Игнажден - народни традиции, обичаи и поверия за празника

20 декември - Игнажден (почита се паметта на антиохийският епископ свети Игнатий Богоносец)

Имен ден празнуват
Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

От Игнажден започват Коледните и Новогодишни празници. Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад ден, Млад Бог, Млад месец, Полаз или Полазовден..

НА ИГНАЖДЕН ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА:
Съществуват много традиции и вярвания, свързани с празника. От това, кой пръв ще влезе в къщата на Игнажден се гадае, каква ще бъде и следващата година за хората от този дом. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има късмет, добруване, благоденствие и успех във всичко. Този обичай се нарича "полазване". Щом сполазникът влезе в двора, той поздравява членовете на семейството с новата година. Преди да прекрачи в къщата, гостът взима от дръвника някоя пръчка и с нея разбърква огнището, като пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета)". В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и стои така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. После домакините дават на сполазника сито, пълно с пшеница. С него той поръсва из къщата и благославя: "Да се роди, дето рало ходи; дето ходи и не ходи!". Като изрече благословията си, полезникът бива обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие и берекет. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна. Много пъти къщата се спохожда и от някои домашни животни. Хората посрещат такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци (малки гевречета). От замесеното тесто откъсват малко парче и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят се толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

На Игнажден младите момичета гадаят, коя за кого ще се задоми. Мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи, отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик, като междувременно нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. И когото сънува през тази нощ, за него ще се омъжи.

Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да мине по-леко и безболезнено раждането им. Сутринта, преди изгрев слънце, жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а от каденото жито и пепел посипват около къщата. Това се прави за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. А за лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

НАРОДНИ ПОВЕРИЯ И ОБИЧАИ ЗА ИГНАЖДЕН
~ На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът от дома.
~ На този ден не се иска и не се дава нищо назаем - нито пари, нито стока.
~ На Игнажден не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза и на двора, за да мътят кокошките повече.
~ На този ден не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
~ На Игнажден не се вари боб, за да не бие градушка.
~ На този ден не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
~ На Игнажден не се пере, за да не налети болест.
~ На този ден не се смята за добре, ако се зачене дете, защото ще се роди с недъг.
~ На Игнажден бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да могат да родят лесно и безпроблемно децата си.
~ На този ден мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

КАКВО ПРЕДВЕЩАВА ВРЕМЕТО НА ИГНАЖДЕН:
~ Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще бъде суша.
~ Ако на този ден вали дъжд, през април също ще валят дъждове и ще има плодородие.
~ Ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг, се счита за добра поличба.
~ Ако на този ден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие от мед.
~ Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

По материали от Wikipedia

Картичка с пожелание: Честит имен ден на Игнат, Искрен, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Огнемир, Светла

20 декември - Игнажден
Имен ден празнуват
Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искрен, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира, Светла

Нека в сърцето ти винаги да грее пламъкът на щастието,
а Ти озарявай света със светлината си!
ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!

Как се правят снежинки от хартия? - нови модели, шаблони и схеми за изрязване

До Коледа и Нова година остават броени дни, настроението е празнично, а мислите ни вече са ангажирани от такива приятни дейности и радващи занимания, като търсене на подходящи подаръци за любимите ни хора, писане на писмо до Дядо Коледа, изпращане на Коледни картички и Новогодишни пожелания до близки и приятели, измисляне на забавни текстове за късметчета на Коледната баница... И разбира се, празничната украса на интериора - у дома, в офиса, класната стая. А тя може да се състои не само от лъскави гирлянди, шарени играчки и светещи лампички за елха от магазина. Не по-малко настроение създава и изрязването на снежинки от хартия . Особено, когато истинските снежинки упорито отказват да завалят и да ни подарят снежна Коледа и красива бяла зима...

Аз и тази година ще помогна с още шаблони и нови модели за снежинки, а за теб остава да запретнеш ръкави, да си вземеш ножица, няколко листи хартия и да развихриш таланта и въображението си!

Първи начин за сгъване на листа:
При този вариант се получават снежинки с 4 лъча,
т.е. изрязаният мотив се повтаря четири пъти.
(за да ги видиш в пълен размер, кликни върху картинките)

Снежинка от хартия - №1

Снежинка от хартия - №2

Снежинка от хартия - №3

Снежинка от хартия - №4

Снежинка от хартия - №5

Втори начин за сгъване на листа:
При него се получават снежинки с 6 лъча,
т.е. изрязаният мотив се повтаря шест пъти.

