Есента е ослепителна! - цветна приказка

Есен

Есента е крадла, оплакало се лятото.
Тя краде зеленото от дърветата ми,
къса листата им.
Ще ме прогони с дъждовете си.

Есента е сочна, отвърнала лозата.
Тя налива гроздовете ми.
Сега съм трудна като жена.
Чакам линовете.

Есента е потайна, казала планината.
Крие се зад облаците и не знам
дори кога ме е нашарила.
Очаквам бури.

Есента е огън, изрекло полето.
Нейните угари почерниха стърнищата ми,
едва дишам.
Ето, диканите идват.

Есента е ослепителна, възкликнало слънцето.
Нейното златно и червено ме омайват.
Изнемощявам.

Есента, ееееееееех, въздъхнала гората.

Автор - Далина Янкова

Бисквитки за Господ

Майката попитала малкото си момиченце:
- Знаеш ли, че Бог е бил тук, когато си откраднала бисквитка от кухнята?
- Да.
- И че Той те е гледал през цялото време?
- Да.
- А какво ти е говорел, как мислиш?
- Каза ми: "Освен нас, сега тук няма никой друг, вземи няколко и за мен!"

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен

Превод на български - Melisa

Има три вида хора - ти от кои си?

Има три вида хора:
~ Първият включва онези, които приличат на букви, издълбани в скалата. Те лесно се гневят и задържат в себе си гневните мисли за дълго време.
~ Вторият вид включва онези, които приличат на букви, написани върху пясъка. Те също се разгневяват, но гневните им мисли бързо се разсейват и преминават.
~ Третият вид са онези, които са като букви, написани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си. Те оставят ругатните и неделикатните клюки да отминават незабелязано. Съзнанието им е винаги чисто и необезпокоявано.

Из "Учението на Буда"

Хорхе Букай - "Спуканата делва" - приказка за недостатъците

Из "Да се обичаме с отворени очи" - Хорхе Букай

Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.

Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.

Покупката на нова делва била прекалено скъпа за продавача на вода. Затова решил, че трябва да върви по-бързо, за да компенсира разликата в парите, които получавал. В продължение на две години мъжът идвал и си отивал с бърза крачка и получавал своите 15 монети за делва и половина вода.

Една нощ се събудил от необичаен шум, който се долавял в стаята му:
- Шшшт... Шшшт...
- Кой е там? - попитал мъжът.
- Аз съм - казал един глас, който излизал от пукнатата делва.
- Защо ме будиш в този час?
- Предполагам, че ако те заговоря през деня и на светло, страхът ще ти попречи да ме чуеш. А трябва да ме чуеш.
- Какво искаш?
- Искам да те помоля да ми простиш. Не е моя вината за пукнатината, през която изтича водата, но знам колко много ти навредих. Всеки ден, когато пристигаш уморен в селото и получаваш за съдържанието ми половината от това, което получаваш за моята сестра, ми иде да заплача. Знам, че трябваше да ме смениш с нова делва и да ме изхвърлиш, но ти ме запази. Искам да ти благодаря за това и да те помоля още веднъж да ми простиш.
- Изненадан съм, че ми искаш прошка - казал човекът. - Нека утре рано излезем двамата. Искам да ти покажа нещо.

Продавачът на вода продължил да спи до зори. Когато слънцето се показало на хоризонта, той взел пукнатия съд и го отнесъл до реката.
- Погледни - казал той и посочил към града. - Какво виждаш?
- Града - казала делвата.
- И какво още? - попитал мъжът.
- Не знам... Пътя - отговорила делвата.
- Точно така. Погледни от двете страни на пътеката. Какво виждаш?
- Виждам сухата земя и чакъла отдясно на пътя и цветните лехи от лявата страна - казала делвата, която не разбирала какво иска да й покаже господарят й.
- Много години съм минавал по този тъжен и самотен път, носейки вода до селото и получавайки еднаква сума пари за двете делви... Но един ден забелязах, че си се пукнала и че от теб тече вода. Не можех да те сменя, затова взех решение: купих семена на какви ли не цветя и ги посях от двете страни на пътя. Всеки път, като минавах, водата, която се разливаше от теб, напояваше лявата страна на пътеката и за тези две години успя да постигнеш тази промяна. - Продавачът на вода замълчал и погалил вярната си делва. - И ти ми искаш прошка? Какво значение имат няколко монети по-малко, щом благодарение на теб и на твоята пукнатина тези цветя ме радват по пътя ми? Аз трябва да ти благодаря за недостатъка ти.

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

Без любов всичко е нищо!

Без любовта всяка добродетел губи своето значение.

Без любов всичко е нищо.

Има само една велика преобразяваща сила - ЛЮБОВТА!

Авторството на текста по-долу е спорно. Дали това са думи, изречени от игумен Евмений, автор на много книги, статии, изследвания или Киевският митрополит Владимир, важното е, че те прекрасно перифразират "Химна на любовта" на апостол Павел.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ без любов прави човека РАЗДРАЗНИТЕЛЕН.
~ Дълг, изпълнен с любов, прави човека ЩАСТЛИВ.

ОТГОВОРНОСТ без любов прави човека БЕЗЦЕРЕМОНЕН.
~ Отговорност, носена с любов, прави човека ДЕЛИКАТЕН.

СПРАВЕДЛИВОСТ без любов прави човека ЖЕСТОК.
~ Справедливост, прилагана с любов, прави човека БЛАГ.

ИСТИНА без любов прави човека КРИТИКАР.
~ Истина, представена с любов, прави човека ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН.

