"Погледът на влюбения" - Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"

- Струва ми се, че родителите ми са остарели и умът им вече не е така бистър.
- А на мен ми се струва, че гледаш на тях от друга гледна точка.
- Но какво общо има това? "Фактът си е факт ", както ти казваш.
- Ще ти разкажа...

~ . ~ . ~

Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга.
Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се ползва личната каляска на царя - нарушение, което можело да и коства главата, - Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.

Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
- Нали е прекрасна? - рекъл той. - Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!

Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова в кошницата.
- Изглеждат хубави!- рекъл царят.
- Хубави са - отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
- Колко ме обича! - споменал по-късно царят. - Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?

Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели. Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
- Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод...

~ . ~ . ~

- Истината винаги е една. Факта си е факт. Но както в приказката, човек може да тълкува дадена случка и така, и иначе. "Внимавай как я възприемаш", казваше мъдрият Бадуин.

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ е този, който...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, с когото и мълчанието е приятно...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
- е този, който е винаги насреща в трудни моменти...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, пред когото можеш не само да се смееш, но и да си поплачеш...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, който ще ти остане верен, дори когато всички други се откажат от теб...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, който те разбира, дори тогава, когато ти самият не се разбираш...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, който те приема такъв, какъвто си - с всичките твои недостатъци, дори и някои от тях да му причиняват болка...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, който винаги ти казва истината - дори тогава, когато тя не ти харесва...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, който не е с теб заради някакви облаги, а ти е приятел дори тогава, когато това не му е изгодно...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, който винаги е искрен с теб, защото знае, че ти винаги ще го разбереш...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, на който можеш да простиш дори това, което никога не би простил на никой друг...

ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
~ е този, който продължава да е с теб дори когато целият останал свят си отиде...

~ . ~ . ~

Защото
ИСТИНСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ са като звездите:
не винаги ги виждаш, но знаеш,
че винаги са около теб!

Най-нежната нужда

Поне веднъж на ден нашият котарак сам идва при някого от нас. Прави го по такъв начин, че ние приемаме това като израз на някаква специална молба. Не, че иска да го нахраним, да го пуснем навън или пък да задоволим някаква подобна негова тривиална потребност. Той има нужда от нещо много по-различно.

Ако си седнал удобно, той ще скочи в скута ти, ако не, застава с тъжен поглед край теб, докато му направиш местенце. Щом веднъж се настани в скута ти, той започва да потрепва, преди още да си погалил гърба му, да си го почесал под брадичката и да си започнал да му повтаряш какво добро котенце е. Тогава пуска мотора на бързи обороти и започва да се върти, докато се настани по-удобно. От време на време мъркането му излиза извън контрол и зазвучава като хъркане. Гледа те с широко отворени, пълни с обожание очи и дълго и бавно примижва по котешки, изразявайки така пълното си доверие. Скоро след това съвсем притихва. Ако усети, че всичко е наред, може да остане в скута ти за удобна дрямка. Но може и да скочи и да тръгне по свои си работи. И в двата случая е доволен.

Дъщеря ни го казва кратко и ясно:
"Блеки има нужда да го накарат да мърка..."

Но вкъщи той не е единственият, който изпитва подобна потребност. И аз съм като него, а и съпругата ми. Убедени сме, че това не е привилегия само на определена възрастова група. И все пак, тъй като работя в училище, а съм и баща, свързвам тази потребност най-вече с подрастващите. С тяхната бърза, импулсивна нужда от топла прегръдка, протегната ръка, подпъхване на одеалото. Не защото нещо не е наред, не защото трябва на всяка цена да се направи, а просто защото това им доставя удоволствие.

Много неща бих искал да направя за децата. Но ако трябваше да избера само едно, то щеше да бъде: да се гарантира на всяко дете, навсякъде по света, възможността поне веднъж на ден добре да си помърка. Децата, като котките, имат нужда от време за мъркане...

~ . ~ . ~

Фред Т. Уилхелмс

Коя съм? Минало, Настояще, Бъдеще...

Попитах миналото си:
- Коя съм?

То отговори:
- Утре ще си минало...

Попитах бъдещето си:
- Коя съм?

То отговори:
- Вчера щеше да си бъдеще...

Настоящето ме хвана за ръка и ме поведе,
защото ме познаваше добре.

Понечих да го попитам:
- ..........

А то сложи пръст на устните ми и каза
- Ти Си! Не спирай...