Снежинка от хартия - №1

Снежинка от хартия - №2

Снежинка от хартия - №3

Снежинка от хартия - №4

Снежинка от хартия - №5

Снежинка от хартия - №6

Снежинка от хартия - №7

Снежинка от хартия - №8

Снежинка от хартия - №9

Снежинка от хартия - №10

Снежинка от хартия - №11

Снежинка от хартия - №12

Снежинка от хартия - №13

Снежинка от хартия - №14

Авторските права над изображенията принадлежат на svoi-podelki.ru - Денис Волков

Най-красивите хора!

...Най-красивите хора, които познаваме са тези, които знаят, какво е поражението, изпитали са мъката и страданието, водили са вътрешна борба, преживели са загубата и са намерили своя начин да изплуват от дълбините. Тези хора притежават признателност, чувствителност и разбиране за живота, което ги изпълва със състрадание, нежност и дълбоко любяща загриженост. Красивите хора не са красиви просто по някаква случайност...

Автор - Елизабет Кюблер-Рос

...The most beautiful people we have known are those who have known defeat, known suffering, known struggle, known loss, and have found their way out of the depths. These persons have an appreciation, a sensitivity, and an understanding of life that fills them with compassion, gentleness, and a deep loving concern. Beautiful people do not just happen...

Autor - Elisabeth Kubler-Ross

Честит Никулден! - митове, легенди и предания за Свети Николай Чудотворец

Честит Никулден!

митове, легенди и предания за Свети Николай Чудотворец

Свети Никола се родил в знатно и богато семейство през втората половина на III век. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от този момент нататък той му служил вярно до края на дните си. Всичките дела на светеца до края на живота му през 342 г. били с благородната цел да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата, да умиротворява, да закриля изпадналите в беда, да дава изцеление на болните. И с каквото се заемел той, всичко постигал с чудна лекота, затова го наричали Николай Чудотворец.

След като родителите му починали и му оставили всичкото си имане, Св. Никола използвал цялото си богато наследство, за да върши добри дела. При това винаги се стараел да остане анонимен и тези, на които правел благодеяния, да не разберат, кой им е помогнал. Защото помнел онази Божия заповед - да правим добро скришом и да не търсим за него светска слава.

Старо предание разказва, че веднъж един много заможен жител на град Патара ненадейно изгубил състоянието си. И тъй като преди това бил привикнал към богат и охолен живот, след разорението си изпаднал в голяма беднотия и не успявал да се справи с грижите за семейството си. Трудно му било да се пребори с изкушенията на бедността и започнал все по-често да се замисля, как по-лесно, макар и по безчестни пътища, да си осигури нужните му средства за препитание на себе си и потомството - три млади момичета. Стигнало се до там, че бащата бил готов да пожертва дори честта на дъщерите си. Но това греховно намерение било осуетено от навременната помощ и щедрост на Св. Николай. След като узнал за бедственото състояние на това семейство, една нощ Божият служител подхвърлил през прозореца на къщата им голяма кесия с жълтици. Тези пари помогнали на нещастния баща да оправи личните си дела и да омъжи най-голямата си дъщеря за богат жених. Виждайки, как са се наредили нещата, Св. Никола решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. Минало се известно време и една нощ той пак подхвърлил в къщата им такава кесия със злато. С тях с чест и достойнство бащата омъжил и втората си дъщеря. И трета кесия със злато получил даром човекът и задомил и най-малката си дъщеря. Накрая и за себе си намерил жълтици. Чувайки отварянето на прозореца, той решил да догони странника, за да разбере кой му е подхвърлил парите и спасил честта на семейството му. Искал да му благодари за сторената добрина, затова хукнал човекът подире му с всички сили. И в мига, в който го застигнал, съзрял в него Божия пратеник. Тогава осъзнал, че действително само такъв можел да бъде той, защото само свят можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Вероятно от тогава е останала традицията да почитат Св. Никола като закрилник на имота и парите и на този ден да празнуват всички търговци, банкери и дарители.

Друга легенда пък разказва, как веднъж Николай Чудотворец тръгнал да се поклони на Божи гроб. Но в морето се разярила страшна буря, залюшкал се корабът сред огромните вълни и един от моряците паднал от върха на мачтатата в бурните води. Виждайки, как стихията го поглъща, всички помислили, че е умрял. Тогава Свети Никола отправил своите молитви към морето, успокоил бурните вълни и възкресил моряка от мъртвите за нов живот. От тогава пък е останала славата на светеца, като повелител на морските бури и закрилник на рибарите и моряците. Затова още от древни времена, по време на морска буря жените на рибарите излизали на брега с иконата на Свети Никола и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави обратно вкъщи. И до ден днешен има поверие, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Никола. Вярва се, че тя ще пази живи и здрави лодката и хората в нея от бурите и ветровете.

