 |
Имало едно време една групичка от малки жабчета, които решили да си организират надбягване. Целта им била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. И състезанието започнало...
В действителност, никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например :
- Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!...
Или пък:
- Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!...
И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно...
...Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се изкачват нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи:
- Толкова е трудно! Никой няма да успее!!!
И все повече жабчета се уморявали и се отказвали.
...Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре...
- Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТОВА жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило нужните сили, за да достигне върха?
Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!
А поуката от тази приказка е:
Никога не слушай негативните коментари или песимистични изказвания на другите! Подминавай ги, защото те те отдалечават от твоите най-красиви мечти! Онези, за които жадуваш и които носиш в сърцето си!
Никога не забравяй за силата, която носят думите! Защото всичко, което чуваш или четеш, повлиява на действията ти.
Винаги бъди позитивен! Остани ГЛУХ, когато хората ти казват, че ТИ няма да успееш да осъществиш целите и мечтите си!
Винаги мисли:
АЗ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ! И действително ЩЕ УСПЕЕШ!
В действителност, никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например :
- Ооо, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха!...
Или пък:
- Не, НЯМА НАЧИН да достигнат върха! Кулата е толкова висока!...
И малките слабички жабчета започнали да се скапват. И се отказвали. Едно по едно...
...Освен онези, които с бодра крачка продължавали да се изкачват нагоре и нагоре. А тълпата продължавала да крещи:
- Толкова е трудно! Никой няма да успее!!!
И все повече жабчета се уморявали и се отказвали.
...Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре...
- Това НЯМА ДА СЕ ПРЕДАДЕ!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверни усилия, единствено успяло да стигне до върха! Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно ТОВА жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило нужните сили, за да достигне върха?
Оказало се, че... Победителят бил ГЛУХ!!!
А поуката от тази приказка е:
Никога не слушай негативните коментари или песимистични изказвания на другите! Подминавай ги, защото те те отдалечават от твоите най-красиви мечти! Онези, за които жадуваш и които носиш в сърцето си!
Никога не забравяй за силата, която носят думите! Защото всичко, което чуваш или четеш, повлиява на действията ти.
Винаги бъди позитивен! Остани ГЛУХ, когато хората ти казват, че ТИ няма да успееш да осъществиш целите и мечтите си!
Винаги мисли:
АЗ МОГА ДА ГО НАПРАВЯ! И действително ЩЕ УСПЕЕШ!
2 мнения:
Аз винаги съм вярвала в това което чувствам като интуиция.За първи път в живота си пиша поезия или проза -под въздействието на красиви усещания, които за радост са и истински.Това ме кара да мисля че не бива да се отказвам от предчувствието че зад тази планина от време и битки и пресечени местности ще се появи нещо много красиво за мен.Не се отказвам ...Продължавам докрай,нищо че ми е доста трудно.
Аз също вярвам в себе си и винаги давам кураж и на другуте,че и те могат.Само напред и нагоре.Въпреки всичко.
Публикуване на коментар