Писмо на едно бебе до родителите му

"Скъпи родители,
Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко - затова ми се радвайте!

~ Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

~ Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди...

~ Моля, дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам...

~ Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете...

~ Не очаквайте твърде много от мен - новороденото бебе. Не очаквайте и твърде много от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици - така да се каже като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм. И шест седмици за вас, да дойдете постепено на себе си и да ме интегрирате в живота си.

~ Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача по-малко и ще ви радвам с присъствието си...

~ Грижете се за мен - гледайте ме внимателно, защото да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиран, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът...

~ Моля, никога не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре...

~ Моля, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между "важно" и "неважно", гледайте спокойно на нещата - така ще ми се радвате много повече...

~ Моля ви още да поддържате и развивате връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да науча да обичам хората...

~ Може би в момента малко съм объркал живота ви с появата си, но това е временно...

Благодаря и на двама ви!

С обич:
Вашето Дете"

~ . ~ . ~

Из "Как да станем щастливо семейство"
д-р Дона Еви

Рецепта за щастлив дом и семейство

Нужни са следните продукти:
4 чаши Любов
2 чаши Вярност
3 чаши Приятелство
1 купичка Прошка
1 пакетче Доверие
7 лъжици Надежда
1/2 шишенце Доброта
5 лъжици Уважение
2 шепи Търпение
Смях, колкото поеме

~ . ~ . ~

Начин на приготвяне:
~ Сложи Любовта до Приятелството и разбъркай бавно.
~ Добави цялото Доверие и примеси с Търпение.
~ На малки части сипвай Доброта и Уважение и продължавай да бъркаш, докато се получи приятна и гладка смес.
~ Накрая постави всичката Надежда и щедро полей с колкото се може повече Смях.
~ Покрий дъното на Сърцето си с дебел пласт Вярност и излей върху нея получената смес.
~ Остави да престои, докато усетиш, че Сърцето ти се е изпълнило изцяло.
~ Преди поднасяне, гарнирай с Прошка.
Сервирай ежедневно на всеки член от семейството.

~ . ~ . ~

Приятен апетит!

Наслаждавай се на Живота!

Не определяй какво е ценно за теб, като се сравняваш с другите.
~ Всеки от нас е различен!

Не си поставяй цели спрямо това, което другите хора мислят за важно.
~ Само ти знаеш, кое е най-добро за теб!

Не позволявай на живота да ти се изплъзне, като живееш в миналото или в бъдещето.
~ Живей пълноценно всеки ден, за да бъде пълноценен животът ти!

Не се страхувай да поемаш рискове.
~ Приемането на предизвикателства ни учи да бъдем силни!

Не пречи на любовта да влезе в живота ти, като казваш, че е невъзможно да я намериш.
~ Най-лесният начин да получиш любов е, като даваш любов! Най-бързият начин да загубиш любовта е, като не я цениш!

Никога не се отказвай от мечтите си!
~ Да бъдеш без мечти, означава да нямаш надежда. Да бъдеш без надежда, означава да живееш без цел!

Не преминавай през живота толкова бързо, че да забравиш не само къде си бил, но и накъде отиваш!
~ Животът не е състезание, а пътуване, на което трябва да се наслаждаваш във всеки един миг!...

Външният вид не е всичко, важно е Сърцето! - Бруно Фереро

"Понякога е достатъчен само един слънчев лъч." Малки истории за душата Бруно Фереро

