Смисълът на живота, хубавият живот!

The Good Life

Преди много време, след като завърших бизнес-училището, реших да си взема почивка. Избрах малко тихо рибарско селце. където да мога да събера ума си след бизнеса. Само за няколко дни...

Докато се разхождах по плажа тъкмо преди залез, видях малка рибарска лодка да идва към брега. Вътре в нея имаше длъгнест рибар. и няколко прекрасни жълти риби.

- Колко време ти отне да наловиш тая риба? - попитах рибаря.
- Само няколко часа - отвърна той.
- Защо не остана по-дълго, да наловиш повече? - попитах. - Със сигурност има много повече търсене на риба от тези няколко в лодката...
Рибарят се усмихна:
- Ловя достатъчно, за да издържавам семейството си и живея безгрижен живот. Ставам с изгрева, ловя малко риба, играя с дъщерите си, обядвам със семейството си и уча децата на риболов, преди да отида на селската вечеринка, където свиря на китара с жена си и с приятелите си...

- Слушай! - рекох му. - Имам икономическо образование. Мога да ти помогна много да разгърнеш бизнеса си. Просто ако прекарваш повече време в риболов, скоро ще имаш достатъчно пари да си купиш по-голяма лодка...

- Наистина ли? - попита рибарят.
- Абсолютно! А с по-голяма лодка скоро ще хващаш достатъчно риба, за да си купиш няколко лодки, а после и цял флот. По това време вече ще се разрастнеш достатъчно, за да продаваш рибата си директно на преработвателя, отрязвайки посредника и многократно увеличавайки печалбата си...

Рибарят вдигна вежда:
- Хм!
- Евентуално можеш да отвориш собствен склад и да контролираш продукта, обработката и разпространението - добавих аз.
- И после какво? - попита той
- Ами после ще прехвърлиш бизнеса в столицата. И ако всичко върви добре, ще се окажеш в Ню Йорк Сити, ръководещ бързо развиващо се предприятие.
- Колко време ще отнеме всички това? - попита той, следвайки точно логиката ми.
- Ами, вероятно между 10 и 15 години... - отвърнах.
- И после какво?
- Е, това е най-добрата част! Ще станеш обществена личност. И тогава, приятелю, ще бъдеш много, много богат! Многократен милионер...

Рибарят каза:
- Наистина? Милионер? И после?
- Какво имаш предвид? - попитах леко изненадан.
- Имам предвид, какво ще правя като стана милионер?
- Що за въпрос? Каквото си искаш, разбира се! Представи си, че се пенсионираш. Преместваш се в малко рибарско селце, където ще ставаш с изгрева, ще половиш малко риба, ще си поиграеш с внуците си, ще обядваш със семейството си. После ще учиш децата как се лови риба преди да идеш на селската вечеринка, където ще поостанеш да посвириш на китара с жена си и с приятелите си...

Рибарят се усмихна и без да каже и дума, започна да стъква огъня. Споделихме вкусната риба и гледахме как слънцето залязва над океана, докато от близкото село се носеше звън на китара...

Ти живееш ли хубав живот?

~ . ~ . ~

What Is "The Good Life"
More Than Money - Mark Albion

Животът скрит е в дребните неща

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.

Автор - Бисерка Каменова

Най-грижовното дете

Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победител било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там.

Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:
- Нищо, само му помогнах да поплаче...

Колко е силата на твоите думи?

~ Както ароматите,
така и думите притежават сила...
~ Те са способни
да подчертаят нашата индивидуалност,
да привличат или отблъскват...
~ Колко сила има в твоите думи?

~ Най-важното нещо, което можеш
да вземеш със Себе си, където и да идеш,
е Силата на твоите думи!
~ Именно тази сила те движи напред
и разширява хоризонта ти...
~ Колко сила има в твоите думи?


~ Думите на някои хора са толкова силни,
че подписът им под сключен договор
се явява просто формалност...
~ Колко силни са твоите думи?