Паметта на Свети Никола Мирликийски Чудотворец се отбелязва на 6 декември - Никулден. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

~ . ~ . ~

Виж още:
Честит Гергьовден! - легенда за Свети Георги

Писмо на едно дете с увреждане до неговата майка

3 декември - Международен ден на хората с увреждания

Мила мамо,
Знам, че не ти е лесно... ала искам да ти разкажа нещо, което може би още не знаеш.

Преди да се сдобие с тяло, всяка душа вече знае какъв път трябва да извърви - така и аз знаех, че ще се родя, за да придобия определен опит. Ти знаеше ли?

Има повече и по-малко извисени души, затова недей винаги да се доверяваш на онова, което ти изглежда най-логично... не е точно така. Изборът да се родиш и да изживееш едно особено съществуване - нека го наречем "трудно", - е тежък и мъчителен. Но той е избор на обич и само много чувствителни и извисени души могат да си позволят да го направят.

Не можеш ли да си го обясниш? Права си, не е лесно да се разбере, не всичко е толкова просто. Но повярвай ми, не физическата изява има значение... и ти знаеш, че моята душа е чиста и прекрасна - това е истински важното и ти го разбра още като ме взе в прегръдките си за първи път...

Всъщност, всеки от нас сам избира родителите си - и аз ви търсих и намерих, това е толкова хубаво! Трябваше да съм сигурна, че ще бъда безрезервно приета и обичана, трябваше да намеря две такива души, прекрасни... като вас двамата с татко.

Надявам се, че ще ти достави удоволствие да разбереш, че изпълняваш една висша мисия, която не е за всеки, която ти е поверена от Небето. Знаеш ли, някои майки - ти не си от тях, това го знам - изживяват зле този опит, това познание. Те го приемат почти като наказание и не осъзнават, че за едно същество, притежаващо големи способности и любов, е награда да придобие толкова деликатен и понякога мъчителен опит. Той може да дари множество неповторими, неописуеми моменти, ... аз и ти ги познаваме - нали, мамо? Те не могат да се предадат с думи, а само да се почувстват с помощта на емоциите... или чрез ефирните енергии, които си разменяме.

Мамо, как бих искала да успееш да разкажеш за това на всички онези хора, които пренебрегват танца в нашите различни съществувания... Е, засега няма значение - достатъчно ми е, че съм го предала на теб това, което дълбоко в себе си ти вече знаеше... просто исках да дам потвърждение на твоята интуиция. Ние всички сме същества от светлина, които от време на време слизат на Земята, за да научат поредната "страница" от уроците си.

Нашите две светлини толкова си приличат, че се разпознаха - ти си родена, за да ме чакаш и аз дойдох така, както беше писано (с една писалка със златно мастило).

Прегръщам те, мамо - благодаря ти, че си такава, каквато си и ми даваш цялата си любов. Не се притеснявай, ти вече разбираш всичко - имай ми само поне толкова доверие, колкото имам аз в теб и тогава ще продължим нашия танц, с нашата музика, която ангелите са създали специално за нас.

Обичам те, обичаш ме... обич е отговорът за всяко нещо!

Подпис:
Твоето Дете

Автор - Барбара Мацарела
Откъс от книгата "Здрави и щастливи деца чрез терапията на д-р Бах с цветовете на растенията"

Виж още:
Писмо от Специалната планета на различните деца

Научи се да цениш всеки миг в живота си!

Научи се
да цениш всеки миг в живота си и помни,
че няма такова нещо, като повторно щастие.
Нека тази истина те направи по-силен.

Обичай,
създавай красота в деня си,
намирай смисъл в мечтите си, дори да са безсмислени
и не свеждай поглед, а върви напред.

Пази
в сърцето си любовта така,
както се пази нещо крехко и много важно.

В името на Щастието,
В името на самия Теб!

Автор - Lyusi_si

"Тайната на вечната любов" - индианска притча от Хорхе Букай

"Тайната на вечната любов"

(индианска притча от Хорхе Букай)

Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.

Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.

Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!

Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...

Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:
Индийска притча за очакванията - разказана в интервю за вестник "Труд"

"Всеки има своята лудост!" - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

Легенда за четирилистната детелина - символ на Вяра, Надежда, Любов, Щастие и Късмет

Легенда за четирилистната детелина

Според едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
~ първият лист символизира Вяра;
~ вторият лист означава Надежда;
~ третият лист е символ на Любов;
~ а четвъртият значи Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие!