ВЪЗПИТАНИЕ без любов прави човека ПРОТИВОРЕЧИВ.
~ Възпитание, провеждано с любов, прави човека ХАРМОНИЧЕН.

УМ без любов прави човека ХИТЪР.
~ Ум, прилаган с любов, прави човека ЧЕСТЕН.

ЛЮБЕЗНОСТ без любов прави човека ЛИЦЕМЕРЕН.
~ Любезност, изразена с любов, прави човека ОТКРОВЕН.

РЕД без любов прави човека ДРЕБНАВ.
~ Ред, оформен с любов, прави човека ВЕЛИКОДУШЕН.

ПОЗНАНИЕ без любов прави човека НЕОТСТЪПЧИВ.
~ Познание, приложено с любов, прави човека ТАКТИЧЕН.

ВЛАСТ без любов прави човека НАСИЛНИК.
~ Власт, упражнявана с любов, прави човека СПРАВЕДЛИВ.

ЧЕСТ без любов прави човека ВИСОКОМЕРЕН.
~ Чест, носена с любов, прави човека СКРОМЕН.

БОГАТСТВО без любов прави човека АЛЧЕН.
~ Богатство, управлявано с любов, прави човека ЩЕДЪР.

ВЯРА без любов прави човека ФАНАТИК.
~ Вяра, живяна с любов, прави човека ТОЛЕРАНТЕН.

Източник - е-списание Маргарита

Пусни чашата - не мисли за проблемите!

Професорът започнал своя урок, като взел в ръка една чаша, пълна с вода. Вдигнал я така, че всички да могат да я виждат и попитал:
- Според вас, колко тежи тази чаша?
- 50гр... 100гр... 125гр! – предположили студентите.
- Истината е, че и самият аз не зная. И докато не я претеглим, няма как да сме сигурни. – казал професорът. – Но аз всъщност исках да ви питам друго. Какво ще стане, ако държа чашата по този начин в продължение на няколко минути?
- Нищо – отвърнали студентите.
- Добре. А какво ще стане, ако аз държа чашата така в продължение на 1 час? – попитал този път професорът.
- Ще започне да ви боли ръката – отговорил един от студентите.
- Правилно. А ако я държа по този начин през целия ден, какво ще се случи?
- Ръката много ще ви заболи, от това напрежение е възможно да получите схващане на мускулите, дори парализа на ръката. И най-вероятно ще ви се наложи да отидете на лекар...
- Много добре, – продължил невъзмутимо професорът. - А докато се случва всичко това, променила ли се е някак тежестта на чашата?
- Не! – отвърнали всички в един глас.
- А каква тогава е причината за болките в ръката и спазмите на мускулите?
Студентите били озадачени, ситуацията вече приличала на загадка и всички се умислили в търсене на отговора.
- Какво трябва да направя, за да се избавя от болката и тежестта при това положение? – продължил професорът.
- Пуснете чашата! – чул се отговор от аудиторията.
- Ето, това е! – възкликнал професорът. – Същото се случва и с вашите проблеми в живота и тежките ви мисли. Да мислите за тях няколко минути, е нещо нормално и в това няма нищо нередно или смущаващо. Но ако ги задържите в ума си по-продължително време – ще усетите болка. А ако го правите много дълго, прекалено дълго време – ще се почувствате като парализирани, т.е. няма да сте в състояние да вършите нищо друго. Важно е да обмисляте ситуациите и да си вадите изводи, но още по-важно е да умеете да освобождавате съзнанието си от тези проблеми в края на всеки ден – да ги пуснете преди да легнете да спите. Така ще си спестите много стрес и напрежение и всяка сутрин ще се събуждате свежи, бодри и отпочинали. Ще се чувствате заредени с нови сили и с лекота ще преодолявате предизвикателствата на живота, независимо в какви ситуации ви поставя.
Така, че запомнете: пуснете чашата в края на деня!

~ . ~ . ~

Автор - A. Altan
Превод на български - Melisa

Не остарявай, Любов! - Недялко Йорданов

Hе остарявай, любов във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Недялко Йорданов

Притча за красивото сърце - тайната на добрия живот

Попитали веднъж една добра и мъдра старица:
- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен.
Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме. Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним. А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Върни навика си да се смееш!

Всяка сутрин се смей по 5 минути в огледалото – Стив Мартин го прави. Смехът активира много полезни вещества в тялото, които ни правят щастливи. Смехът също балансира тялото. Смехотерапията се използва за лечение на хора с различни неразположения и това е прекрасно средство срещу превратностите на живота. Докато средното 4 годишно дете се смее 500 пъти на ден, средният възрастен е щастлив, ако се смее 15 пъти на ден. Възроди навика си да се смееш, това ще донесе много повече радост в живота ти.

~. ~ . ~

Автор - Робин Шарма
Из "200–те топ принципа на успеха"

Такива са хората, какво да се прави - приказка за четирите годишни времена

Зазвънял яркият жълто-червен будилник и красавицата Есен се събудила.
- Да не съм закъсняла? – разтревожила се тя и погледнала през прозореца. – Навярно вече ме очакват...

Есента бързо се приготвила, като не забравила своя вълшебен шал. Златният шал бил изтъкан от нишки ситен дъжд и слънчеви лъчи. А при по-внимателно вглеждане в него се виждали окъпани в злато разноцветни есенни листа, гъби и житни класове, гроздове и ябълки, и прелитащи жерави и още толкова много неща, които дори самата Есен трудно можела да запомни.

