Притча за Любовта и Приятелството

Срещнали се веднъж Любовта и Приятелството.
Любовта надменно попитала:
- За какво си нужно на света ти, след като ме има мен?
Приятелството отвърнало:
- За да връщам усмивката там, където ти оставяш сълзи...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Ще бъда! Ще обичам! Ще дерзая!

Ще бъда искрен,
~ защото хората ми вярват!

Ще бъда чист,
~ защото някои ме обичат!

Ще бъда силен,
~ животът носи изпитания!

Ще бъда храбър,
~ защото подвизи ме чакат!

Ще бъда приятел,
~ на враг и на самотник!

Ще бъда щедър,
~ без да мисля за отплата!

Ще бъда скромен,
~ защото няма съвършени!

Ще гледам все напред,
~ ще се смея!

Ще обичам, ще дерзая!

Хауър Уолтър

Притча за Абсолютно Независимата Жена

Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала тя такава - абсолютно независима. С което ужасно се гордеела.

Тя ставала веднага щом звъннел будилника и никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И успяла, като заедно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и безполезно. Затова тя сутрин пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша. Тя се разделила и с приятелките си, защото не искала да бъде зависима от тях. Отнасяла се абсолютно равнодушно към шопинга и никой не можел да я обвини в това, че е способна да загуби ума си заради някакъв лъскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела ума. От както прогонила любимия си (за малко да изпадне в зависимост от него) минали много месеци. Казано на кратко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем малко и... скоро ще стане Идеалната Жена.

В събота сутринта от към вратата се чул шум. Отворила. Зашеметена от умора, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:
- Ти?! Но... Как така? Триста и четиридесет километра?!
- Вървях в продължение на година – Котката влязла вкъщи и уморено се облегнала до крака на стола.
- Защо?
- Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?
- Но нали те изоставих при леля на село... Ти не се ли обиди?
- В началото да, - въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам те: ти толкова искаше да станеш независима...

- И станах! – гласът на Жената предателски потрепнал.
- Е, поздравления, - прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си почина ден-два и ще си тръгна обратно.
През нощта Жената изплашено отворила очи – тя винаги се събуждала от някакво непонятно чувство за мъчителна и тъжна празнота в гърдите. Около сърцето й било хладно – сякаш някой бил включил вентилатор вътре в нея. По навик тя протегнала ръка за успокоение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеалото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й изчезнал.

...Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки силното кафе с тъмен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя любим мъж най-важния въпрос: “Къде си?” – и това било поне за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща на кафе с приятелка. И изведнъж видяла Котката, седяща до вратата.
- Пусни ме, моля! – рекла тя.
- Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!
- Успокой се, - рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, моля те. Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е щастие. От това, че си имаш някой, заради когото си готов да изминеш 347 километра пеша.

И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена...

~ . ~ . ~

Автор - Лариса Ветрова
Превод на български - Melisa

Възползвай се от силата си! - мъдростта на северноамериканските индианци

~ Научи се да се наслаждаваш на мигновената красота, на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите, тайнствения сумрак на горския храсталак... Стани като детето, което се учудва на всичко и времето ще спре; ще се слееш със света в собственото си тяло...

~ Не се страхувай от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата...

~ Слънцето, луната, звездите... както и сърцето на човека са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си. Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си. От тях получава подкрепа и благословия...

~ Бъди внимателен към шумовете на природата, към собствените си мисли, към вътрешните си усещания, към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие, с любов и почитание. Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин, Bселената ще ти открие красотата си и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев...

~ Когато проникнеш много дълбоко в себе си, неизбежно стигаш до безкрая на света. Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво, планина или дишащ листак, да станеш птичи полет или уханието на цвете. Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните възможности на природата чрез вътрешния опит, който ни връща в центъра на всички неща...

~ Престани да гледаш света с безпокойство. Очите ти пръскат светлината на деня...

~ Научи се да общуваш с другите форми на живот – дървото, ручея, животното. Това са другите форми на теб самия...

~ Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения, усещания и цветове подобно на художника, подобно на твореца на вселената. В теб е мястото на най-голямата любов. Няма друго място, за да обичаш...

~ Размишлявай за ведростта на небето, лекотата на облака, отдалечи се от всичко, което задръства и натоварва духа. Промени начина си на виждане и усещане: "На върха на планината е закачен един облак и моето сърце е закачено за него." Така мисли и мъдрият навахо...

