 |
Есента е крадла, оплакало се лятото.
Тя краде зеленото от дърветата ми,
къса листата им.
Ще ме прогони с дъждовете си.
Есента е сочна, отвърнала лозата.
Тя налива гроздовете ми.
Сега съм трудна като жена.
Чакам линовете.
Есента е потайна, казала планината.
Крие се зад облаците и не знам
дори кога ме е нашарила.
Очаквам бури.
Есента е огън, изрекло полето.
Нейните угари почерниха стърнищата ми,
едва дишам.
Ето, диканите идват.
Есента е ослепителна, възкликнало слънцето.
Нейното златно и червено ме омайват.
Изнемощявам.
Есента, ееееееееех, въздъхнала гората.
Автор - Далина Янкова
3 мнения:
http://vbox7.com/play:6b9a86f9
Унылая пора! Очей очарованье!
Приятна мне твоя прощальная краса —
Люблю я пышное природы увяданье,
В багрец и в золото одетые леса,
В их сенях ветра шум и свежее дыханье,
И мглой волнистою покрыты небеса,
И редкий солнца луч, и первые морозы,
И отдаленные седой зимы угрозы.
(А.С.Пушкин)
интересно
Публикуване на коментар