Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече!
Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края!
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва -
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта - не края!
~ . ~ . ~
Недялко Йорданов
11 мнения:
Хей, благодаря ти! Това беше любимо стихотворение от младежките ми години, което ме изпълваше с невероятен оптимизъм! Бях го забравил и ето че благодарение на теб отново се върна при мен! :-)
Да,харесва ми веговото виждане за живота и нещата в него...
Никога,дори за миг,не трябва да губим надеждата.Дори не трябва да позволяваме да има антракт.Наскоро научих това и съм щастлив!Повярвай те,така е!!!
А аз вярвам в Чудеса.
Не зная дали има връзка, ама да си кажа.
Чудеса за мене са:обичта,любовта,истинските приятели....имаш ли ги винаги ще си щастлив.И аз вече вярвам в чудеса!
:)
Здавейте приятели на надеждата!
Въпреки, че всичко казано по горе звучи красиво, не прекарвайте живота си в надежда, защото някой беше казал: Който живее цял живот с надежда, умира в отчаяние. Нека надеждата бъде само кратък антракт между споделените мигове в живота Ви!
Word, Kaltscho!
Любим стих, чудесни коментари.Благодаря Мелиса!
Благодаря на всички ви!от Бори,вярващата в Чудеса
Супер стихотворение!!!!!
Любимият ми Недялко ! Моето любимо стихче от него:
СЛЪНЦЕТО
Дълго и тъжно те търсих.
Тъжно и дълго.
Стръмно и тъмно нагоре...
Горе на хълма...
Ти си във светлото долу...
Аз съм във здрача.
Бавно към тебе слизам...
Ти се изкачваш.
Там по средата ме срещна...
И ме разтвори...
Как да се върна обратно
с тебе нагоре.
Миг на надежда... Илюзия...
Пусто и голо.
Как да се върнеш обратно
с мене надолу.
Публикуване на коментар