Появила се Есента при хората. А те дори не я забелязали. Не им било до това. Изненадани и разстроени били хората. Едри ябълки узрели през лятото, но били кисели. Красиви били златните житни класове полята, а зърната в тях - прекалено дребни, за да се получи качествено брашно. А по лозите висели тежки гроздове, но само външно изглеждали така прекрасни, а всъщност нямали нито сладост, нито вкус. И това притеснявало хората.

Есента обаче не се тревожела. “Лятото добре е поработило, всичко е подготвило, - оглеждала се тя, - сега е мой ред”. И полетяла над градини, полета и лозя с вълшебния си шал...

И ето, че сега хората само се радвали. Ябълките станали сладки: в тази кошница – жълти, в онази – червени. Житните зърна натежали: едните заделяли за хлебно брашно, а другите, най-хубавите – за домашни баници и питки. Гроздето вече било сладко, сочно: щяло да има и за днес, и за утре, та чак до пролетта щяло да стигне за сокове за децата...

Хората бързо събрали реколтата и изглеждали много доволни. Есента също се радвала. Та как иначе? Но когато хората се огледали, се оказало, че в градините им не останали ябълки; полята вече не били златни като преди, а черни; а лозята - до скоро жълто-зелени и виолетови, вече изглеждали бледи, тъжни, нямало ги ярките гроздове.

Поогледали се хората:
- Нима вече е есен?
“Разбира се, това съм аз, - казала си Есента, - отдавна дойдох. Но явно хората са били толкова заети с реколтата, че просто не са ме забелязали веднага. Няма значение! Важното е, че всичко е в изобилие и е вкусно.”

И Есента се усмихнала – била доволна. Но хората не се усмихвали, те не изглеждали доволни.
– Да… - въздъхнали хората. - Лятото свърши. Ето, настъпи есента. Да... – мислели си те. – Есен е... Какво да се прави?... Нищо не може да направи.

“Странно, - удивила се Есента. - „ Хората не ми се радват?! Не е възможно!”
И отново, вече над горите и хълмовете, полетяла с вълшебния си шал Есента. И ето, кола след кола, автобус зад автобус, хората поели към есенната гора. Дълго се разхождали и изглеждали доволни.

“Доволни бяха от реколтата ми, харесаха гората ми, значи аз съм радост за хората” - мислела Есента... Но хората отново недоволствали, били дори печални. Те носели пълни кошници с гъби, с най-разноцветни шапчици – оранжеви, червени, жълти, кафеви. И кошници с глог и шипки – ярко-ярко червени, огнени! Събирали наръчи с клони и разноцветни листа на калина, дъб, клен… Носели хората в домовете си цялото това есенно вълшебство и въздъхвали:
- Есен… Да… Наистина е есен. Но какво да се прави?... Нищо не може да се направи…
“Но какво, какво трябва да се направи?! – Есента почти се изплашила. - Защо са тъжни хората? Нима искат да ме прогонят? Нима въпреки всичко, не ме харесват?!”

И тя решила да удиви хората, като им даде възможност да се насладят на нещо, което не биха могли да видят в нито един друг сезон от годината. И вълшебният шал на Есента този път полетял в самото небе.
– Гледайте, гледайте! - започнали да си викат едни на други хората. - Бързо, няма да успеете...
Дори най-равнодушните от тях дълго не могли да откъснат очи от небето. Било наистина удивително. Летяли птици. Просто отлитали. Всички. На юг.
- Виждаш ли? Това е ято лястовици. Мънички, но много смели.
– О, не - това е дълга колона от приказни лебеди.
– Така ти се струва! Това са жерави. Това тяхната стройна редица. Това са техните гласове...

Ето такова чудо подарила Есента на хората. Те дълго се взирали в небето след прекрасните отлитащи птици. А после?
– Да… Есен е. Истинска есен. Но какво да се направи? Нищо не може да се направи…

Отпуснала ръце Есента. Заплакала.
“С нищо не може да се угоди на хората. Тръгвам си!”
Загърнала се в своя вълшебен шал и се отправила където й видят очите. Но се случила беда – разстроената и обидена Есен без да иска облякла своя шал наопаки. А опакото било… Съвсем не златно, съвсем не красиво…. Съвсем различно било то. Така става дори с нещата, които не са вълшебни. А с вълшебните – още повече. Не червени ябълки, не златни листа, не гласове на жерави носела със себе си опаката страна на чудесния шал. Продължителен хладен дъжд и зъл вятър се спуснали от там. Духал вятър, леел се дъжд, а сред тях с бавни стъпки си отивала Есента – далеч по мокрия и кален вече път. А хората? Хората гледали в друга посока. Там, от другата страна, невидима засега, в самия край на пътя, като че ли бояща се да пристъпи, в белите си одежди стояла красавицата Зима.

Размахала своя вълшебен шал Зимата, и полетели отначало редки, после все по-едри снежинки. Удивителни, нежни, крехки, почти невидими, лекички, прекрасни. Чудо? Радост? Вече не зная…
- Зима? Вече? – спогледали се хората.
– Да… Есента си замина. Някак бързо… Да…
- Жалко. Ето че дойде зимата. Но какво да се прави?... Нищо не може да се направим…

Странно нещо са хората. Съжаляват за Есента!... Но не за онази красивата, златната. А за тази – днешната – дъждовната, тъжната, некрасивата. А Зимата със своите чудеса сякаш не идва на време, не им харесва...
Странни са хората, да… Но какво да се прави?... Нищо не може да се направи...

