10 октомври 2010

"Среща" - Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността.
А можеше нима да се разминем?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години...

Ти щеше да останеш непозната,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха...

Аз нямаше да стискам твойте длани,
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение!

С тебе ни събра случайността -
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди...

Дамян Дамянов

8 коментара:

  1. nana10 октомври 2010 г. в 18:23

    Тъй тръпнещо и споделено
    и толкоз топло и неземно.
    Събрани сме със теб в едно
    неземно корабно платно.
    Когато вятър ни подухне
    опъваме във курс любов
    когатослънце ни погали
    сърце в романтика запали
    кога луната тук изгрее
    тъга навлиза в теб и в мене.
    Докосваме как струни нежни
    любов и обич тъй безбрежни...

    ОтговорИзтриване
  2. vania_196910 октомври 2010 г. в 19:44

    Прекрасно стихотворение-когато си срещнал точния човек и си убеден,че сте си нужни изпитваш най-прекрасните чувства и от нищо не те е страх.

    ОтговорИзтриване
  3. Unknown10 октомври 2010 г. в 22:46

    Мисля, че във втората строфа първият стих е:
    "Ти щеше да останеш непознатА"
    Така добре пасва с третия:
    "аз нямаше да чувствам топлината"
    Иначе звучи гей насочено, а не е вярно за него.

    ОтговорИзтриване
  4. Melisa11 октомври 2010 г. в 8:16

    Правилно, благодаря! Грешката е несъзнателна, оправям я веднага.

    ОтговорИзтриване
  5. Unknown11 октомври 2010 г. в 12:37

    Ако е грешка не е само твоя! В нета намерих поне два сайта където е написано по този начин. Единият е СЛОВОТО. За съжаление в НАРОДНАТА БИБЛИОТЕКА това стихотворение го няма. Трябва да се намери отпечатана книга или да се търси оригинала.

    ОтговорИзтриване
  6. Melisa11 октомври 2010 г. в 15:43

    Аз имам два тома с избрани произведения на Д. Дамянов, които Надежда Захариева издаде около година след смъртта му - "Още съм жив" с поезия и "Обичам те, живот" - с проза. В сборника със стиховете обаче го няма това.
    А първоизточникът в нета вероятно е един и от там се е разпространило в този си вид. Единственото, което ми хрумва като обяснение е, че го е писала (в електронен формат) някоя жена, вживяла се е в ролята на автора и от там идва мъжкият род за другият лирически герой. За да се получи като писано от жена към мъж...

    ОтговорИзтриване
  7. Unknown12 октомври 2010 г. в 9:46

    Дано да си права за това кой го е писал:-) Грешките са разбираеми.

    ОтговорИзтриване
  8. Ina3 септември 2011 г. в 7:31

    Стихотворението не е на Дамян Дамянов. Това не е неговия стил. Много е грапаво и нетипично.

    ОтговорИзтриване