~ Думите притежават много повече сила
от обикновени звуци...
~ Говорейки, ние създаваме своя уникална мелодия,
която се отразява върху хората...
~ Колко е силата на твоите думи?


~ Ние използваме
все едни и същи думи.
~ Но едни от тях помагат да се разкаже историята,
а други - изменят историята...
~ Някои от тях предсказват бъдещето,
а други - го изграждат...
~ Колко сила имат твоите думи?

Брегът и Вълната - реална приказка за Любовта

Това е история стара, колкото света...
Едно пътешествие, което няма начало и няма край.
Една любов - искрена и чиста като самата природа.
Любовта между Вълната и Брега...

Всяка вечер под звездното небе двамата се срещат, сливат се за миг и се разделят отново. Кратък миг щастие, заплащан с много болка...

И този кръговрат се повтаря от самото Сътворение. Всяка нощ, в продължение на векове и ери, брегът чака своята морска любима, пътувала по целия свят, но в крайна сметка, завръщаща се при него. Те се обичат с любов неподвластна на времето, на стихиите, защото те самите са една голяма стихия. Всеки път щом Брегът потъне в солената прегръдка на Вълната, тя му разказва за своите пътешествия, за нещата, които е видяла, за всяка мида, която е погалила...

Брегът малко ревнува, но знае, че такава е Съдбата на неговата любов, непонятна за никой друг освен за самите тях. Той само я слуша, наслаждавайки се на шепота и, нежен като лунната светлина, която е и нейната пътеводна звезда. Соленият й допир кара пясъчното му сърце да тупти и да изпитва болка и удоволствие, слети в едно – при всеки допир, и при всяко оттегляне...

Една вечер, докато Брегът чакаше с мълчаливо нетърпение срещата, която oсмисляше скучното му съществуване, той почувства едни леки крачета да ходят по гърба му. Усети, че крачките бяха бавни, самотни и тъжни. Обърна някои от песъчинките си, така че да разбере кой смущава покоя му и кой освен него чувства самота. Песъчинките му казаха, че по него се разхожда едно момиче, гледа към морето със същия копнеж, с който гледа самият Бряг. И той я почувства близка! Почувства нейния копнеж, нейното нетърпение. Тя също чакаше някой, така, както и той...

Момичето седна до сърцето му – мястото, което беше най-близо до водата. И Брегът почувства парещи капчици да падат отгоре му. Знаеше, че това не е морето. То не пареше така. В един миг, когато песъчинките вкусиха малките капчици, той разбра колко горчиви са човешките сълзи. И се зачуди - не убиват ли хората, докато се спотайват вътре в тях?! Та тази горчивина можеше да се мери само с онова неосъзнато докрай усещане, което той изпитваше, когато любимата му го оставяше за пореден път...

Но в един миг всичко това изчезна, защото на хоризонта се появи Тя! Набираща все повече сила, все повече мощ, яхнала лунната светлина, Тя идваше към него, за да го дари с болка и щастие. Но този път не беше сама. Тя носеше със себе си един човешки предмет. Брегът го разпозна – беше рибарска лодка, а в нея имаше млад мъж. В същия момент, Брегът престана да усеща парещите капки, както и натиска от човешкото тяло върху себе си. Момичето беше скочило на крака и тичаше към морето. А Вълната се приближаваше все повече и повече, носеща лодката на нежния си гръб. Брегът предчувстваше, че нещо изключително е на път да се случи...

И в мига, в който Вълната го заля, и го дари с една дълга солена целувка, в мига, когато Брегът потъна във властната й прегръдка, момичето потъна в прегръдките на младия мъж. И точно в този момент нещо се случи. Брегът очакваше Вълната да се отдръпне и да си замине, но вместо това, тя остана. Продължаваше да му шепне, да му разказва, да го гали. Брегът отново почувства човешки натиск върху себе си и разбра, че става нещо изключително – момичето бе дочакало своята Вълна, сливаше се с нея, така както той със солената си любима. Времето беше спряло! Две стихии се бяха обединили и бяха направили невъзможното – бяха спрели кръговрата...