~ . ~ . ~

Автор - Наталия Абрамцева
Превод на български - Мирена Пиринска

Съгласие - притча за семейно щастие и разбирателство

Един човек попитал, как да заздрави отношенията в семейството си.
- Трябва да се научиш да слушаш жена си.

Човекът сериозно изпълнил съвета на Учителя. Месец по-късно той отново отишъл при него и съобщил, че се е научил да чува всяка дума, която жена му произнася.

Усмихвайки се, Учителят казал:
- А сега иди вкъщи и се научи да чуваш всяка дума, която тя не произнася...

~ . ~ . ~

Автор - Антъни де Мело
Превод на български - Melisa

Не спирай, не се предавай!

ДНЕС
Не трябва да се примиряваш с посредственото!
Не трябва да избираш каквото и да е!
Не трябва да правиш безсмислени компромиси!
Защото пътя назад после често е невъзможен,
защото пораженческото мислене не прощава...

Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,
това което си заслужава, което е на ниво
и което си струва жертвите и усилията!

Най-лесно е да спреш, да се предадеш.
Трудното е да продължиш напред,
въпреки болката, въпреки мостовете, които рухват...

Трудното е да продължаваш
да виждаш слънцето през облаците
тогава, когато бурята вършее...

Трудно е, но не е невъзможно,
не е непреодолимо,
защото непреодолимо е само разстоянието
между Днес и Вчера...

А Днес все още имаш времето на своя страна,
Днес още не е късно да се бориш
и да продължиш...

Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така.
Днес трябва да устоиш
и да намериш причини да се усмихнеш отново...

Каквото и да ти говорят, както и да те спъват,
значение имат само сърцата,
които те подкрепят и обичат безусловно!

Мисли за това и не спирай да мечтаеш!
Мисли за това и не спирай да дерзаеш!
Не прави безсмислени, евтини компромиси!

И не спирай точно сега,
когато може би си на крачка от сбъдването...
Колкото и да е трудно - помоли се и продължавай напред!

Не утре, а ДНЕС!

Миглена Цакова

Жените са като ... ябълки!

Жените са... като ябълки!
Най-вкусните винаги са на върха на дървото.
Повечето мъже не искат да се изкачат на дървото за вкусен плод, защото се страхуват да не паднат и да се ударят...
Вместо това, те си събират паднали ябълки от земята, които не са толкова добри, но за това пък - достъпни!
Поради това, ябълките на върха си мислят, че със самите тях нещо не е наред...

А в действителност те са страхотни!
И просто трябва да дочакат човека, който не се страхува да се изкатери чак до върха на дървото!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Chris Spheeris - Stars

Няма никакъв проблем - дзен притча за различията в хората

При един дзен учител дошъл ученик и попитал:
- Защо едни хора са красиви, а други - грозни, едни са умни, а други - глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог ги е създал такива? И не ми говорете за карма, и че всичко идва от предишни животи. Кажете ми, как се е появила разликата в самото начало, когато все още не е имало минало?

Учителят го повел към градината и казал:
- Виж, това дърво е голямо, а това - малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах, защо е така. Но когато освободих ума си, този въпрос изчезна от само себе си. Сега аз зная, че това дърво е голямо, а другото - малко. И в това няма никакъв проблем.

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Диагноза: Самота!

Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.
~ Това са лоши приятели...

Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.
~ Това е твърде много свободно време...

Когато няма кого да чакаш – това не е самота.
~ Това е песимизъм...

Когато крадеш късчета чужд живот, за да запълниш своя – това не е самота.
~ Това е неувереност в себе си...

Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самота.
~ Това е заболяване...

Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.
~ Това е депресия...

Когато си мислиш, че никой не те разбира – това не е самота.
~ Това е егоизъм...

Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.
~ Това е болка...

Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.
~ Това е самозаблуда...

Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Светът е един, различен е погледът!

Събрали се веднъж художник, математик, градинар, философ и малко дете и седнали около една кръгла маса. В средата на масата имало една хубава, сочна, лъскава и добре узряла червена ябълка. Задачата на всеки от присъстващите била да я огледа внимателно и да напише на листовете пред себе си, какво точно вижда.

Художникът:
~ Ябълка с великолепен червен цвят.

Математикът:
~ Ябълка с правилна кръгла форма.

Градинарят:
~ Много добре узряла ябълка.

философът:
~ Плодът на първородния грях.

Детето изяло ябълката и казало:
~ Колко беше вкусна!...

Извод:
~ Светът е единствен, но ние гледаме на него с различни очи!

Най-голямата саможертва - от любов...

Линда Бритиш всъщност се раздаде сама. Тя беше изключителен учител и вярваше, че ако й остане време, би се радвала да се занимава с изкуство и поезия. На 28 години обаче, започна да страда от жестоко главоболие. Лекарите откриха, че има огромен мозъчен тумор. Казаха й, че шансовете да оживее след операцията са едва 2%. Затова, вместо да я оперират незабавно, решили да изчакат шест месеца.

Тя знаеше, че у нея се крие истински творец. Затова през тези шест месеца трескаво пишеше и рисуваше. Всичките й стихотворения, с изключение на едно, бяха публикувани в списания. Всичките й рисунки, с изключение на една, бяха изложени и разпродадени в някои от най-добрите галерии.

В края на шестте месеца я оперираха. Вечерта преди операцията Линда се раздаде и в буквалния смисъл. За всеки случай тя написа "завещание", в което даряваше всичките си телесни органи на онези, които ще имат по-голяма нужда от тях.

