Легенда за розата и розовата долина - тъжна приказка за любовта

Живял в Персия богат шах. Жена му починала и останала прелестната им дъщеря, която била всичко за шаха - радост и утеха, надежда и опора. Нейно любимо занятие било отглеждането на рози. В градината на шаха растели розови храсти от всички краища на света. Те изпълвали с аромат цялото пространство около дома и прогонвали тъгата, когато бащата отсъствал от двореца, зает със своите държавни дела или със сражения, които водел с многобройните си врагове.

Веднъж, завръщайки се от победоносна война, довел много пленници. Поискал да увековечи победата си и решил да построи джамия толкова висока, че от нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина. Обещал на майстора, който се справи с амбициозната задача за три дни, да го възнагради богато и да изпълни три негови желания. Не се ли справи обаче - да го накаже.

Шахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело. Само един българин - изкусен строител в славянската си родина склонил да опита късмета си.

Започнал да изгражда темелите на джамията, но с всеки поставен основен камък усещал, че силите му намаляват и в отчаянието си виждал призрака на смъртта. Все пак не се отпуснал - през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал благоуханният аромат на розите. Вдъхнал дълбоко и това го изпълнило с неподозирана сила. А когато на втория ден видял и девойката сред разцъфналите рози и чул песента й, вече не се съмнявал, че трябва да преодолее умората си и да победи. На третия ден джамията била готова и от нейното минаре се виждала цялата прелест на розовата градина. Но момъкът търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Те говорели повече от това, което могат да кажат устата.

Шахът бил много доволен и попитал майстора кои са трите му желания.
- Първото - рекъл твърдо чернокосият българин - е да освободиш моите пленени сънародници.
- Да бъде! - отвърнал шахът и наредил тозчас да ги пуснат на свобода.

- Второто ми желание е да раздадеш толкова пари на сиромасите, колкото струва строителството на тази джамия.
- И това може - казал шахът и бил готов цялата хазна да изпразни, но да задоволи желанието на изкусния майстор.

- А третото ми желание - вече по-нерешително и със стеснение заявил момъкът - е да ми дадеш за невеста момичето, което съзрях между розовите храсти в градината...
- Това не! Само това не! - извикал шахът, защото тази девойка била единствената му възлюблена дъщеря. - Хвърлете го в тъмница и го бийте, докато забрави това свое трето желание! - заповядал разгневеният баща.

Волята на шаха се изпълнявала безпрекословно. За всички подчинени тя била закон, но не и за дъщеря му. Не че била разглезена или непокорна. Тя просто била влюбена. За първи път и много силно.

Вечерта тя тайно се промъкнала в тъмницата, отворила портите й и заедно с любимия човек побягнала далеко, далеко към слънчевата родина на избраника си. Пътят им минавал през пустиня - препятствие, което не било по силите на нежната девойка. Почувствала безсилието си, тя помолила напетия българин да вземе розовия храст, който отнесла от градината си и да го занесе в своята страна. Напразно момъкът я молел да не го изоставя. Носел я на ръце, галел косите й, целувал ръцете й, но не могъл да я спаси от ледената целувка на смъртта. После плакал така искрено и жално, че розата се разлистила, за да прогони мъката, а нейните разцъфнали пъпки подканяли момъка да бърза и да я посади в своя роден край, като го превърне в розова градина.

Така и станало. Между Стара планина и Средна гора момъкът засадил розата, а тя изпълнила цялото пространство на долината. Нарекли я Розовата долина. Там и по цялата страна розата цъфти, прекрасно благоухае и гони скръбта, а с красотата си радва влюбените.

Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се появяват капки роса. Не, това не е роса, това са капките сълзи на двамата влюбени, които не могли да живеят под мирното небе на слънчева България и край приказните заливи на Черно море...

~ . ~ . ~

Автор - Христина Стоева
Из "Легенди и предания за Българското Черноморие"