Съвременна семейна притча - история за лобовта и споделянето

Имало едно време един Мъж и една Жена. Те живели заедно в продължение на 30 години. В деня на 30-тата годишнина от съвместното им съжителство Жената, както обикновено, замесила и изпекла хляб. Този ритуал отдавна се бил превърнал в нещо като традиция за тяхното семейство и тя го правела абсолютно всяка сутрин. И в този ден, докато приготвяла закуската, Жената срязала хляба напречно и намазала двете половинки с масло. И както правела винаги до тогава, посегнала да подаде на съпруга си горната половинка. Но в следващия миг ръката й се спряла и си помислиа:

- В деня на нашата 30-та годишнина самата аз искам да изям тази румена, препечена част от питката. През всичките тези години винаги съм си мечтала за това. В края на краищата, 30 години аз бях примерна съпруга, отгледах му прекрасни синове, бях вярна и добра любовница, въртях цялото домакинство. Толкова сили и здраве отдадох на семейството ни, така че имам това право...

Вземайки това решение, Жената подала на мъжа си долната част на хляба, а ръката й се разтреперила - нали нарушавала 30-годишната традиция!

В този момент Мъжът, поемайки парчето хляб, въздъхнал и рекъл:

- Скъпа моя, днес ти ми направи най-прекрасния подарък! Въпреки, че толкова много я обичам, в продължение на 30 години аз не смеех да си поискам и да ям долната част на хляба, защото вярвах, че тя по право принадлежи на теб...

Всеки ден е изключителен - добър повод да се замислиш!

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опакован в красива хартия малък пакет. Но това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите.

- Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай... - Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.

Той се обърна към мен и с тъга и болка ми каза:
- Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай! Помни, че всеки ден от живота ти е специален!... - Никога няма да забравя тези думи, те промениха напълно живота ми!

~ Днес чета много повече от преди и чистя доста по-малко...
~ Сядам на терасата и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината...
~ Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко...
~ Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени...
~ Вече нищо не пазя за специални случаи! Използвам всеки ден кристалните си чаши, обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета, използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно...
~ Фрази, като "Един ден..." или "Някой ден..." вече не съществуват за мен, изхвърлих ги от речника си. Защото искам да видя нещата тук и сега - да ги чуя, да ги направя, да ги преживея!

Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво...

Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени:
~ Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни"...
~ Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни "...
~ Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам...

От сега нататък нищо няма да пропусна!
Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен...

Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни!

Честита Пролет! - Приказка за Сезоните

Когато дошло Лятото, Пролетта още не си била отишла. Лятото й донесло огромен букет лалета и рози и казало:
- Обичам те, мила Пролет! Повярвай ми, не си отивай, остани с мен! - но Пролетта изобщо не го погледнала, обърнала се и си отишла. Тя не обичала Лятото...

Лятото така се разстроило, че вдигнало висока температура, станало му много горещо и лъчите му започнали да парят и да горят всичко, до което се докоснат. Но минало известно време и дошла Есента, която обичала Лятото.
- Не си отивай, остани с мен! Аз те обичам, мило Лято... – казала Есента и го обсипала от главата до петите с най-различни плодове и зеленчуци. Но Лятото все още обичало Пролетта, така че не обърнало никакво внимание на Есента и бързо си заминало. Есента заплакала и толкова дълго плакала, че измокрила горите и полята, улиците и площадите, къщите и пътищата. Тя тъгувала от сутрин до мрак. Но Лятото така и не се върнало...

Скоро дошла бялата Зима със своя син Мразът, който обичал Есента и много искал да я види. Той казал:
- Не плачи, златна Есен! Аз те обичам, аз не мога да живея без теб, остани с мен! Аз ще ти построя леден дворец, ще издигна кристални мостове над могъщите реки, ще ти пея красиви песни, остани... - Но златната Есен обичала Лятото и не останала с Мразът. Той много се разсърдил, развилнял се и завалял сняг. За една нощ всичко наоколо побеляло, задухал вятър, започнала виелица.

- Не се разстройвай, сине! - казала майка му. - Нима не те обича красавицата Пролет?
- Но аз се страхувам от нея, майко! Тя ще ме стопи... – отвърнал Мразът.