За жалост операцията на Линда завърши фатално. В последствие очите й заминаха за очната банка в Бетесда, щата Мериленд, а оттам при пациент в Южна Каролина. Един 28-годишен младеж си възвърна зрението. Този младеж се чувстваше толкова признателен, че написа до очната банка писмо, с което им благодареше, че ги има. Това беше едва второто благодарствено писмо, получено в очната банка, след раздадени над 30 хиляди очи!

Освен това, той заявил, че желае да благодари на родителите на донора. Те трябва да са великолепни хора, щом са отгледали рожба, способна да дари очите си. Дали му името на семейство Бритиш и той решил да отиде да се срещне с тях на остров Статън. Пристигнал без предизвестие и позвънил на вратата. Представил се и госпожа Бритиш го прегърнала.

- Младежо, ако нямате къде да отседнете, двамата със съпруга ми бихме били много щастливи да останете при нас за почивните дни - рекла тя.

Той останал и докато разглеждал стаята на Линда, видял, че била чела Платон. Той бил чел Платон с помощта на Брайловата азбука. Тя била чела Хегел. Той бил чел Хегел на Брайл.

На сутринта госпожа Бритиш го погледнала и рекла:
- Знаете ли, сигурна съм, че съм ви виждала някъде преди, но не си спомням къде...

И изведнъж се сетила. Изтичала горе и извадила последната картина, нарисувана от Линда. Това бил образът на идеалния мъж. Нарисуваният лик бил точно копие на младежа, получил очите на Линда.

Тогава майка й прочела последните стихове, написани от Линда на смъртното й легло. Те били следните:
~ Две сърца се разминават в нощта,
влюбени,
без някога да се съзрат... ~

~ . ~ . ~

Джак Канфиилд и Марк Виктор Хансен
Из "Пилешка супа за душата 2"

Притча за пеперудата и смисъла на трудностите в живота ни

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял с часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава мислейки, че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне...

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. И никога не бихме могли да полетим!

Аз молих за сила ...,
~ а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост...,
~ а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство...,
~ а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя...,
~ а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов...,
~ а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага...,
~ а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих...
~ Но получих всичко, което ми е нужно!

Източник - spiralata.net

"Среща" - Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността.
А можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години...

Ти щеше да останеш непозната,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха...

Аз нямаше да стискам твойте длани,
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение!

С тебе ни събра случайността -
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди...

Дамян Дамянов

За да полетиш, трябва да скочиш!

- Приближете се до ръба! – каза им той.
Те отвърнаха:
- Страх ни е.
- Приближете се до ръба – каза той.
Те се приближиха.
Той ги бутна и те се научиха да летят...

Гийом Аполинер

Да откриеш Идеалната Жена!

Студентите започнали да разпитват своя преподавател:
- Вие сте толкова мъдър и почтен. Всеки ви уважава, иска да ви подражава и да ви следва. Много ни е чудно, защо все още не сте се оженил?

Учителят първо се поколебал, но след това започнал да разказва:
- Виждате ли, аз винаги търсех Съвършената Жена! В това търсене аз пропътувах много страни. Веднъж се запознах с прекрасно момиче. Тя бе невероятно красива! Нито един мъж не можеше да устои пред нейното очарование! Но за съжаление, душата й нямаше същата красота. Затова трябваше да се разделим. После срещнах друга млада девойка. Тя беше чудесна, умна и образована. Но за съжаление, характерите ни не съвпадаха и ние не можехме да бъдем заедно. Аз видях много прекрасни жени досега, но за себе си исках Съвършената Жена!

- И какво се случи, не срещнахте ли никога такава?
- Срещнах. Веднъж се появи такава. Идеалната Жена - умна, красива, обаятелна, духовно извисена, изящна, добра... С две думи - самото съвършенство!
- И тогава вие се оженихте? – въодушевено и нетърпеливо попитали студентите.
- Не! За мое най-голямо съжаление се оказа, че тя търси Съвършения мъж!...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Шестте основни грешки на човечеството - Марк Тулий Цицерон

Шест грешки продължава да прави човечеството век след век:
1. Заблудата,
че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността
да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението,
че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.
4. Отказът
да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението
към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навика да четем и да учим.
6. Опитите
да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.

~ Марк Тулий Цицерон ~
Six mistakes mankind keeps making century after century:
1. Believing
that personal gain is made by crushing others.
2. Worrying
about things that cannot be changed or corrected.
3. Insisting
that a thing is impossible because we cannot accomplish it.
4. Refusing
to set aside trivial preferences.
5. Neglecting
development and refinement of the mind.
6. Attempting
to compel others to believe and live as we do.

~ Marcus Tullius Cicero ~

Очите на кучето - на този свят няма нищо по-изразително от погледа в тях!

Един студент се оплаквал на своя преподавател:
- Аз - казал той, - съм като куче: разбирам всички неща, на които ме учиш. А ето, че нищо не успявам да кажа.
- Няма проблем, мълчи - добродушно отвърнал учителят. - Най-изразителното нещо, което аз познавам на този свят, са очите на кучето.