Никога не е късно за Любов!

Когато говорим за любов, никога не е късно!

Скъпа Клеър,

Какво и Ако са две думи, които не са застрашаващи поотделно. Но ако ги сложиш заедно една до друга, те имат силата да те преследват до края на живота ти.

Какво, ако? ... Какво, ако? ... Какво, ако?

Не знам, как е завършила историята ти, но ако това, което си чувствала тогава, е била истинската любов, за нея никога не е късно. Ако е била истинска тогава, защо да не е и сега? Трябва ти само смелост да последваш сърцето си...

Не знам каква е била любовта на Жулиета - Любов, за която да изоставиш някого, Любов, за която да прекосиш океани, но бих искала да вярвам, че ако някога я почувствам, ще имам смелостта да я хвана здраво...

И Клеър, ако не си я почувствала, се надявам един ден да се случи...

С много обич,
Жулиета

Из "Пиши на Жулиета" (Letters to Juliet)

Ангелът на Справедливостта

Ангелът на справедливостта - разказ от Елин Пелин

Едно време имало някъде си един беден и добър човек. Той се трудил от сутрин до вечер да изкара прехраната си и да спечели някоя и друга пара. Но кой знае как, не му вървяло, и той си останал беден, та беден.

Като видял, че няма спасение, той решил да иде в някоя друга земя, дето трудът се цени повече, дето човешката справедливост е по-голяма, та дано там сполучи.
Нарамил човекът торбичката с хлебец на гърба си, взел тояжката в ръка, простил се с близки и приятели и тръгнал на път.

Вървял що вървял, дошъл до една чешма. Като бил вече уморен, той седнал да си почине.
Тук го настигнал един пътник като него, с торба на рамо, с тояжка в ръка.
— Добра стига, побратиме!
— Дал бог добро!
— Що чакаш тук, при чешмата?
— Уморих се от път, та почивам.
— Е, за къде пътуваш, ако бог е рекъл?
— Тръгнах да ида в чужда земя на печалба. Тук е голяма сиромашия, голяма скъпотия. Хората са лоши, несправедливи, лъжат, не доплащат, от надницата отбиват, от труда ти недоволни. Ще ида в друга земя — там може да е по-добре.
— Бог да ти е на помощ — казал вторият пътник. — И мене гони същата неволя. Ако искаш, хайде да станем другари, заедно да отидем в чуждата далечна земя, заедно да работим и заедно да печелим.
— Съгласен съм, приятелю, защо не! С другар е по-лесно и по-добре.
— Така, така, приятелю, и аз виждам, че си добър за другар, но едно нещо ще искам от тебе.
— Какво искаш, приятелю?
— Като вървиш с мене, ще видиш много работи, които страшно ще те учудят. Искам от тебе едно нещо: каквото видиш и чуеш — нито да питаш, нито да разправяш! Съгласен ли си?
— Съгласен съм — казал първият пътник.
— Честна дума?
— Честна дума!

Двамата пътници си подали ръце — и другарството станало.
Тръгнали да пътуват. Вечерта стигнали в един голям град. Като нямало къде да нощуват, вторият пътник казал:
— Аз имам тук един стар приятел, добър човек. Ела да отидем у него.
Те разпитали къде живее тоя човек, намерили дома му и почукали на портите.
Домакинът излязъл. Като разбрал, че са странници, които търсят подслон, още повече като познал приятеля си — много се зарадвал. Приел ги у дома си, нагостил ги, напоил ги, дал им чисти и бели постелки да преспят. На утрото им сложил закуска. Като си тръгнали, турнал им в торбите хляб, сирене и други работи за ядене. Изпратил ги като братя.

Но през нощта, докато били в къщата, вторият пътник отворил долапчето в стаята, дето спали, и откраднал оттам златна чаша. Първият пътник видял това и много се учудил на неблагодарността на другаря си. Но бил дал дума да мълчи. Затова нищо не рекъл.

На втория ден пътниците стигнали в друг град. Било се стъмнило и трябвало пак да нощуват. Като нямали познати, те се спрели случайно на една голяма порта и почукали.
— Кого търсите? — попитал ги един минувач.
— Странници сме, търсим място да преспим — казал първият пътник.
— Зле сте случили, приятели — рекъл минувачът. — Тук живее най-лошият човек в града. Той никому милостиня не дава. Мъчи работниците си, жена си и децата си. Бие и гони просяците. Заробил е съгражданите си с лихварство…
— Е, нищо — казал вторият пътник, — каквото намерим, това ще е. — И продължил да тропа на портите.