В една студена зимна вечер, един будистки лама намерил на прага на вратата едно вцепенено и почти мъртво от студ мишле. Ламата взел мишлето вкъщи, за да се стопли и го помолил да остане да му прави компания. От този момент нататък животът на мишлето станал прекрасен. Но въпреки това, мишлето не изглеждало щастливо. Ламата се притеснил и попитал загрижено: - Какво има, малък приятелю? - Ти си много добър с мен. И всички в твоя дом също са добри към мен. Но тук има котка... Ламата се засмял. Не бил помислил преди това за котката. но тя била твърде мъдра и достатъчно добре хранена, за да лови мишки. След което възкликнал: - Но този красив котарак не ти желае лошото, приятелю мой. Няма от какво да се притесняваш, уверявам те! - Аз ти вярвам, но е по-силно от мен! Много ме е страх! - изплакало мишлето. - Но твоята сила е огромна, превърни ме в котка! Така няма повече да се страхувам от този ужасен звяр... Ламата поклатил глава. Не му изглеждала добра идея. Но мишлето продължило да го моли и накрая той склонил: - Да бъде както ти желаеш, малък приятелю!... - И в следващия миг мишлето се превърнало в един огромен котарак. Когато нощта се стопила и се родил новият ден, един красив котарак излязъл от стаята на ламата. Но щом видял в коридора домашната котка, котаракът-мишка веднага избягал обратно в стаята на ламата и се сврял под леглото. - Какво става с теб, малък приятелю? - попитал ламата изненадано - Нима още те е страх от котката? Мишлето-котарак се засрамило много и отново помолило: - Моля те, превърни ме в куче! В едно огромно куче с остри зъби, което лае силно... Когато отминал денят и се запалили маслените лампи вечерта, едно огромно черно куче излязло от стаята на ламата. Кучето отишло до прага на къщата и срещнало домашната котка, излизаща от кухнята. Котката почти припаднала от посещението на кучето. Но кучето било още по-уплашено. Изскимтяло болезнено и избягало да потърси убежище в стаята на ламата. Мъдрецът, виждайки бедното треперещо куче, се учудил: - Какво ти се е случило? Да не си срещнал друго куче? Кучето-мишле се засрамило до смърт и помолило: - Превърни ме в тигър, моля те! В един огромен, страшен тигър! Ламата отново изпълнил желанието му и на следващия ден един грамаден тигър със зловещи, жестоки очи, излязъл от неговата стая. Той се разходил из цялата къща, плашейки всички наоколо. А после се отправил към градината и там срещнал котката, която тъкмо излизала от кухнята. Виждайки тигъра, котката подскочила уплашена и се покатерила на едно дърво. Трепереща от страх, тя затворила очи и промълвила: - Аз съм мъртва! Но тигърът, виждайки котката, изскимтял жално и побягнал още по-бързо да се скрие в някой ъгъл в стаята на ламата - Какъв страшен звяр срещна този път? - попитал ламата - Аз...аз се страхувам...от котката! - треперещ от страх, заеквайки отговорил тигърът. А ламата избухнал в смях. - Сега разбираш ли, скъпи приятелю - обяснил той. - Външният вид не е всичко! Отвън изглеждаш като страховит тигър, а се плашиш от котката, защото твоето сърце е останало онова на малкото мишле...

~ - ~ . ~ Превод от италиански: Константина Нанчева

George Katsaros - Abrazame

~ ' ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Една усмивка за Теб!

Смехът е заразителен, "прихващаш" го като грипа. Когато срещна някой, който ми се усмихва, тутакси предавам усмивката по-нататък. Хиля си се открито и видя ли насреща, че хората ми се усмихват, вече знам, че съм забелязан. Така една едничка усмивка може да обиколи света и всеки да си вземе от нея като от несметно съкровище. Ако и ти сега се усмихваш, накарай и другите да го почувстват. Започни епидемия и "зарази" целия свят. Вземи тази усмивка и я изпрати на един приятел. "Един" ли казах?! Всеки има нужда от усмивка!!!

"За всички пропуснати мигове" - Мадлен Алгафари

За всички пропуснати мигове,
за сълзите неизплакани,
за всички изпуснати влакове,
за гарите недочакани,
за думите неизказани,
за раните ненанесени,
за болките ненаказани,
за всички цветя неподнесени,
за песните неизпети,
картини ненарисувани,
за чувствата неизлети
и танци неизтанцувани,
за стиховете неписани,
за маските несвалени,
за виковете подтиснати,
за ударите спестени,
за устните нецелунати,
за всички врати неоткрехнати,
за шансовете изгубени
и страхове непосрещнати,
за всички писма неизпратени,
любови несподелени,
за всичките прошки недадени,
за пропиляното време,
за грешките непоправени,
за всяко "ОБИЧАМ" неказано,
за бляновете забравени,
за щастието отказано,
за всички пропуснати други животи
и избори ненаправени -

СЕГА е моментът да мислим, защото
не знаем тук колко остава ни!

~ . ~ . ~

Автор - Мадлен Алгафари

Двете бебета и Мама - най-доброто предстои!

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Невярващото бебе:
~ Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе:
~ Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Невярващото бебе:
~ Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

Вярващото бебе:
~ Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и да ядем с устата си...

Невярващото бебе:
~ Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса...

