 |
Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за един конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.
Победител било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там.
Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:
- Нищо, само му помогнах да поплаче...
Победител било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там.
Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал:
- Нищо, само му помогнах да поплаче...
3 мнения:
СУПЕР.
колко са мъдри децата, а все забравяме това!
Понякога наистина няма нужда от думи. За момент да забравим егото си, за да вникнем в душата на другия и просто да разбираме..да разбираме..! "Разбирам те"..колко силно звучи и..колко много излишни думи обезмисля !
Публикуване на коментар