~ . ~ . ~

Автор - Александър Виженко
Превод на български - Melisa

Хороскоп - приказка с поука за всяка зодия

ОВЕН
Овенът тичал по своя важна работа между релсите на железопътна линия. Изведнъж срещу него се задал влак.
- У-у-у-у! - изсвирил локомотивът.
- Бе-е-е-е! - отговорил му овенът и продължил напред.
"Бух!" - чуло се накрая, когато машината и животното се сблъскали и отскочили от удара назад.
Овенът се поотръскал и пак поел по своя път. Локомотивът, даже без да се отръсква, се понесъл срещу него. И пак: - "Бух!". И отново отхвръкнали назад. А на третия път... На третия път машинистът излязъл по-умен, дал заден ход, отбил в страничната линия и направил път на овена, който продължил да тича по своята важна работа...

ПОУКАТА:
По-упорит от овена може да бъде само друг овен.

~ . ~ . ~

ТЕЛЕЦ
Телецът пораснал и станал голям бик. Един тореадор го поканил да си поиграят на корида - борба с бикове. Телецът с удоволствие се съгласил, защото обичал игрите и не знаел, че за биковете тази забава свършва лошо. Тореадорът размахал червен плащ. Телецът се разярил и го подгонил, но в един миг се спрял като закован. Какво ли не правил тореадорът - ръчкал го, плезел му се, наричал го готован и мързеланко, но бикът не помръдвал. Злополучният бикоборец се разплакал и си отишъл. Тогава телецът вдигнал копитото си, с което бил настъпил случайно попаднала на полето жълтица, прибрал я и така не само спасил живота си, но и забогатял...

ПОУКАТА:
Не бягай от късмета си!

~ . ~ . ~

БЛИЗНАЦИ
Близнаците решили да пътешестват.
- Да пресечем с кораб океана! - предложил първият.
- Чудесно! - съгласил се втория. - Обаче ако излезе буря? По-добре да се изкатерим на най-високата планина...
- Прекрасна идея! - възхитил се първият. - Обаче може да паднем. Нека да идем на Северния полюс!
- Да, обаче не е ли прекалено студено? А защо да не обиколим Земята по екватора?”
Първият намерил и тази мисъл за великолепна, но добавил: "Обаче...". Близнаците си приличали като две капки вода - и на двамата любимата им дума била "обаче". Обаче именно заради тази нищо и никаква думичка те си останали цял живот в своето затънтено градче...

ПОУКАТА:
Трудно е да разделиш на две магарета слама, когато едното от тях си ти.

~ . ~ . ~

РАК
Ракът съзрял пред себе си водорасло.
- О, колко съм гладен! - възкликнало членестоногото и се втурнало... не, не към апетитната закуска, а точно в обратна посока. Колкото повече вървял ракът, толкова повече се отдалечавал от водораслото. Но нали Земята е кръгла, от един момент нататък започнал да го доближава. И така, полека-лека, след цяла година ракът достигнал целта си. Водораслото било изсъхнало и не ставало за ядене. Ракът си останал гладен, но затова пък се прочул като първия пътешественик, обиколил света заднешком...

ПОУКАТА:
Към славата няма преки пътища.

~ . ~ . ~

ЛЪВ
Лъвът бил толкова доволен от себе си!
- О, колко съм храбър! - казвал си той сутрин със събуждането си.
- О, колко съм величествен!” - повтарял си през деня, докато се разхождал из пустинята.
- О, колко държа на честта и достойнството си! - мислел си той вечер преди заспиване. И цяла нощ сънувал как всички му се възхищават.
Ала денем нямало кой да му се възхищава - пустинята била доста пустинна. Тогава лъвът отишъл в града и постъпил на длъжност експонат в зоологическата градина.
- Колко е смел и величествен! - цъкали с език хората, когато го гледали как се разхожда в клетката. Само че никой не казвал: "Колко държи на честта и достойнството си!"...

ПОУКАТА:
Публиката нищо не разбира.

~ . ~ . ~

ДЕВА
Девата не искала повече да бъде дева и решила да се задоми. Кандидати имало достатъчно, но никой не й харесвал. Един бил прекалено висок, друг - много нисък, трети - страшно буен, четвърти - ужасно смачкан, петият изобщо за нищо не ставал...
Най-сетне намерила някакъв нито висок, нито нисък, нито буен, нито кротък, с една дума - ставал. Започнала девата да си търси булчинска рокля. Рокли също имало достатъчно, но една била прекалено къса, друга - много дълга, трета - извънредно претенциозна, четвърта - съвсем семпла, а петата изобщо за нищо не ставала.
И когато накрая си намерила рокля, нито такава, нито онакава, забелязала, че оня, когото си била избрала, вече за нищо не ставал, защото се бил превърнал в дядо. А тя самата... о, тя отдавна не надзъртала в огледалото...

ПОУКАТА:
Претенциозният вкус рядко помага в живота.

~ . ~ . ~

ВЕЗНИ
Везните се накланяли ту на ляво, ту на дясно. Те били чувствителни везни и не искали да пренебрегнат никого.
- Ах, - казвали си те, - този отдясно има голяма тежест, не е лошо да бъдем любезни с него!
Само след миг обаче им идвало на ум, че и онзи отляво може някога да придобие тежест - и се покланяли натам. А как им се искало да се успокоят! Какво могат да мечтаят едни везни, освен да бъдат в равновесие... Един ден дълбоко се замислили над нерадостната си съдба. И когато престанали да мислят, изведнъж усетили, че не се накланят нито наляво, нито надясно - просто защото не забелязвали кой е до тях...

ПОУКАТА:
Мисли за другите, но не забравяй и себе си!