~ Чрез природата Бог ни дава необятна възможност: свободни сме да правим нещата с любов. С други думи - трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на воина...

~ Не губи невинността и неуязвимостта на детето! Това не са различни неща, едното е следствие на другото. Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата, все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта...

~ Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото Творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма...

~ Ако искаш да живееш в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца..., за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб...

~ . ~ . ~

Автор - Ж. П. Бур
Из "Мъдростта на северноамериканските индианци"

Тази нощ ще бъде страстна!

Тази нощ ще бъда море – безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...

Виж хоризонта, длани в мене допрял – в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.

Аз съм душата ти... ти си у мен... В теб люлеят се мойте копнежи! Аз потъвам в нозете ти и попивам у теб... Ти и аз сме една обща същност.

Чуй вълните ми палави как ти шептят, търсят твоите тайни стремления... Бреговете край мен страстни песни редят. Ти се вслушваш и откриваш в тях себе си.

Аз съм всевластната синя вода... Ти си моята будна фантазия. Приютяваш ме, галиш ме, в шепи ме сбрал..., с мен обливаш мечтите си пламенни.

Ти си пристана, който ме чака в нощта... Аз съм всичко, което си търсил... Ненаситната волна прозрачна вода... Зажаднелия бряг всеотдаен...

Тази нощ съм море... Тази нощ си земя... Две взаимно допълващи същности... Те се търсят, целуват се в нежен екстаз и топят се в омайни прегръдки.

Аз и ти сме вода и сме земната твърд... Няма край, нито има начало... Просто миг – който тайно душите събра... Ти и аз сме сега и сме цяло!

Тихо плискат се малки вълни във нощта... Светлината отдавна угасна... Но морето е живо и прегръща брега... А брега го целува тъй страстно...

~ . ~ . ~

Автор - Калина Томова

Смисълът на доброто - приказка за морската звезда

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо от земята и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.

Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал обратно във водата.

Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:
— Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш...

— Хвърлям морските звезди обратно в океана. Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.

— Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?

Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:
— Е, поне на тази успях да помогна!...

~ . ~ . ~

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен
Из "Пилешка супа за душата"

Десетте ключа към Щастието - Дийпак Чопра

Дийпак Чопра е лекар-ендокринолог, основател на център за борба с неизлечими болести, включително и рак. Изучава Аюрведа в родината на родителите си и интегрира древните познания със съвременните постижения на официалната медицина. Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от "100-те най-известни мъже на 20-и век". Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си "Квантово лечение" е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Неговите 10 ключа за постигане на щастие са:
1. ТЯЛОТО ТИ Е МЪДРО
В тялото ти е заложена безпогрешна система за избор на правилните за теб неща. Преди да вземеш поредното решение, вслушай се в сигналите, които тялото ти изпраща. Ако ти отговори с физически или емоционален дискомфорт - внимавай. Ако ти отговори с радост и задоволство - решението е правилно.

2. ЖИВЕЙ НА МИГА
Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена.

3. ПОДАРИ СИ ТИШИНА
Помълчи и послушай вътрешния си глас. Вместо да се луташ в умуване, довери се на интуицията си. Ти си най-важният в този свят - подари си време и тишина, за да чуеш себе си.

4. НЕ РОБУВАЙ НА ДРУГИТЕ
Отърси се от потребността да получаваш одобрението на другите. Ти не зависиш от ничие одобрение.

5. ТИ ЗАВИСИШ САМО ОТ СОБСТВЕНИЯ СИ ИЗБОР
Единствено ти избираш чувствата и отношението си към хората и ситуациите. По различно време един и същ факт може да ти изглежда тъжен или смешен. Фактите не се променят; променя се твоето отношение към тях.

6. СВЕТЪТ Е ОГЛЕДАЛО
Ти мразиш или обичаш у другите само онова, което обичаш или мразиш у себе си. Ти привличаш в живота си хората и ситуациите, от които имаш нужда, за да научиш определен урок. Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш. Не бъди жесток със себе си.
Светът е огледало на твоите мисли, чувства и действия и винаги ще ги връща обратно към теб.

7. НЕ СЪДИ
Отърви се от вроденото си желание да съдиш другите за това, че са различни от теб. Приемай ги такива, каквито са, и ще се изненадаш от самия себе си, защото ще се почувстваш олекнал, освободен, извисен и просветлен.