А в един прекрасен ден долетяла Пролетта. Тя донесла на Зимата букет от сини минзухари.
- Кажи, бабо Зимо, къде е твоят син Мразът? – усмихвайки се чистосърдечно, попитала тя.
- Моят син се бои от теб. Махай се, не го търси! – казала Зимата, грабнала сина си и избягала далече от Пролетта...

От този ден Пролетта затъгувала. Започнала да плаче. Плакала ден, два... Но след известно време погледнала наоколо, усмихнала се и си помислила:
- Защо да плача, нали съм млада, красива и имам много работа? И всичко трябва да успея да направя, за да посрещна добре Лятото... - казала това, престанала да плаче и веднага се захванала за работа. И тогава снегът се разтопил, потeкли отново бистрите ручеи, раззеленила се тревата, разлистили се и цъфнали дърветата, долетели птиците и огласили навред със своите песни...

~ . ~ . ~

Руска народна приказка
Превод на български - Живка Петрова

"Истинската стойност на пръстена" - Хорхе Букай, "Нека ти разкажа"

Говорехме си за нуждата на всеки от преценката и признанието на околните. Хорхе ми беше обяснил теорията на Маслоу за нарастващите нужди.

Всички имаме необходимост от вниманието и уважението на другите, за да изградим собственото си самоуважение. По онова време се оплаквах, че ми липсва пълното разбиране на родителите ми, че не съм любимец на приятелите си, че не успявам да получа признание в работата си.

- Има една стара история - каза ми Дебелия, подавайки ми матето да направя чая - за един младеж, който отишъл при Мъдреца да търси помощ. Твоят проблем ми прилича на неговия.

~ . ~ . ~

- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?

Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.

- О...колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.

- Добре - продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: - Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.

Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.

Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.

Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, - съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.

- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.

Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.

- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.

- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно...

Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.

- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

Какво според теб означава Любов?

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: "Какво според теб означава ЛЮБОВ?”. Всички останали изумени от отговорите, които получили. Те били далеч по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. И спокойно могат да служат за пример и на много възрастни...

Ето, какво е ЛЮБОВ според децата:

Любов е...
~ когато някой нарани някого, но даже и много наранен, другият да не заплаче, защото знае, че това ще нарани този, който току що го е наранил.
Матю – 6 години

Любов е...
~ когато казваш на някого нещо за себе си, което много те излага и е много лошо и се страхуваш, че този човек ще спре да те обича заради признанията ти, но той те изненадва с факта, че те обича дори повече от преди.
Саманта – 7 години

Любов е...
~ когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е...
~ когато баба получи артрит и не можеше повече да се навежда, за да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете.
Ребека – 8 години.

Любов е...
~ когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е...
~ когато някой те обича и произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е...
~ когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е...
~ когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е...
~ когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е...
~ това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти за малко спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години

Любов е...
~ когато мама вижда татко мръсен, потен и неизбръснат, но въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис - 7 години

Любов е...
~ когато си решил да се учиш да обичаш хората повече и започваш с някой, който изобщо не харесваш.
Ника – 6 години

Любов е...
~ когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, дори да виждаш, че той ходи с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е...
~ когато една стара жена и един стар мъж са все още много добри приятели, макар че се познават добре и са заедно от много дълго време.
Томи – 6 години

Любов е...
~ когато по време на моя рецитал по пиано, като излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах.
Синди – 8 години

Любов е...
~ когато мама ме целува за "лека нощ" вечер, преди да си легна. Никой друг освен нея не го прави.
Клер – 6 години

Любов е...
~ когато тате прави пилешка супа за мама и тя винаги го остава да я приготви с риск, че той както винаги ще я пресоли.
Мончо - 4 години

Любов е...
~ да целуваш, да прегръщаш... и да казваш НЕ!
Пати – 8 години

Любов е...
~ когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден самичко вкъщи.
Мери-Ан – 4 години

Любов е...
~ когато по-голямата ти сестра ти дава всичките си дрехи, като ти казва, че има много други, а всъщност няма и после излиза, за да си купи нови.
Лорен – 4 години

Любов е...
~ когато мама вижда татко седнал на тоалетната и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Любов е...
~ когато обичаш някого, а клепачите ти подскачат нагоре-надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години

Любов е...
~ това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е...
~ да казваш "Обичам те!", само когато това е истина и действително го чувстваш, а когато е истина - да можеш да го казваш по-често, защото... хората забравят.
Джесика – 8 години

Ти си ТИ - никога не го забравяй!