~ . ~ . ~

СКОРПИОН
Скорпионът бил лош и затова никой не искал да си играе с него. Един ден от далечна страна дошъл някакъв бръмбар. Срещнал скорпиона и го попитал:
- Искаш ли да си играем?
От учудване скорпионът забравил, че е лош и отговорил:
- Искам!
Започнали да играят на различни игри – и на "Прескочи бръмбар", и на "Не се сърди скорпионче" и на гоненица, и на криеница... Но веднъж, когато бръмбарът се криел, една муха му пошушнала:
- Защо играеш с този скорпион? Той има отровно жило!
Бръмбарът отговорил:
- Глупости! Та той е толкова добър!
Скорпионът бил наблизо, чул думите на бръмбара и разбрал защо е бил лош. Защото никой не искал да си играе с него...

ПОУКАТА:
Ако скорпионът забрави за жилото си, не му го напомняй!

~ . ~ . ~

СТРЕЛЕЦ
Стрелецът отначало бил най-слабият стрелец, който може да си представи човек. Просто никога не улучвал – може би защото бил доста късоглед, а може и по други причини.
- Откажи се от това занимание, то не е за теб! – съветвали го всички приятели.
- Вие ще ми кажете! – отвръщал им стрелецът, който още не бил никакъв стрелец. – Ще видите, как ще стана шампион по стрелба!
И наистина станал. Защото се сетил най-напред да стреля с лъка, а след това да рисува кръговете около точката, в която се е забила стрелата. И така стрелите му били винаги в центъра на мишената...

ПОУКАТА:
Който не може да постигне целта, приема за цел онова, което е постигнал.

~ . ~ . ~

КОЗИРОГ
Козирогът всъщност бил обикновен козел – но козел, който искал да се изкачи на най-високия връх, за да го наричат козирог. Започнал да изкатерва върховете. В началото – по-ниски, дето дори не били никакви върхове, а просто хълмчета. После – по-високи. Докато стигнал до най-високия – оня, от който можел да види целия свят. И целия свят да го види, което за него било по-важно. Тогава извикал към света:
- Ей, вижте ме! Аз съм най-великият козирог! Виждате ли ме?
Видял го един орел, който летял по-високо и от най-високия връх, спуснал се и го сграбчил с ноктите си...

ПОУКАТА:
И най-високопоставеният трябва да помни, че може да има някой над него.

~ . ~ . ~

ВОДОЛЕЙ
Водолеят сам си измислил това име, иначе бил просто поливач. Поливал лехите в градините, нощем миел улиците с маркуч. Нарекъл се "водолей", защото искал всичко да звучи красиво. Не казвал "слънцето", а "бляскавия господар на небето", луната величаел като "бледолика нощна красавица", а звездите – "искри от божествения огън". Веднъж влязъл в хлебарницата и си поискал от "онова ухаещо чудо, което се получава от зрелия полски злак". Хлебарят помислил, че му се подиграва, и го изгонил. Така водолеят си останал гладен, но и глада си нарекъл "неясен копнеж към недостижимото"...

ПОУКАТА:
Красотата може би ще спаси света, но едва ли ще нахрани гладния.

~ . ~ . ~

РИБИ
Рибите са толкова суеверни, че нищо не хапват, без да се посъветват със звездите. Една от тях видяла вкусно водорасло, от ония, дето приличат на къдраво зеле, но хороскопът й показвал неблагоприятен за водорасли ден. После открила апетитна попова лъжичка, но и нея оставила на мира – разположението на звездите й забранявало такива деликатеси. Внезапно забелязала червейче. Хороскопът сочел, че точно сега е моментът. Рибата нагълтала червейчето... и полетяла нагоре, закачена на кукичката на въдичаря. Защото въдичарят също се бил посъветвал със звездите и те му предрекли благоприятен за риболов ден.

ПОУКАТА:
Не играй по гайдата на оня, който свири в съседното село!

Спри, за да помиришеш розите и да оцениш Живота си!

Всички сме чували израза: „Не забравяй да спреш, за да помиришеш розите". Но колко пъти се е случвало да отделим време от нашия трескав и забързан живот, за да обърнем внимание на света около нас? Твърде често сме подвластни на претрупаните си програми, обсебени сме от мисълта за следващата делова среща, за движението по пътищата или за живота изобщо, без дори и през ум да ни мине, че наоколо има и други хора.

Аз съм не по-малко виновен от останалите, приемайки света по този начин, особено когато карам по задръстените калифорнийски улици. Наскоро станах свидетел на една случка, която ми показа как, потънал в моя малък свят, съм загубил реална представа за заобикалящата ме действителност.

Отивах на делова среща и, както винаги, обмислях какво да кажа. Стигнах до едно много натоварено кръстовище, където светофарът току-що бе светнал червено.
- Нищо, - помислих си, - ще хвана следващото зелено, ако мина напред в колоната...

Мисълта и колата ми бяха на автопилот, готови за тръгване, когато изведнъж пред очите ми се разкри невероятна гледка. Млада двойка, и двамата слепи, пресичаха кръстовището ръка за ръка сред летящите коли. Мъжът бе хванал ръката на малко момченце, а жената притискаше бебе до гърдите си. Държаха протегнати напред бели бастуни, с помощта на които търсеха ориентири, за да успеят да пресекат кръстовището.

Отначало се развълнувах. Те бяха жертва на едно от най-страшните нещастия — слепотата. Не е ли ужасно да си сляп, казах си. Мислите ми бяха прекъснати отново, защото осъзнах, че те не пресичаха по пешеходната пътека, а се движеха диагонално, право към средата на кръстовището. Без да си дават сметка за опасността, в която се намираха, те вървяха право срещу колоната от автомобили. Изплаших се за тях, защото не знаех дали другите шофьори разбираха какво става.