8. ТИ СИ ХРАМ
Не тъпчи тялото си с отрови: нито чрез храната, водата и въздуха, нито чрез собствените си емоции. Помни, че Бог живее в теб и пази чист Неговия храм.

9. НЕ СЕ СТРАХУВАЙ ДА ОБИЧАШ
Страхът е в основата на твоето нещастие и на твоята болест. Страхът може да бъде победен само с любов. Изпълни се с любов и няма да остане място за страха. Изпълни се с любов и няма да остане място за болестта. Прости на другите, прости на себе си и ще бъдеш свободен.

10. БЪДИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ
Ти възприемаш този свят в собственото си съзнание. Чудесно е, че се грижиш за околната среда, защото почиствайки я от отпадъци, ти почистваш майката Земя, от която си жива част. Но не забравяй да почистиш токсините от своите човешки мисли.

~ . ~ . ~

Автор - Дийпак Чопра
Из "Десетте ключа към Щастието"

Лунна соната - Дамян Дамянов

~ Лунен шепот ~

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно! Не плачи!
Нищо, че навън се мръква рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната...

Дамян Дамянов

Легенда за розата и розовата долина - тъжна приказка за любовта

Живял в Персия богат шах. Жена му починала и останала прелестната им дъщеря, която била всичко за шаха - радост и утеха, надежда и опора. Нейно любимо занятие било отглеждането на рози. В градината на шаха растели розови храсти от всички краища на света. Те изпълвали с аромат цялото пространство около дома и прогонвали тъгата, когато бащата отсъствал от двореца, зает със своите държавни дела или със сражения, които водел с многобройните си врагове.

Веднъж, завръщайки се от победоносна война, довел много пленници. Поискал да увековечи победата си и решил да построи джамия толкова висока, че от нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина. Обещал на майстора, който се справи с амбициозната задача за три дни, да го възнагради богато и да изпълни три негови желания. Не се ли справи обаче - да го накаже.

Шахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело. Само един българин - изкусен строител в славянската си родина склонил да опита късмета си.

Започнал да изгражда темелите на джамията, но с всеки поставен основен камък усещал, че силите му намаляват и в отчаянието си виждал призрака на смъртта. Все пак не се отпуснал - през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал благоуханният аромат на розите. Вдъхнал дълбоко и това го изпълнило с неподозирана сила. А когато на втория ден видял и девойката сред разцъфналите рози и чул песента й, вече не се съмнявал, че трябва да преодолее умората си и да победи. На третия ден джамията била готова и от нейното минаре се виждала цялата прелест на розовата градина. Но момъкът търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Те говорели повече от това, което могат да кажат устата.

Шахът бил много доволен и попитал майстора кои са трите му желания.
- Първото - рекъл твърдо чернокосият българин - е да освободиш моите пленени сънародници.
- Да бъде! - отвърнал шахът и наредил тозчас да ги пуснат на свобода.

- Второто ми желание е да раздадеш толкова пари на сиромасите, колкото струва строителството на тази джамия.
- И това може - казал шахът и бил готов цялата хазна да изпразни, но да задоволи желанието на изкусния майстор.

- А третото ми желание - вече по-нерешително и със стеснение заявил момъкът - е да ми дадеш за невеста момичето, което съзрях между розовите храсти в градината...
- Това не! Само това не! - извикал шахът, защото тази девойка била единствената му възлюблена дъщеря. - Хвърлете го в тъмница и го бийте, докато забрави това свое трето желание! - заповядал разгневеният баща.

Волята на шаха се изпълнявала безпрекословно. За всички подчинени тя била закон, но не и за дъщеря му. Не че била разглезена или непокорна. Тя просто била влюбена. За първи път и много силно.

Вечерта тя тайно се промъкнала в тъмницата, отворила портите й и заедно с любимия човек побягнала далеко, далеко към слънчевата родина на избраника си. Пътят им минавал през пустиня - препятствие, което не било по силите на нежната девойка. Почувствала безсилието си, тя помолила напетия българин да вземе розовия храст, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна. Напразно момъкът я молел да не го изоставя. Носел я на ръце, галел косите й, целувал ръцете й, но не могъл да я спаси от ледената целувка на смъртта. После плакал така искрено и жално, че розата се разлистила, за да прогони мъката, а нейните разцъфнали пъпки подканяли момъка да бърза и да я посади в своя роден край, като го превърне в розова градина.