Стопанинът излязъл намръщен, мрачен, нахокал ги хубаво, но ги приел в къщата си, настанил ги да спят в един нечист килер и не им дал нито вечеря, нито капка вода.
Пътниците кое-как преспали и рано сутринта станали да си ходят. Преди да си тръгнат, вторият пътник извадил из торбата откраднатата чаша и я оставил у дома на тоя лош човек. Това още повече учудило първия пътник.
"Виж, какъв чудноват човек намерих за другар! — помислил си той. — От добрите краде, на лошите подарява. Не ми се харесва тоя човек."

Така си помислил той, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И тръгнали пак двамата приятели. Вървели що вървели, замръкнали в едно малко селце. И тук нямали познати. Въртели се насам-нататък, най-после видели край селото един разграден сиромашки двор. Сред двора имало къщичка, прилична на кокошарник — мъничка, изкривена, подпряна с два гнили дирека, за да на се сгромоляса.
Вторият пътник рекъл:
— Да почукаме тук!
— Да почукаме — съгласил се първият.

Спрели се и почукали. Из къщичката излязла една бабичка, суха, жълта, цяла покрита с дрипи.
— Какво търсите, синко?
— Странници сме, бабо, търсим място да пренощуваме.
— Елате, синко, заповядайте, баба! В къта има място за двама. Аз с моята малка внучка ще спя при водника.

Рано сутринта бабата изпратила внучката си да пасе прасето, а тя отишла на селската чешма за вода. Двамата пътници тръгнали да си ходят. Като излезли из вратата, вторият пътник взел брадвата от дръвника, ударил два-три пъти гнилите подпори — и бабината къщица се преметнала и рухнала. Първият пътник се учудил още повече.
"Бре, какъв лош човек намерих за другар!" — помислил си той.

Помислил, но не казал нищо, защото дал честна дума да мълчи. И двамата приятели продължили пътя си. Вървели що вървели, замръкнали в едно друго село. Там попаднали в къщата на един добър човек, гостолюбив и харен. Напоил ги той, нагостил ги и им дал стая да преспят. Сутринта им дал ядене за из пътя и ги изпратил чак до пътната врата. Тук вторият пътник му казал:
— Приятелю, ние сме хора от далечни места. Не знаем пътя. Прати твоето момче да ни упъти донякъде.

Човекът се съгласил на драго сърце. Повикал петнадесетгодишния си единствен син. Казал му да покаже пътя на гостите и да ги изпроводи вън от селото. Момчето тръгнало пред гостите, а те подир него. Като стигнали вън от селото, то се спряло на моста на голямата река, която се мятала шумно отдолу, и казало:
— Като вземете оттук надясно, по правия път — не се бойте! Той ще ви изведе там, дето искате.

Като казало това, момчето се поклонило и рекло да се върне. В това време вторият пътник се приближил до него и го бутнал от моста. Момчето паднало в реката и се удавило. Досега първият пътник гледал какви чудни работи върши неговият другар, чудел се и си мълчал. Но като видял това злодеяние, той се обърнал към другаря си с негодувание и викнал:
— Кой си ти, проклети човече, та не можах да те разбера?

В същия миг лицето на неговия другар се преобразило — станало чисто, светло и безкрайно хубаво. Една чудна светлина излязла от цялото негово тяло и го обгърнала като светъл облак. Той се усмихнал и казал:
— Поклони ми се, защото аз съм ангелът на справедливостта!

Учуден и уплашен, човекът паднал на колене, поклонил се и казал:
— Прости ми, ако греша, свети боже пратенико, но през нашето другаруване аз не видях знак на справедливост нито в едно от твоите дела. Напротив, всичко което ти извърши, беше дело на неблагодарност, несправедливост и зло.

Тогава ангелът го покрил с крилата си и небесният му глас прозвучал и казал:
— Не се чуди, човече. Онова нещо, което ти вземаш за зло, е всъщност добро, а онова, което ти мислиш за злодеяние, е само предпазване от зло. Чашата, която откраднах от добрия човек, бе отровна. Тя бе му подарена от негови завистници, за да го отровят. Аз я оставих в къщата на лошия. Нека се отрови той, защото много хора страдат от него и още много щяха да пострадат.
Под къщата на бабата имаше заровено голямо богатство. Ако аз не бях срутил тая нищо и никаква колиба — бабата нямаше да го намери. Тя щеше да умре бедна и щеше да остави в бедност добрата си внучка. Сега, като чисти развалините, тя ще намери богатството и ще умре доволна, че има какво да остави на внучката си.
Пък дето удавих единствения син на добрия човек, аз го направих, за да спася бащата от срам и позор. Син му, ако беше живял, щеше да стане най-лош човек, най-голям разбойник — щеше да огорчи сърцето на добрия си баща и сам на себе си щеше да навлече позорна смърт заради позорния си живот...