Вярващото бебе:
~ Въпреки това, не се съмнявам, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само...

Невярващото бебе:
~ Но никой не се е върнал от там! Животът просто свършва с раждането! С други думи - животът не е нищо друго, освен страдание в мрака...

Вярващото бебе:
~ О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас!

Невярващото бебе:
~ Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш, че е Тя?

Вярващото бебе:
~ Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе:
~ Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува...

Вярващото бебе:
~ Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Вярвам, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

Разбий преградите си - Ти бъди света!

Разпилей съкровищата си ~ Ти бъди богатството!

Разкъсай украсите си ~ Ти бъди красотата!

Забрави празненствата ~ Ти бъди радостта!

Изгори книгите си ~ Ти бъди мъдростта!

Разпилей мишците си ~ Ти бъди силата!

Угаси пламъците си ~ Ти бъди любовта!

Прогони страданията си ~ Ти бъди добротата!

Разруши суеверията си ~ Ти бъди вярата!

Разбий преградите си ~ Ти бъди света!

Вземи в ръцете живота и смъртта си:
Ти бъди цялостта!

~ . ~ . ~

Шандор Вьорош

"Божури и незабравки" - среща за миг, спомен завинаги!

~ "Божури и незабравки" - Георги Господинов ~

Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят.

Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.

Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи.

- Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки... - изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".

- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.

Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:

- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.

- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.

- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.

- Щях да те забележа! - каза той.

- Обичаш ли я? - попита тя.

- Обичаш ли го? - попита той.

Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.
По-късно той нямаше да може да си спомни, на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал за малко, само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.

- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".

- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Татко винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на мама. Излиза, че са били за мен...

- За теб бяха! - каза той.

- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.

- Шест! - каза той. - И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.

- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.

На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.

- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.

- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.

- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб...

В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път...

Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало...

Бъди промяната, която искаш да видиш в света! - цитати от Махатма Ганди

~ Няма път към мира - мирът е пътят!

~ Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света. И най-скромната, която човек може да си представи.

~ Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.

~ Вярата ми в ненасилието ме задължава на решителност. Няма място за страх или слабост.

~ Дори и най-незначителната лъжа разваля хората така, както капка отрова разваля цяло езеро.

~ Силата на мнозинството е наслада за плахите.

~ Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!

~ Насилието е оръжието на слабите; Ненасилието - на силните.

~ Отричам насилието, защото доброто, което изглежда, че то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява.

~ Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!

~ Да пренебрегнеш едно единствено живо същество означава да пренебрегнеш божиите сили и да навредиш не само на това същество, а на целия свят.

~ Мразя привилегиите и монополите. Отричам всичко, което не може да се сподели с масата на народа.

~ Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.

~ Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.

~ Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски.

~ По-лесно е да различиш морето от контитентите, отколкото пропастта между индивидите или народите.

~ Три четвърти от всички неудачи и недоразумения по света ще изчезнат, ако се поставим на мястото на нашия противник и разберем неговата гледна точка. Ние или веднага ще намерим съгласие с него, или ще мислим със снизходителност за него.

~ Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.

~ Непоколебимостта се състои в това, ние сами да си наложим нещо целейки това, да предразположим другите да приемат нашата гледна точка по своя воля.

~ Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

~ . ~ . ~

Махатма Ганди/Mahatma Gandhi
02.10.1869 - 30.01.1948

Всеки сам създава своето щастие

Бог сътворил света, а после изваял и Човека от глина. Когато го завършил, му останало малко парче неизползвана глина. Тогава Бог се обърнал към Човека и го попитал:

- Какво още би искал да имаш, какво да ти направя?

Замислил се за миг Човекът и отвърнал:

- Създай ми Щастие, аз искам да бъда щастлив!

Бог не казал нищо. Само поставил в ръката на Човека онова малко парченце от останалата глина. От тогава, та до ден днешен, Човекът примесва топчето глина, което държи в ръцете си и се опитва да извае от него Щастието, за което жадува...

Любовта - ето това е Тя!

ЛЮБОВТА...
това не са гръмки декларации,
~ а малките и спонтанни неща, които от сърце и с искрена радост правиш за другия...

ЛЮБОВТА... това е да попиташ:
~ искаш ли кафе?
~ изморен ли си?
~ мога ли да направя нещо за теб?

ЛЮБОВТА... това е:
~ дълъг разговор по телефона;
~ неочаквано писмо;
~ малка приятна изненада;
~ сърдечна покана;
~ разходка заедно навън...