Никога не забравяй:
~ това, че живееш, не е твоя собствена идея и това, че дишаш, не е твое решение...

Никога не забравяй:
~ това, че живееш, е Нечия идея и това, че дишаш - Неговия подарък за Теб!

Никога не забравяй:
~ никой не мисли, и не чувства, и не действа така, както Ти! И никой не се усмихва така, както само Ти умееш!

Никога не забравяй:
~ никой не вижда небето по начина, по който Ти го правиш, и никой никога не е знаел това, което Ти знаеш!

Никога не забравяй:
~ никой на света няма твоето лице и единствено Ти имаш тези очи!

Никога не забравяй:
~ ти си богат, независимо дали със или без пари, защото можеш да живееш, и никой не живее като Теб!

Ти си желан!
~ не си дете на случайността, нито прищявка на природата!

Независимо дали свириш музиката на живота си в минор или в мажор -
~ ТИ си Божие творение, гениално при това!

~ . ~ . ~

Юрген Верт

Истинската любов е без цена!

Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с почерка му. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него:

~ За косене на тревата – 5$
~ Задето си почистих стаята тази сутрин – 1$
~ За това, че пазарувах вместо теб – 0.50$
~ За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50$
~ За това, че изхвърлих боклука – 1$
~ За това, че получих добра оценка – 5$
~ Задето почистих и заравних двора – 2$
Обща сметка – 14$

По лицето й можах да прочета спомените, които пробягнаха през ума й, докато го гледаше как стои пред нея в очакване. И така, тя хвана химикалката, обърна листа откъм празната страна и ето както написа:

~ За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в корема ми - без цена!
~ За всички нощи, през които съм будувала край леглото ти, когато си бил болен – без цена!
~ За всички мъчителни мигове и за всички сълзи, които съм проляла заради теб през годините - без цена!
Когато събереш всичко това, ще видиш, че моята любов няма цена!

~ За всички нощи, изпълнени със страхове и за тревогите, които знам, че тепърва ще имам заради теб – без цена!
~ За играчките, храната, дрехите и дори задето ти бърша носа - това няма цена, сине!
И когато събереш всичко, ще видиш, че цялата стойност на истинската любов няма цена!

Е, приятели, мога да ви уверя, че когато синът ни прочете какво беше написала майка му, очите му се наляха с едри сълзи, погледна я и каза:

- Мамо, ама аз наистина те обичам!...

После взе химикалката и написа с големи печатни букви:

“СМЕТКАТА Е ИЗПЛАТЕНА БЕЗ ОСТАТЪК”

~ . ~ . ~

Автор - М. Адамс
Из "Пилешка супа за душата"

Гордея се, че съм Жена!

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

~ . ~ . ~

Автор - Блага Димитрова

Честит 8-ми март!

Не ти желая да си светлина.
Не ти желая да си нежно цвете.
Достатъчно е все да си Жена,
А тя е обобщение на двете!

Жената е желания, копнеж,
Жената е трептене и наслада,
Жената все е цел и е стремеж,
Жената е безкрайна изненада!

Разсипвай неугасващи звезди.
На птицата цели се във летежа.
Постигай съкровените мечти
И битието си с любов подреждай!

Във храма си - от земен благослов,
Напук на всички писани закони,
Жените са единствено - любов,
Жените са най-свидните икони!

Автор - Валентин Йорданов

Всяка Жена трябва да има и знае...

Всяка Жена трябва да има:

~ една стара любов, за която да си мисли, че може да върне...

~ и една, която да й напомня колко далече е стигнала...

~ достатъчно собствени пари, които да й позволят да наеме собствено жилище, дори и да не го желае...

~ нещо стилно, което да облече, ако Мъжът на живота й иска да се види с нея веднага...

~ младост, която иска да остави в миналото...

~ едно минало – достатъчно интересно, за да я топли на старини...