И тъй, едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло. Така свършил думите си ангелът на справедливостта и хвръкнал на небето.

Картичка с пожелание: Честит имен ден на Ангел, Михаил, Ангелина, Емил, Мила, Милен, Михаела, Райна, Радко, Радослав, Руска, Огнян, Пламен, Серафим

8 ноември - Архангеловден

Имен ден празнуват

Ангел, Михаил, Ангелина, Ангелинка, Емил, Емилия, Милен, Милена, Мила, Милко, Милка, Михаела, Михо, Радка, Радко, Радослав, Радостина, Райна, Райко, Райчо, Рафаил, Руска, Руси, Руслан, Гаврил, Серафим, Огнян, Пламен, Пламена...

Нека твоят ангел-хранител
винаги да бди над теб и твоето семейство,

да те предпазва от беди и несполуки,
да ти помага в трудните моменти

и да те дарява със здраве, щастие и любов
във всеки ден от твоя живот!

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!

Бъди светлина! - притча за морския фар и малката свещ

1 ноември - Ден на народните будители

ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!

Настъпи вечерта. Човекът взе малката свещ от кутията, запали я и започна да се изкачва с нея нагоре по дългата вита стълба.
- Къде отиваме? – попита свещичката.
- Качваме се на кулата, за да осветим пътя на корабите в пристанището.
- Но нито един кораб в пристанището не може да види моята светлина! – възрази малката свещичка.
- Дори твоят пламък да не е велик, - каза човекът, - ти въпреки всичко продължавай да гориш толкова ярко, колкото можеш. Другото остави на мен.

Така разговаряйки, те стигнаха до върха на стълбата и застанаха до голямата лампа на кулата. Човекът доближи малката свещичка и с огънчето й запали фенера. Скоро големите полирани огледала зад лампата отразиха лъчите на малката свеш и нейната светлина се разпространи в протежение на цели мили околовръст и навътре в морето, осветявайки пътя на корабите и пътешествениците.

~ . ~ . ~

Също както пламъкът на една малка свещичка или дори кибритена клечка може да разпали огромен огън и да освети пътя на стотици хора, така и искрите на твоята душевна топлина и добрият ти пример могат коренно да променят живота, мирогледа и съдбата на околните, дори и ти самият все още да не го осъзнаваш напълно. Затова, просто бъди светлина за обкръжаващите те хора, също като този морски фар, който и в най-тъмните нощи, и в най-страховитите бури, продължава да осветява пътя на корабите към сигурността на безопасното пристанище.

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Такава съм, защото съм истинска ЖЕНА!

Защото съм ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!

Автор - Мария Вергова

Бърши прах само, когато се налага!

Какво е прахът за всички жени?

Вярно е, че няма как да накараш вятъра да духа в посоката, в която ти искаш. Но пък можеш да нагодиш платната си в правилната посока...

Затова, запомни:
Слоят прах върху мебелите пази дървото от повреда!!!

Едно жилище се превръща в истински дом тогава, когато можеш да напишеш върху мебелите с пръст: "Обичам те!"

ПРЕДИ:
Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах. А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!

Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са на някъде и си гледат живота...

СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.

Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила.

И ако ТИ досега все още не си го осъзнала,

то вече е крайно време да разбереш, че:
Животът е твърде кратък!
Не го пилей за глупости!
Наслаждавай му се!!!

Бърши праха само, когато се налага!

Замисли се, дали не е по-добре и по-приятно да нарисуваш картина, да напишеш писмо, да направиш сладкиш и да оближеш лъжицата? Или да посадиш цвете?

Най-важното от всичко е:
да осъзнаеш разликата между "Трябва" и "Искам"!

Затова:
Бърши праха само, когато се налага!

Не ти остава много време:
за виното, което искаш да изпиеш,
за реките, в които искаш да се изкъпеш,
за планините, на които искаш да се изкачиш,
за музиката, която искаш да слушаш,
за книгите, които искаш да прочетеш,
за приятелите, които искаш да видиш,
за живота, на който искаш да се насладиш?!