ЛЮБОВТА... това е:
~ да направиш нещо за другия, без да търсиш изгода;
~ да го приемаш такъв, какъвто е;
~ да го слушаш със сърцето си и да не избързваш в заключенията си...

ЛЮБОВТА... това е:
~ да гледаш другия с очите на сърцето и душата си, защото думите могат да излъжат, но очите винаги казват истината...

ДА ОБИЧАШ... значи
~ винаги да присъстваш в живота на другия. Но не само тялом, а с цялата си душа!

ДА ОБИЧАШ... това е
~ да казваш "Обичам те!"
Защо трябва да чакаш да загубиш някого, за да му кажеш, колко го обичаш?

ДА ОБИЧАШ... това
~ не е да съдиш, да заклеймяваш или да критикуваш.
А всякак да подкрепяш и да насърчаваш този, който е до теб...

ДА ОБИЧАШ... това е,
да можеш да кажеш:
~ Ако бях на твое място, не бих се справил по-добре! ~
И да признаеш:
~ Прекрасно е това, което правиш! ~

ДА ОБИЧАШ... това е
толкова просто и никак не е трудно.
Но ако Любовта не живее в Теб, тогава всичко друго губи своя смисъл...

Когато имаш привилегията да обичаш и да бъдеш обичан, животът наистина е прекрасен! Тази топлина и мека светлина, която се излъчва от душата и очите...

Това е смисълът на Живота:
Обичай и винаги бъди обичан от тези, които обичаш!

Уроците за живота, които научих от Ноевия ковчег

Най-същественото, което трябва да зная за Живота, научих от Ноевия ковчег:


1. Гледай да не изпуснеш лодката, след нея може да не мине друга.


2. Запомни, че всички се намираме в една и съща лодка (т.е. ситуация).


3. Планирай нещата предварително. Когато Ной строял ковчега, не е валяло.


4. Поддържай форма. Когато станеш на 600 години, някой може да поиска от теб да направиш нещо наистина голямо.


5. Не обръщай внимание на демотивиращата критика. Продължи да работиш онова, което трябва да свършиш.


6. Изгради бъдещето си на високо.


7. От съображения за безопасност, пътувай с партньор.


8. Бързината не винаги е предимство. Охлювите са били в ковчега заедно с гепардите.


9. Когато си под стрес, поплувай малко.


10. Не допускай липсата на опит да те разколебава. Спомни си, че ковчегът е бил построен от аматьори, а Титаник - от професионалисти.


11. Независимо колко силна е бурята, след нея непременно се появява дъга.

Рецепта за Щастлива Нова Година!

Какво да направиш, за да имаш една Щастлива Нова Година?

Като за начало, вземи 12 пълни месеца. Но гледай да са абсолютно чисти от минали спомени за горчивина, злоба, завист и ревност. Почисти ги от полепналата по тях омраза и премахни всички стари петна от дребнавост.

Едва тогава ги използвай - така чисти и нови, като току що излезли от огромния склад на Времето. В зависимост от продължителността му, раздели всеки месец на 30 или 31 равни части. Само февруари - на 28.

Не се опитвай да правиш цялата порция наведнъж. Имай предвид, че много хора, водени от това желание, развалят всичко. Приготвяй само по един ден, като спазваш съответните пропорции.

Във всеки Ден добави:
~ 12 части Вяра
~ 11 части Търпение
~ 10 части Смелост
~ 9 части Труд (не подценявай този елемент, без него ще се развали вкуса на всичко!)
~ 8 части Надежда
~ 7 части Преданост
~ 6 части Щедрост
~ 5 части Доброта
~ 4 части Почивка (без нея също не може, тя е като солта на всяко ястие!)
~ 3 части Молитва
~ 2 части Размишление
и накрая завърши с...
~ 1 част добре обмислено Решение

Залей получената смес с много Любов и примеси с Енергия. Приготви всичко с Горещо сърце. Гарнирай с Усмивка и Радост. Непременно сервирай с Добро настроение...

Ефектът на рецептата ще усетиш веднага. Успех!

~ . ~ . ~

Резултат след консумация:
~ 12 месеца Късмет
~ 52 седмици Успехи
~ 365 дни Щастие
~ 8760 часа Здраве
~ 525600 минути Любов
~ 31536000 секунди Радост

ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!