 |
Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опакован в красива хартия малък пакет. Но това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите.
- Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай... - Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и с тъга и болка ми каза:
- Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай! Помни, че всеки ден от живота ти е специален!... - Никога няма да забравя тези думи, те промениха напълно живота ми!
~ Днес чета много повече от преди и чистя доста по-малко...
~ Сядам на терасата и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината...
~ Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко...
~ Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени...
~ Вече нищо не пазя за специални случаи! Използвам всеки ден кристалните си чаши, обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета, използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно...
~ Фрази, като "Един ден..." или "Някой ден..." вече не съществуват за мен, изхвърлих ги от речника си. Защото искам да видя нещата тук и сега - да ги чуя, да ги направя, да ги преживея!
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво...
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени:
~ Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни"...
~ Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни "...
~ Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам...
От сега нататък нищо няма да пропусна!
Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен...
Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни!
- Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай... - Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала.
Той се обърна към мен и с тъга и болка ми каза:
- Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай! Помни, че всеки ден от живота ти е специален!... - Никога няма да забравя тези думи, те промениха напълно живота ми!
~ Днес чета много повече от преди и чистя доста по-малко...
~ Сядам на терасата и се наслаждавам на природата, без да обръщам внимание на треволяците в градината...
~ Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко...
~ Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени...
~ Вече нищо не пазя за специални случаи! Използвам всеки ден кристалните си чаши, обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета, използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно...
~ Фрази, като "Един ден..." или "Някой ден..." вече не съществуват за мен, изхвърлих ги от речника си. Защото искам да видя нещата тук и сега - да ги чуя, да ги направя, да ги преживея!
Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме. Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант /нейната любима кухня/. Колко е хубаво...
Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени:
~ Бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя "тия дни"...
~ Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша "тия дни "...
~ Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам...
От сега нататък нищо няма да пропусна!
Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен...
Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни!
6 мнения:
"От сега нататък нищо няма да пропусна!
Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен..."
Meрси, Мел!
Много точно и добре е казано всичко!
Поздравленя за поста!:)
"Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни!"
ДАААА! Всеки миг, всяка минута, всеки час, всеки ден... единствени и изключителни! Пълни са с радост и щастие - само да отворим душите си и... да ги приемем... Приемам и ги искам...
Останалото е маловажно...
Приятна вечер с топли мигове и радостни емоции!
Много тъжно ми стана от тази история, но наистина е вярно това... всеки ден е ценен и значим.
и сме отговорни пред Бог затова как използваме времето си на земята... нашето време да израстваме и ставаме по-добри от предишните дни..
Всеки ден е момент от живота, който няма да се повтори.Старая се да не забравям...
Мел, благодаря , че ми го припомняш......
Вперили поглед в бъдещето, силно очаквайки дадено събитие, или заровени в дебрите на миналото, ние обикновено пропускаме настоящите моменти. А всеки миг е ценен! Опитвам се да се насладя на всеки един момент, да не пропускам нищо от красотата на живота. ТУК и СЕГА!
Публикуване на коментар