Така и станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата, а тя изпълнила цялото пространство на долината. Нарекли я Розовата долина. Там и по цялата страна розата цъфти, прекрасно благоухае и гони скръбта, а с красотата си радва влюбените.

Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се появяват капки роса. Не, това не е роса, това са капките сълзи на двамата влюбени, които не могли да живеят под мирното небе на слънчева България и край приказните заливи на Черно море...

~ . ~ . ~

Автор - Христина Стоева
Из "Легенди и предания за Българското Черноморие"

Мамо,Ти си най-великият дар в моя живот!

Мамо, Ти си най-великият дар в моя живот!
Не си спомням първия път, когато ме прегърна.
Или когато за първи път чух твоя глас.
Но от първия момент, в който ме пое в ръцете си,
Ти направи своя най-безкористен избор...

Без нито миг на съмнение или колебание,
Ти реши да замениш своя забързан и безгрижен живот,
За да се отдадеш на мен, полагайки началото на моя живот,
Въпреки че това ти донесе куп проблеми и сериозни отговорности...

Ти бе моят най-сигурен подслон от бурите и от дъжда,
И ми доказа че на теб мога да разчитам винаги за всичко...

Ти всеки път хващаше ръката ми, когато аз се страхувах,
Вдъхваше ми смелост, връщаше ми вярата,
И възкресяваше отново изгубените ми надежди...

Помагаше ми не веднъж да излекувам разбитото си от огорчения сърце.
Превързваше раните ми, бършеше сълзите ми.
И всеки път ме изправяше отново на крака, когато аз паднех...

И през цялото време, ти ме обичаше безусловно,
Независимо какви пакости и лудории вършех аз.
Приемаше ме с всичките ми недостатъци и слаби страни,
Без никакви въпроси и обвинения.
Именно с това успя да ме превърнеш
От малко, неориентирано и плахо момиче
В зряла, улегнала и уверена в себе си жена!

Твоята любов не може да се сравни с нищо друго!
Затова благодаря на Бог всеки ден
За най-големия и безценен дар в моя живот -
За това, че точно ТИ си моята майка!

Обичам те, МАМО!
Бъди благословена!

Седем пъти презирах душата си

Джубран Халил Джубран - "Пясък и Пяна"

Седем пъти презирах душата си:

Първият път, когато
~ видях, че тя се покорява, за да достигне висоти...

Вторият път, когато
~ забелязах, че тя куца в присъствието на сакати...

Трети път, когато
~ трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното...

Четвъртият път, когато
~ тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин...

Петият път, когато
~ тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила...

Шестият път, когато
~ с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски...

И седми път, когато
~ тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел...

~ . ~ . ~

Виж още:
Горко на такъв народ! - Из "Странникът", Халил Джубран
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни - Из "Пророкът", Джубран Халил Джубран

Прегръдката - вълшебното лекарство

От какво имаме нужда или ползата от прегръдките

Автор - Вирджиния СетайърИмаме нужда от 4 прегръдки дневно,

~ за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки на ден,

~ за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден,

~ за да растем.

Да прегръщаш е здравословно:

~ Прегръдките помагат на имунната система;

~ Правят те по-здрав;

~ Лекуват депресията;

~ Намаляват стреса;

~ Помагат ти да заспиш по-лесно;

~ Въодушевяват;

~ Подмладяват;

~ Нямат никакви странични ефекти;

С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство!

Да прегръщаш е напълно естествено:

~ Екологично чисто;

~ С естествена сладост;

~ Без пестициди;

~ Без консерванти;

~ Без изкуствени съставки;

Прегръдките са 100 % здравословни!

Прегръщането няма никакви недостатъци:

~ Няма подвижни части, които се износват;

~ Няма батерии, които се изтощават;

~ Няма нужда от профилактични прегледи;

~ Има ниска консумация и висока производителност на енергия;

~ Няма инфлационни процеси;

~ От него не се напълнява;

~ Няма месечни вноски;

~ Не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба;
~ Не се облага с данъци;

~ Няма замърсяващи ефекти;
А най-хубавото от всичко е, че има 100-процентова възвращаемост!

~ . ~ . ~

Още от Верджиния Сетайър:
Декларация на самоуважението

В търсене на "хляб" – историята на твоя живот

Имало едно време един гладен човек. Доста често той чувал около себе си хората да говорят за "хляб" – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това е отговорът за неговия глад. И тръгнал да го търси.

