Опитвал ли си някога, хранил ли си някого с Любов?

Хранил ли си някога гълъбите? Какво е чувството, когато седнеш на пейката, извадиш храната, а 30-40 гълъба долетят...? И всеки се блъска да кацне върху теб. И те са навсякъде - по главата, по раменете ти, по ръцете, по гърба... и навсякъде по пейката около теб. И когато пръснеш храната на земята - те се втурват към нея... Но не всички. Изведнъж се оказваш с три гълъба в ръцете... Това са дошлите за ласки. Те не искат да ги храниш, а да ги галиш... И започват да ти пеят, да се въртят и танцуват в ръцете ти... И тогава единият от тях, те поглежда с най-особения гълъбов поглед... Ревностно разперва криле и изгонва другите два. Това е момент на неземна любов! Той изцяло ти се предава, забравил за всичко останало!
А, когато храната привърши, всички гълъби отново са върху теб. И вече не знаеш кой какво търси... Но когато си тръгнеш от там, белият ти панталон е целият в ситни черни стъпки, запечатали незабравимата гълъбова любов...!

Хранил ли си някога чайките? Какво е чувството, когато си горе на деветия етаж, но сякаш си на сто и деветия... защото около теб е само небето! И щом отвориш прозореца си - чайките долитат... И в небето си сам със тях... Тогава им хвърляш парченца храна, а те я хващат ловко във въздуха. И ако случайно изпуснат нещо на земята - те никога не слизат да го вземат. Чайките обичат небето си...!

Хранил ли си някога катеричките? Какво е чувството, когато вървиш по алеята, а те те гледат закачливо от околните дървета...? И когато приклекнеш - те се втурват към теб, скачат в скута ти и хващат ръката ти... А ти нарочно я държиш затворена в юмрук. Но те знаят, че там има храна и с малките си лапички, започват да разтварят пръст по пръст... пръст по пръст... докато накрая извадят това, което са търсили. Може ли човек да опише колко красота се крие в очите им?

Хранил ли си някога уличните котки? Какво е чувството, когато някоя примряла от глад котка дойде...? А ти извадиш най-вкусната храна и я поставиш пред нея... Каква изненада, тя даже не я поглежда! Но първо идва при теб и започва да се гали... И трябва да я галиш дълго, продължително и задължително... А когато тя се насити на ласки - изведнъж се сеща, че и остава още много малко живот, ако не хапне нещо... и отива да яде.Но само да си тръгнеш и тя хуква след теб... И ако искаш да нахраниш котката, трябва да седиш до нея... Може ли някой да обясни, колко много любов има в една котка...?

Хранил ли си бездомното куче, което говори с очите си, поздравява те с опашката си... и винаги проверява какво си напазарувал? Но любовта... любовта при него е необяснима! А когато кучетата са десет? И всяко се блъска да е по близо до теб, да положи глава в дланите ти... Какво е чувството от тази всеотдайност и жажда за милувка?

Хранил ли си някога малки прасенца с биберон? А те са копринени като малки котенца... И понеже си седнал при тях, те стъпват с копитцата си по теб и лепят влажните си муцунки навсякъде по краката ти... Скупчват се, за да са по-близо до теб... и всяко те гледа с толкова добри и умни очи...

Хранил ли си малко теленце, козичка, агънце, сърне? Хранил ли си изхвърлени новородени котенца? А изпаднали от гнездата си пиленца? Може би си имал таралеж, който спи по гръб на дивана, докато ти галиш мекото му коремче? Или синеока гарга, която не те изпуска от поглед и те следва по алеите на парка? Куче, което хърка на възглавницата до теб? И пет котенца в гардероба, заедно с двете котки, които не знаят кое на коя е и ги отглеждат заедно? Може би гущерчета тичат по пердетата ти... и имаш щурчета в саксиите с цветя? Пренасял ли си с голи ръце градинска жаба, за да не я нарани косачката? Имал ли си костенурки? Или вълнисти папагалчета, които изнасяш на балкона, отваряш вратичката на клетката и... те излитат? Но след дълъг полет из квартала, пак се връщат в клетката... Защо ли? Дали това не е любов?

Хващал ли си лястовичка, попаднала в капана на стая? И чувал ли си най-красивата й песен, когато я пуснеш на свобода? Водил ли си прилеп на ветеринар? И давал ли си луди пари, само и само да спасиш живота на някое животинче? А радваш ли се на мишката, която те гледа от ъгъла на кухнята?

Опитвал ли си се да снимаш соколчетата, които летят високо в небето? И когато видят обектива, те бързо слизат над главата ти, сякаш искат да ти помогнат за снимките... Можеш ли да разпознаеш кога сърната вика малкото си? А спасявал ли си попови лъжички, когато локвата им пресъхва?

Познаваше ли всички тези животни или станахте приятели, когато им помогна и се грижеше за тях?

А хранил ли си някога гладни хора? Опитвал ли си се някога да нахраниш непознат? Или да го подслониш? Опитвал ли си се поне веднъж да облечеш голия; да се погрижиш за болния; да върнеш усмивката на тъжния? А да помогнеш на детето, на младежа, на възрастния?

Опитвал ли си поне веднъж да споделиш всичко, което притежаваш, с някой непознат? Опитал ли си? Ако не си - винаги може да опиташ! И колкото по-скоро, толкова по-скоро!
Чувството е необяснимо!
Може би - СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ!

~ . ~ . ~

Из "Древната тайна на цветето на живота"
Друнвало Мелхизедек