В този свят няма нищо абсолютно грешно!

Беше неделя и те обядваха в дома на баба й. Беше се събрало цялото семейство. Тя трябва да е била на четиринайсет години. Оплакваше се, че не може да направи някакво домашно за училище, защото, колкото пъти го подхванеше, все излизаше грешно.

- Може би тези грешки те учат на нещо - каза баща й. Но Брида настояваше, че не е така и че е тръгнала по грешния път и сега няма как да продължи.

Баща й я хвана за ръката и заедно отидоха в стаята, където баба й обикновено гледаше телевизия. Там имаше голям стенен часовник, който от много години беше спрял - липсваха части за него.

- В този свят, мила моя, няма нищо абсолютно грешно! - каза баща й, гледайки часовника. - Дори един спрял часовник е верен два пъти в денонощието...

~ . ~ . ~

Из "Брида"
Паулу Коелю