 |
Когато дошло Лятото, Пролетта още не си била отишла. Лятото й донесло огромен букет лалета и рози и казало:
- Обичам те, мила Пролет! Повярвай ми, не си отивай, остани с мен! - но Пролетта изобщо не го погледнала, обърнала се и си отишла. Тя не обичала Лятото...
Лятото така се разстроило, че вдигнало висока температура, станало му много горещо и лъчите му започнали да парят и да горят всичко, до което се докоснат. Но минало известно време и дошла Есента, която обичала Лятото.
- Не си отивай, остани с мен! Аз те обичам, мило Лято... – казала Есента и го обсипала от главата до петите с най-различни плодове и зеленчуци. Но Лятото все още обичало Пролетта, така че не обърнало никакво внимание на Есента и бързо си заминало. Есента заплакала и толкова дълго плакала, че измокрила горите и полята, улиците и площадите, къщите и пътищата. Тя тъгувала от сутрин до мрак. Но Лятото така и не се върнало...
Скоро дошла бялата Зима със своя син Мразът, който обичал Есента и много искал да я види. Той казал:
- Не плачи, златна Есен! Аз те обичам, аз не мога да живея без теб, остани с мен! Аз ще ти построя леден дворец, ще издигна кристални мостове над могъщите реки, ще ти пея красиви песни, остани... - Но златната Есен обичала Лятото и не останала с Мразът. Той много се разсърдил, развилнял се и завалял сняг. За една нощ всичко наоколо побеляло, задухал вятър, започнала виелица.
- Не се разстройвай, сине! - казала майка му. - Нима не те обича красавицата Пролет?
- Но аз се страхувам от нея, майко! Тя ще ме стопи... – отвърнал Мразът.
А в един прекрасен ден долетяла Пролетта. Тя донесла на Зимата букет от сини минзухари.
- Кажи, бабо Зимо, къде е твоят син Мразът? – усмихвайки се чистосърдечно, попитала тя.
- Моят син се бои от теб. Махай се, не го търси! – казала Зимата, грабнала сина си и избягала далече от Пролетта...
От този ден Пролетта затъгувала. Започнала да плаче. Плакала ден, два... Но след известно време погледнала наоколо, усмихнала се и си помислила:
- Защо да плача, нали съм млада, красива и имам много работа? И всичко трябва да успея да направя, за да посрещна добре Лятото... - казала това, престанала да плаче и веднага се захванала за работа. И тогава снегът се разтопил, потeкли отново бистрите ручеи, раззеленила се тревата, разлистили се и цъфнали дърветата, долетели птиците и огласили навред със своите песни...
~ . ~ . ~
Руска народна приказка
Превод на български - Живка Петрова
- Обичам те, мила Пролет! Повярвай ми, не си отивай, остани с мен! - но Пролетта изобщо не го погледнала, обърнала се и си отишла. Тя не обичала Лятото...
Лятото така се разстроило, че вдигнало висока температура, станало му много горещо и лъчите му започнали да парят и да горят всичко, до което се докоснат. Но минало известно време и дошла Есента, която обичала Лятото.
- Не си отивай, остани с мен! Аз те обичам, мило Лято... – казала Есента и го обсипала от главата до петите с най-различни плодове и зеленчуци. Но Лятото все още обичало Пролетта, така че не обърнало никакво внимание на Есента и бързо си заминало. Есента заплакала и толкова дълго плакала, че измокрила горите и полята, улиците и площадите, къщите и пътищата. Тя тъгувала от сутрин до мрак. Но Лятото така и не се върнало...
Скоро дошла бялата Зима със своя син Мразът, който обичал Есента и много искал да я види. Той казал:
- Не плачи, златна Есен! Аз те обичам, аз не мога да живея без теб, остани с мен! Аз ще ти построя леден дворец, ще издигна кристални мостове над могъщите реки, ще ти пея красиви песни, остани... - Но златната Есен обичала Лятото и не останала с Мразът. Той много се разсърдил, развилнял се и завалял сняг. За една нощ всичко наоколо побеляло, задухал вятър, започнала виелица.
- Не се разстройвай, сине! - казала майка му. - Нима не те обича красавицата Пролет?
- Но аз се страхувам от нея, майко! Тя ще ме стопи... – отвърнал Мразът.
А в един прекрасен ден долетяла Пролетта. Тя донесла на Зимата букет от сини минзухари.
- Кажи, бабо Зимо, къде е твоят син Мразът? – усмихвайки се чистосърдечно, попитала тя.
- Моят син се бои от теб. Махай се, не го търси! – казала Зимата, грабнала сина си и избягала далече от Пролетта...
От този ден Пролетта затъгувала. Започнала да плаче. Плакала ден, два... Но след известно време погледнала наоколо, усмихнала се и си помислила:
- Защо да плача, нали съм млада, красива и имам много работа? И всичко трябва да успея да направя, за да посрещна добре Лятото... - казала това, престанала да плаче и веднага се захванала за работа. И тогава снегът се разтопил, потeкли отново бистрите ручеи, раззеленила се тревата, разлистили се и цъфнали дърветата, долетели птиците и огласили навред със своите песни...
~ . ~ . ~
Руска народна приказка
Превод на български - Живка Петрова
0 мнения:
Публикуване на коментар