Давид Овадия
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов...
2 мнения:
http://i68.photobucket.com/albums/i4/vanyom/FLOWERS/6DesertRoseblooming.jpg
http://www.youtube.com/watch?v=C3lWwBslWqg&feature=related
Публикуване на коментар