Има решение за този проблем:
Бърши праха само, когато се налага!

Навън светът пулсира с ритъма на сърцето ти!
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!

Помни:
Този ден никога повече няма да се върне!

Бърши праха само, когато се налага!

Осъзнай, че старостта идва и това няма да е приятно!
Когато отпътуваш, а все някога ще трябва да отпътуваш, самата Ти ще се превърнеш в прах...

~ . ~ . ~

Изпрати това послание до всички прекрасни жени, които познаваш!
Аз току-що го направих!!!

Получено от Ана Попова

Къщата, в която ще живееш утре

Къщата, в която ще живееш утре

(Building the House You Will Live in Tomorrow)

Един възрастен строител решил вече да се пенсионира и да посвети оставащото му време от живота на съпругата и семейството си. Но когато отишъл да уведоми началника си, че се оттегля, шефът му го попитал, дали не може да остане още малко и да направи една последна къща, като лична услуга за него, преди окончателно да напусне работа.

Никак не му се понравило на строителя това искане, но въпреки това се съгласил да изпълни молбата. Още тогава започнал работа по новата къща, но по всичко личало, че майсторът не влага сърце в строежа, както преди и не си върши работата с мерак, както му приляга. Не изпипвал детайлите, а материалите, които използвал, били с най-ниско качество. От далече се виждало, че върши нещата "през пръсти" и всичко прави без желание.

Естествено, това се отразило на къщата и тя станала доста неугледна на вид.

В деня, когато най-после строежът приключил, шефът на уважавания строител дошъл при него, отворил входната врата на новата къща, обърнал се към своя подчинен и подавайки му ключа, му рекъл:
- Тази къща е за теб. Тя е моят подарък за най-добрия ми работник!

Строителят, естествено, онемял от чутото. И през ум не му била минавала подобна мисъл. А когато успял да осмисли този неочакван обрат на събитията, той се ядосал на себе си. Защото, ако знаел предварително, че строи собствената си къща, той щял да вложи много повече старание и усилия в нея. Можел да я направи много по-различна и по-хубава от тази...

~ . ~ . ~

Същото се случва и с нас. Всички ние градим собствения си живот - всеки ден, всеки час, всеки миг. Но много често влагаме в него по-малко от това, на което действително сме способни. И после шокирани и засрамени разбираме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме си построили...

Не случайно е казано, че Животът е като проект "Направи си сам!". И нашата нагласа, всички навици и избори, които правим днес, градят къщата, в която ще живеем утре...
Затова, нека градим мъдро!

~ . ~ . ~

Автор - Christine Duane
Превод на български - Melisa

Майчина сълза

"Майчина сълза" - приказка от Ангел Каралийчев

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?

Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Докато старата лястовица смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле...

Индийска притча за Очакванията от Хорхе Букай

(разказана от Хорхе Букай в интервю за в-к "Труд")

Нали знаете, че разказвам истории, ще ви кажа сега една за двама индийски гуру. Единият бил по-млад, бивш ученик на по-възрастния. Всеки от тях си имал свое училище. Но младият имал хиляди ученици, а старият - само двайсетина.

Веднъж старият гуру отишъл при младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю - отвърнал скромно младият. - Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше.
- А мислиш ли, че преподаваш по-добре? - продължил да пита възрастният.
- Не, най-добрият учител в света си ти! - казал младият съвсем чистосърдечно.
- Как според теб идва мъдростта: с желанието или с възрастта? - не спирал да задава въпроси старият учител.
- Разбира се, че с възрастта. - отговорил младият.
- Тогава нищо не разбирам: защо твоите ученици са хиляди, а моите - само една шепа? На което младият гуру отвърнал:
- Идват малко, може би защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого...

~ . ~ . ~

Още от Хорхе Букай:
"Всеки има своята лудост!" - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Правилото на Вик Идиота" - откъс от книгата "Трите въпроса"

"Спуканата делва" - приказка за недостатъците - откъс от книгата "Да се обичаме с отворени очи"

"Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб!" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Крилете са, за да летиш" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Аз съм Аз, Ти си Ти..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Ако можех да избирам..." - откъс от книгата "Писма до Клаудия"

"Осъзнаване" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Истинската стойност на пръстена" - откъс от книгата "Нека ти разкажа"

"Търсачът" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Погледът на влюбения" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Тъга и Ярост" - разказ от книгата "Приказки за размисъл"

"Искам... Безусловно!" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

"Окованият слон" - разказ от книгата "Нека ти разкажа"

"Обичам те?" - откъс от книгата "Приказки за размисъл"

Пари назаем – дзен притча за характера на хората

Пари назаем – дзен притча за характера на хората

Един ден Лао Ван решил да определи характера на своите приятели. За тази цел им задал следния въпрос:
- Как се отнасяте към онзи, който ви дава пари назаем и към този, на когото вие отдавате пари в заем? Еднакво ли е отношението ви и в двата случая?