Понеже стоях отпред на колоната, пред очите ми се разкри нещо невероятно. Всички коли спряха едновременно. Не чух скърцане на спирачки, нито звук от клаксон. Никой не изкрещя: "Махнете се от пътя!". Всичко сякаш застина. В този момент времето като че ли спря заради това семейство.

Изумен, аз оглеждах колите около мен, за да се уверя, че всички виждаме едно и също нещо. Вниманието ни бе съсредоточено върху пресичащите. Изведнъж шофьорът вдясно от мен подаде глава от прозореца и извика:
— Вървете надясно!
Последваха го и други хора, които повтаряха:
— Вървете надясно!

Двойката продължи да почуква с бастуните си и промени посоката, следвайки указанията. Като се довериха на своите бастуни и на напътствията на загрижените хора, те успяха да стигнат до отсрещния тротоар. Едно нещо ме потресе, когато ги видях в безопасност — те все още бяха ръка за ръка.

Бях изненадан от безизразните им лица и предположих, че нямат представа какво всъщност беше станало около тях. От устата на всички хора, спрели на кръстовището, се изтръгнаха въздишки на облекчение.

Докато оглеждах колите около мен, шофьорът отдясно промълви:
— Господи, видяхте ли това? — а от другата страна чух:
— Не мога да повярвам!

Мисля, че всички бяхме дълбоко потресени от онова, на което бяхме станали свидетели. Бяхме се откъснали от собствените си проблеми, за да помогнем на четири човешки същества, изпаднали в беда.

Често пъти след това си припомнях този случай, защото той ме научи на много неща. Едно от тях е: "Поспри, за да помиришеш розите" (нещо, което преди бях правил много рядко). Спри, огледай се и наистина виж какво става пред теб в този момент. Направи го и ще осъзнаеш, че този момент съдържа всичко! Нещо повече - това е мигът, от който се нуждаеш, за да разбереш живота.

Вторият урок, който научих бе, че целите, които си поставяме, могат да бъдат постигнати чрез увереност в себе си и доверие в околните, въпреки привидно непреодолимите препятствия.

Целта на сляпата двойка бе единствено да достигне другия тротоар невредима. Препятствието пред тях бяха осемте колони коли, насочили се право към малката групичка. Без паника или колебание обаче, те вървяха напред, докато не постигнаха целта си. Ние също трябва да преследваме целите си, като не обръщаме внимание на пречките, които могат да се появят на пътя ни. Трябва да вярваме в интуицията си и да приемаме помощта на останалите, които може би са по-проницателни от нас.

И накрая, научих се наистина да приемам зрението си като скъпоценен дар, а не като даденост, както до този момент. Замисляли ли сте се колко различен би бил животът без зрение? Опитайте се да си представите за миг как вървите през натоварено кръстовище, без да можете да виждате! Колко често забравяме малките, но забележителни дарове, на които се радваме в живота си.

Когато потеглих от онова кръстовище, възгледите ми за живота и отношението към околните се бяха променили. Тогава взех решение наистина да обръщам внимание на живота, докато се занимавам с всекидневните си задължения и да използвам пълноценно даденото ми от Бога, за да помогна на другите да не се чувстват така ощетени от съдбата.

Направи и Ти нещо добро за себе си: намали скоростта и отдели време, за да видиш какво точно става край теб. Използвай мига, за да го разбереш точно сега и още на мястото, където се намираш. Може би пропускаш нещо прекрасно...

Автор - Дж. Майкъл Томас
Из "Пилешка супа за душата"

Доброто и Злото в лицето на всеки от нас - "Демонът и сеньорита Прим", Паулу Коелю

Замисляйки своята картина "Тайната вечеря" на Христос и учениците му, Леонардо да Винчи се сблъскал с една голяма трудност: трябвало да нарисува Доброто, въплътено в образа на Христос и Злото - в лицето на Юда, приятеля му, който по време на тази вечеря решава да го предаде.

Леонардо прекъснал работата си по средата, за да намери най-подходящите за тази цел модели. Не след дълго, докато слушал някакъв църковен хор, той открил в едно от пеещите момчета съвършеният образ на Христос. Поканил го в ателието си и възпроизвел чертите му в етюди и скици.

Изминали три години. "Тайната вечеря" била почти готова, но Леонардо да Винчи все още не бил намерил подходящ модел за Юда. Кардиналът, който отговарял за църквата, започнал да го притиска, настоявайки да завърши колкото се може по-скоро фреската.

След като търсил дни наред, художникът намерил в една канавка преждевременно състарен младеж – мръсен, дрипав и пиян. Макар и трудно, склонил помощниците си да го доведат в църквата, понеже нямал време да прави скици. Просякът бил пренесен дотам, без дори да разбере: помощниците го придържали прав, а Леонардо пресъздавал контурите на жестокост, грях, егоизъм, така ясно открояващи се върху това лице.

Когато привършил, просякът — вече поизтрезнял — отворил очи и като видял платното пред себе си, казал с почуда и тъга:
- Вече съм виждал тази картина.
- Кога? — попитал изненадано Леонардо да Винчи.
- Преди три години, когато още не бях изгубил всичко. Тогава пеех в един хор, животът ми бе изпълнен с мечти и художникът ме покани да позирам като модел за лицето на Христос...

~ . ~ . ~

Из “Дяволът и сеньорита Прим"
Автор - Паулу Коелю