Мигът беше замръзнал, смилил се над тях, давайки им това, от което най-много имаха нужда – време. Те знаеха, че навсякъде другаде по света времето си минава, както обикновено, нечакащо никой, но те се намираха в една светлинна сфера, сглобена от лунна светлина, от огъня на любовта, от морската пяна. Сфера, защитаваща ги от най-големия им враг. Сфера, която едновременно беше силна, удържаше настрани пришпорващото време, но която скоро щеше да се разпадне. Те го знаеха, и затова задържаха всеки миг – силно и нежно, както децата държат в шепите си светулките и ги изучават. Запомняха всеки допир, всяка ласка, всяка изречена дума, всеки миг, защото знаеха, че краят е близо. Даже не усетиха, кога е настъпил...

Просто Вълната целуна своя любим за последно и се отдръпна – там в лоното на дълбините, за да продължи своето безкрайно пътуване. Мъжът скочи в лодката, не можеше да го спре ръката на любимата му. Той се качи отново на гърба на вълната и двамата си тръгнаха...

Сферата се разпадна на множество светлини, които се отправиха към небето и сякаш разтърсиха всичко там горе, защото само след секунди над брега и самотното момиче заваля звезден дъжд.

И двамата си пожелаха едно и също нещо...

Не се приемай за стъкло, само защото те гледа някой слепец

Пред свинете никой не изсипва бисери.

От скъпоценности разбира само истинският сараф.

Другите не успяват да ги оценят.

За слепият човек няма разлика

дали държи стъкло или елмаз.

Затова, не се смятай за стъкло,

само защото в момента

те гледа някой слепец!

~ . ~ . ~

Автор - Джеляледдин Мевляна Руми
Превод на български - Melisa

Истински живяно време - Хорхе Букай, "Приказки за размисъл"

"Търсачът" - Хорхе Букай
Из "Приказки за размисъл"

Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач...
Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.

Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.

След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе.

Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.

Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни

Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел:
Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици

Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.

- Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?

Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: В ляво - това, което го е зарадвало. В дясно - колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?...
А женитбите на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

Yiruma - Kiss The Rain

~~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Нека всичките ти мечти се сбъднат!

~ Някъде далече във висините са моите най-силни стремежи. Може да не ги достигна, но мога да се наслаждавам на красотата им, да вярвам в тях и да следвам пътя, по който ме водят... (Луиза Алкот)

~ Нищо не се случва освен, ако преди това не е било мечта... (Карл Сандбърг)

~ Колкото повече достигам, толкава повече израствам.
Колкото повече търся, толкова по-далеч мога да стигна.
Колкото повече се вглеждам, толкова повече виждам.
Колкото повече мечтая, толкова повече мога да бъда... (Карън Равън)

~ Има много неща в живота, които ще привлекат погледа ти. Но много малко от тях ще пленят сърцето ти. Следвай ги!...

~ В мечтите и любовта не съществуват невъзможни неща... (Янос Арней)

~ Бъдещето пренадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си... (Елинор Рузвелт)

~ Не се поддавай на отчаянието! Животът не е нито по-добър, нито по-лош от твоите мечти. Просто е напълно различен... (Уилям Шекспир)

~ Мечтите трябва да са достатъчно големи, че да можем да растем в тях... (Джоузи Бисет)

~ . ~ . ~

Всеки от нас има мечта вътре в себе си. Тя ни се дава, когато се раждаме, за да ни води и пази през целия ни живот на Земята...

Всички ние имаме по нещо специално в себе си. Затова всеки от нас е уникален...

Трябва да намериш нужната ти смелост, за да откриеш онова, което търсиш...

Така, че ако имаш мечта, позволи й да се сбъдне!

Помни:
всички мечти могат да станат реалност,
ако имаш смелостта да се бориш за тях!
Не се страхувай да опиташ!
Мисли! Вярвай! Мечтай! Рискувай!
Нека всичките ти мечти се сбъднат!