции, търся контакти с най-добрите специалисти, организирам кампания по набиране на средства и т.н. И може би не всичко, но една част от необходимото за твоето здраве вече е осигурено. За теб това нищо ли няма да означава?
Когато ти предстои важна промяна или сериозен избор в живота, но ти липсва достатъчно смелост и увереност, тях също можеш да ги получиш от хората около теб. Дори нищо повече да не ти дават, а само да ти кажат: "С теб сме, каквото и да решиш, накъдето и да поемеш, имаш нашата подкрепа и благословия!". Да чуеш тези думи, когато очакваш да бъдеш съдена и обвинена - това за теб нищо ли няма да означава?!
Ако ти си прикована на инвалидна количка и си принудително затворена между четири стени, всеки ден, без възможност да излизаш навън и да се срещаш с други хора, на мен няма да са ми нужни пари, за да те изведа от вас дори само за един час. И да те разходя по алеята, да се порадваш на слънцето, да смениш обстановката. Това отново опира не до средства, а до желание и добри намерения.
И още много други примери мога да ти дам, но едва ли има нужда от повече. И това не са "голи приказки", но не мисля, че е много уместно да се самоизтъквам, кога и какво съм направила за някого.
Така е,Мел! Ти си един много благороден Човек! Желая ти здраве и любов!Продължавай да храниш душите ни с позитивни послания! Обичам те и ти благодаря !
Ваня, очите са многолики- и ние виждаме, но и разбираме действителността. Какво съм направила аз- не съм длъжна никому да се отчитам, но ето какво- работя като лекар- на две места- давала съм си от заплатата, дори и после на мен да ми трябват, за да помогна, уреждала съм вратички, против закона, за да мога да помогна на напълно непознат пациент, грижа се за майка си, чието здраве е малко или много разклатено и досега никога не съм отказала помощ на приятел, каквато и да било. Имах тежък момент, в който целият ми свят се срина и точно тогава се наложи да помогна и то усмихната на две непознати жени- едната жалееше за сина си заминал в чужбина, другата за собственото си положение.Наистина не знам откъде тогава намерих сили, защото исках единствено да съм сама, с мъката си и да се отдам на нея. може би и тогава раззбрах цената на усмивката. Помагала съм на неизлечими пацинети да се борят за оставащите им дни живот, като съм разговаряла с тях и съм се правила на клоун, само и само, за да ги усмихна и да им докажа, че въпреки цялата мизерия, неуредица и простотия в държавата ни, живота е хубав. Един залез, за който да имаш очи, една мелодия, която можеш да чуеш, една протегната ръка, или рамо, на което да поплачеш в днешното затворено или изолирано общество са много. И ми втръсна да се фокусирам само за мръсотията на тази държава- нещата винаги, ама винаги имат две страни. Аз предпочитам в по- голямата част от времето си да гледам позитивната. И не ме интересува колко ми е тежко отвътре, интересува ме да се усмихвам. Защото хората са като огледало- усмихни се и те ще ти се усмихнат. А една подарена усмивка е минути лично щастие, което никой не може да ти отнеме, освен ако сам отказваш да го допуснеш.
Melisa, Omnia, galq,
ПРЕКРАСНИ СТЕ!!!
Почти 100% съм сигурна, че никога няма да ви срещна(по обективни причини)....Но е толкова хубаво, че ви има! Като знам, че съществувате ТАКИВА, мрачният декември ми изглежда по-светъл и не толкова мразовит.
Благодаря ви!
Публикуване на коментар