Влязъл в първата аптека:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.

Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
- Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.

Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкусът на непознатата течност като че ли задоволила глада му, но много бързо той се разочаровал от ефекта. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал. Решил, че ще опита отново.

Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
- Може ли един хляб? Много съм гладен.

Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... Платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува, че това е една голяма илюзия, която хората са измислили. И че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти струва много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес?

Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот. Трети не вярват в Бог или в доброто у хората, други пък са отписали брака като щастлив начин на живот. Отчаяни, лишени от вяра, решили просто да оцеляват, поради всички тези разочарования...

Но това, което този човек, а и милиони други не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

А ти къде търсиш твоя "хляб"?
Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

~ . ~ . ~

Автор - Данаил Танев

Axel Rudi Pell - Noblesse Oblige (Opus 5# Adagio Contabile)

`~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~

Първото стъпало - индийска притча за любовта и вярата

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
― Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!

Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
― Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?

Мъжът му отвърнал:
― Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!

― Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?

― Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.

Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
― Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински.Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!...

Поуката:
Върви напред в живота си, без да прескачаш никое от стъпалата, особено първото!

Чудо! - Дамян Дамянов

ЧУДО
Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня...

Автор - Дамян Дамянов

Тайната на успеха е в неправилните решения

Попитали стария майстор:
- В какво се състои тайната на успеха?
- Две думи - отвърнал той, - правилни решения!
- Коя е тайната за вземането на правилни решения? - го попитали отново.
- Една дума - усмихнал се старецът, - опитът!
- А къде е тайната за добиването на този опит?
- Две думи - въздъхнал дълбоко майсторът, - неправилни решения!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - "Нека ти разкажа", Хорхе Букай

"Глухата съпруга"
Из "Нека ти разкажа" - Хорхе Букай

Един човек се обажда на домашния си лекар.
- Рикардо, аз съм, Хулиан.
- О, здравей! Какво има, Хулиан?
- Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
- Но какво й е?
- Започва да оглушава.
- Как така да оглушава?
- Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
- Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
- Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
- Как разбра, че не чува?
- Ами... като я викам, не отговаря.
- Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?
- В спалнята.
- А тя къде е?
- В кухнята.
- Така. Извикай я от там.
- Марияаааа...! Не, изобщо не чува.
- Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.
- Марияаааа...! Марияааа...! Марияааа...! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа...! Нищо.
- Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:
- Марияаааа...!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
- Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш...?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар...

~ Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

Каза ли ти някой, че си истински обичан?

"В света има повече глад за любов и признателност,
отколкото за храна."
Майка Тереза

Ти нахранен ли си днес?

Някой каза ли ти, че си обичан?

Някой накара ли те да се чувстваш оценен
и показа ли ти, колко специален си?

Някой увери ли те, че си точно този,
който трябва да бъдеш?

И че да правиш онова, което обичаш,
е напълно достатъчно?

Някой припомни ли ти,
че не си се появил на този свят,
за да доказваш каквото и да било?

Ти си тук, за да бъдеш себе си. Просто Себе си!
Защото да бъдеш себе си, е достатъчно!

Ти си единствен, уникален,
шедьовър с несравнима стойност...

И без теб светът би бил несъвършен...

Като пъзел, от който липсва най-важната част...

И ти си единственото същество във Вселената,
което може да запълни това място!

Някой каза ли ти, че вчерашните грешки

принадлежат на вчерашния ден?

И че точно в този момент ти си перфектен.
Толкова перфектен, колкото си създаден да бъдеш...

Някой отдели ли време да ти покаже,
че си далеч по-умен, отколкото ти се оценяваш?
И хиляди пъти по-способен да постигнеш мечтите си,
отколкото предполагаш?

Някой каза ли ти, че никога

не трябва да подценяваш собствената си стойност?

Защото дори в моментите,
когато изобщо не го осъзнаваш,
ти си все така прекрасен!

И във всяка клетка от твоето тяло
има достатъчно вяра и сила,
способна да озари целия свят!

И всяка мисъл, отправена с любов,
се разпространява и дарява светлина,

която прави света по-добър!

Ето колко могъщ си!
Ето колко любящ си!

Затова, сега те питам отново:
Нахранен ли си днес?

Някой каза ли ти,
че си истински обичан?

Ако не, то ще ми позволиш ли,
този някой да бъда аз?

ТИ СИ ОБИЧАН!

Източник: misli.hit.bg