Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие, каква е тайната на щастието. Младежът вървял неуморно цели 40 дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
Момчето очаквало да се срещне с някой свят човек, уединен в размисли някъде на спокойствие. А вместо това се озовал в огромна зала, в която царяло невиждано оживление. Непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака известно време, докато дойде неговият ред.
Когато най-после разказал каква е целта на неговото посещение, мъдрецът внимателно го изслушал, погладил брадата си и му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Затова предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.
- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.
Младежът тръгнал по коридорите на двореца, изкачвал се и слизал по стълбите, като същевременно не откъсвал очи от лъжичката, която стискал в ръката си. След два часа се върнал отново при Мъдреца.
- Разходи ли се, синко? Разгледа ли наоколо? Видя ли прекрасните персийски килими в трапезарията? Наслади ли се на великолепната ми градина, която отне на най-добрия градинар цели 10 години, докато я оформи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми? А статуите и картините по стените разгледа ли?...
- Не! - отвърнал с наведена глава младежът. - През цялото време внимавах да не разлея капките олио...
- Тогава се върни и обиколи двореца отново, но този път разгледай всичко, запознай се с чудните неща, които са част от моя свят - казал мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
И момчето отново взело лъжичката и пак тръгнало да се разхожда из двореца. Но този път вниманието му било изцяло отдадено на всички произведения на изкуството, които висели по стените и красяли таваните. Видяло градините, близките планини, крехките цветя. Оценило изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнало при Мъдреца и му разказало подробно за всичко видяно.
- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.
Едва тогава младежът се сетил за лъжичката, която стискал и поглеждайки към нея, с ужас установил, че ги е разлял.
- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам, синко - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света около теб, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката...
Момчето очаквало да се срещне с някой свят човек, уединен в размисли някъде на спокойствие. А вместо това се озовал в огромна зала, в която царяло невиждано оживление. Непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака известно време, докато дойде неговият ред.
Когато най-после разказал каква е целта на неговото посещение, мъдрецът внимателно го изслушал, погладил брадата си и му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Затова предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.
- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.
Младежът тръгнал по коридорите на двореца, изкачвал се и слизал по стълбите, като същевременно не откъсвал очи от лъжичката, която стискал в ръката си. След два часа се върнал отново при Мъдреца.
- Разходи ли се, синко? Разгледа ли наоколо? Видя ли прекрасните персийски килими в трапезарията? Наслади ли се на великолепната ми градина, която отне на най-добрия градинар цели 10 години, докато я оформи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми? А статуите и картините по стените разгледа ли?...
- Не! - отвърнал с наведена глава младежът. - През цялото време внимавах да не разлея капките олио...
- Тогава се върни и обиколи двореца отново, но този път разгледай всичко, запознай се с чудните неща, които са част от моя свят - казал мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
И момчето отново взело лъжичката и пак тръгнало да се разхожда из двореца. Но този път вниманието му било изцяло отдадено на всички произведения на изкуството, които висели по стените и красяли таваните. Видяло градините, близките планини, крехките цветя. Оценило изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнало при Мъдреца и му разказало подробно за всичко видяно.
- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.
Едва тогава младежът се сетил за лъжичката, която стискал и поглеждайки към нея, с ужас установил, че ги е разлял.
- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам, синко - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света около теб, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката...
7 мнения:
Благодаря Мелиса,
Харесва ми да се зареждам позитивно
от твоите странички.
Бъди щастлива - знаеш тайната, Диана
Благодаря, Диана! :)
С радост споделям "тайната" и се надявам всички да бъдат щастливи :)
МОЖЕ БИ ЩАСТИЕТО ИМА МНОГО ИЗМЕРЕНИЯ,
НО ЗА МЕН ТАЙНАТА Е В РАДОСТТА ,
КОЯТО ИЗПИТВАШ, КОГАТО С ДЕЙСТВИЯТА СИ
ПРАВИШ ЩАСТЛИВИ ЛЮБИМИТЕ СИ ХОРА !
Да, като че ли наистина няма по-голямо щастие от това :)
Така е,но дали винаги успяваме,колкото и да се стараем?Понякога оставаме неразбрани,понякога грешим...Май няма пълно щастие...А толкова го желаем всички....уж.
Evgeni, spodeliam tova 4e kogato mnogo se staraem moje da ne oshtastlivim nito sebe si nito tezi koito iskame da sa shtastlivi. No spodeliam i tova koeto kazva Eckhart Tolle, 4e onova koeto vsi4ki iskame da postignem no 4esto go burkame s shtastieto e 4yvstvoto na vutreshen mir. Zashtoto e vazmojno da sme shtastlivi ili neshtastni v opredelen period no sushtevremenno da sme i v mir...
Blagodarq ti za hybavata prit4a Melisa. Kakto i za hybavia blog!
Petar
Публикуване на коментар