Имало едно време, един баща. Той бил много близък със сина си. Двамата си говорели за всичко, бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с трудностите в живота.
Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:
- Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия...
Скоро след това бащата починал, погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело:
"Сине, и това ще мине..."
И действително, не след дълго работите постепено потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:
Един ден обаче бащата се разболял тежко. Усещайки, че краят му е близо, повикал сина си и му казал:
- Сине, аз си отивам от този свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен, както досега. Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя, а другата червена. Ако се случи така, че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия. А когато положението се оправи и всичко стане много добре - отвори червената кутия...
Скоро след това бащата починал, погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле. Тогава той си спомнил за думите на баща си и отишъл до сандъка, взел синята кутия и я отворил. А там имало... навито парче пергамент, на което пишело:
"Сине, и това ще мине..."
И действително, не след дълго работите постепено потръгнали. Всичко се оправило и синът бил истински щастлив. Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи. Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия. С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче навит на руло пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:
"Сине, и това ще мине..."
И в действителност е така: Всичко минава!
 |
И доброто, и лошото са нещо временно...
Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... "и това ще мине!"
Затова, нека в трудни дни да не се отчайваме, а в моментите на радост и щастие да не се самозабравяме! Защото... "и това ще мине!"