- комплект отвертки и бельо от черна дантела...

~ един приятел, който винаги я кара да се смее... и един, който често я разплаква...

~ малка, но стилна мебел, която не е принадлежала преди това на някой друг от семейството...

~ осем чинии, чаши за вино със столче, които си пасват и една невероятна рецепта, която ще накара гостите й да си оближат пръстите...

~ чувството, че контролира съдбата си...

~ . ~ . ~

Всяка Жена трябва да знае:

~ как да се влюби, без да изгуби себе си...

~ как да напусне работа, да скъса с гаджето и да спори с приятел, без да загуби приятелството...

~ кога да си тръгне...

~ детството й може да не е било перфектно, но е приключило...

~ какво би направила и какво Не би направила за Любовта...

~ как да живее сама, дори и това да не и харесва...

~ на кого може да вярва и на кого Не може да вярва и защо Не трябва го взема навътре...

~ къде да отиде (независимо дали ще е кухнята на най-добрата й приятелка или малка хижа в гората), когато душата и иска утеха...

~ какво може и какво Не може... да довърши за ден, месец, година...

Всяка Жена Трябва...

Красотата на Жената е скрита в очите й, защото те са пътят към сърцето й

Защо плачат Жените?

Малко момченце видяло майка си с насълзени очи и учудено я попитало:

- Мамо, какво ти е, защо плачеш?

- Защото... съм жена! - отговорила му само тя.

- Но защо, не разбирам... - настоявало детето. А майката само го прегърнала нежно и тихичко прошепнала:

- И никога няма да разбереш...

По-късно малкото момче попитало баща си:

- Тате, защо мама плаче толкова често и сякаш без да има причина?

- Всички жени плачат без причина, синко... - само това успял да обясни баща му.

Малкото момче пораснало и станало зрял мъж. Но дори тогава той продължавал да се чуди, защо плачат жените. Най-накрая решил да попита Господ:

- Господи, кажи ми, моля те, защо жените плачат толкова лесно?

А Господ се усмихнал и отвърнал:

- Когато създавах Жената, тя трябваше да е различна и много специална:
~ Затова направих раменете й достатъчно силни, да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство...
~ Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й...
~ Дадох й твърдост, която й позволява да продължи напред, дори когато другите се отказват и да се грижи за семейството си, дори в най-тежките моменти на болест и изтощение, без да се оплаква от всичко това...
~ Дадох й чувствителност, да обича децата си, каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато те са я наранили много...
~ Дадох й нужната сила, да помага на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити тя сърцето му...
~ Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога проверява нейната сила и изпитва решението й тя да бъде непоколебимо до него...
~ И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право и тя може да го използва винаги, когато почувства такава необходимост...

- Виждаш ли, сине - завършил накрая Господ - красотата на Жената не е нито в дрехите, които тя носи, нито във фигурата, която има или в начина, по който сресва косата си...

Красотата на Жената е скрита в очите й, защото те са пътят към сърцето й - мястото, където тя носи любовта...

Легенда за мартеницата

Усещайки края на своя живот, владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петимата си сина и им дал бащина заръка - каквото и да става, да не се разделят и винаги да бъдат заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Не след дълго ханът починал. Възползвайки се от ситуацията и разчитайки на отслабналата им защита, хазарите нападнали прабългарите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина поставил условие на синовете - ще освободи сестра им и ще им върне обратно земите, само ако го признаят за техен владетел. Братята на красивата Хуба били поставени пред труден избор.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Останалите пренебрегнали заръката на стария хан и тръгнали да търсят нови свободни земи за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Но преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато не открият свободна и сигурна земя, където да се заселят. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. И братята поели на път, като оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не се минало много време и при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Това бил чаканият знак. И както се били уговорили, Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Но там вече не знаели какво да направят и накъде да поемат. Само птицата можела да им покаже верния път, а те не знаели как да преминат реката и да стигнат до другия бряг. Тогава Баян взел бял конец, а Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от вражеска стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели, побягнали обратно.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при войската си. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения и закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След което застанал пред войската и признал, че той и неговите братя допуснали огромна грешка, като не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Тогава Аспарух заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на 1.март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.