Оказало се, че отговорите на всички били различни.

Лао Ли си признал:
- Аз често забравям за парите, взети назаем. Но затова пък непрекъснато са ми в главата сумите, които съм дал на заем.

На което Лао Ван му отвърнал:
- Ти си егоист и песимист, можеш да се разболееш от рак...

Лао Чжао казал:
- Аз помня добре своите дългове и се опитвам да ги връщам, колкото се може по-бързо. А за онези пари, които са взели от мен, в повечето случаи забравям.

На него Лао Ван рекъл:
- Ти през цялото време се страхуваш да не се опозориш. Много си предпазлив и изпълняваш стриктно своите задължения. Което означава, че е много вероятно ти все пак да си добър човек...

Лао Юе също бил откровен:
- Аз обикновено забравям за дълговете - както моите, така и чуждите.

Лао Ван му се засмял и отговорил:
-Ти определено си оптимист човек! Възможно е да успееш да станеш безсмъртен и да постигнеш дао, но по-вероятно е да си идиот...

Лао Не побързал да каже:
- Аз твърдо помня за всички дългове.

А отговорът на Лао Ван бил:
- Ти си догматик. В този живот ти нямаш големи перспективи пред себе си, но пък не можеш да направиш и големи глупости...

Последен бил Лао Ма. Той казал:
- За целия си досегашен живот аз нито веднъж никому не съм дал пари назаем и никога от никого не съм взел заем.

Тук Лао Ван се замислил и отвърнал:
- За теб... нямам какво да кажа.

"Последният лист", О. Хенри - разказ за вярата, надеждата и добротата

"Последният лист" - О'Хенри (The Last Leaf by O. Henry)

В един малък квартал западно от Уошингтън скуеър улиците изведнъж щурват и се преплитат и пречупват в малки отрязъци, наречени "площадки". Тези "площадки" образуват чудновати ъгли и криви. Една улица се пресича сама със себе си дори два пъти. Някакъв художник открил веднъж съвсем неподозирана възможност в тази улица. Ами ако инкасаторът от магазина, тръгнал по нея със сметката за бои, хартия и платно, неочаквано срещне сам себе си да се връща, без да е получил нито цент от сметката?!

И ето че хората на изкуството плъпнали из своеобразния квартал Гринич Вилидж, търсейки прозорци със северно изложение, фронтони от деветнайсти век, холандски мансарди и ниски наеми. После пренесли от Шесто авеню няколко тенекиени канчета, един-два мангала и основали "колония".

Сю и Джонси имаха ателие на най-горния етаж в една неизмазана триетажна къща. "Джонси" беше умалително от Джоана. Едната бе от щата Мейн, а другата — от Калифорния. Двете се бяха запознали на масата в една гостилница на Осма улица и се оказа, че възгледите им за изкуството, салатата от цикория и-широките женски ръкави съвпадат напълно, което доведе и до общото ателие.

Това стана през май. През ноември един студен чужденец, когото докторите нарекоха Пневмонии, се разшета невидим из колонията, като докосваше ту един, ту друг с ледените си пръсти. В източната част този сарап крачеше смело и поразяваше десетки жертви, но тук плетеницата от тесни, обрасли с мъх "площадки" затрудняваше неговия ход.

Господин Пневмонии в никакъв случай не можеше да се нарече галантен кавалер. Едно крехкичко момиче с кръв, изтъняла от калифорнийските ветрове, едва ли можеше да бъде равностоен противник за този стар разбойник с кървави пестници и тежко дишане. Но той повали и Джонси; и тя лежеше неподвижно на изписания железен креват и гледаше през холандския прозорец калкана на съседната неизмазана къща.

Една сутрин загриженият доктор с леко движение на рошавите си прошарени вежди повика Сю в коридора.
— Вероятността да прескочи трапа е, да речем, едно на десет — каза той и стърси живака на термометъра. — И то само ако в нея има воля за живот. Вземе ли болният страната на гробаря, всички лекарства са безсилни. А вашата госпожичка вече е решила, че няма да я бъде. Да я гнети някаква мисъл?
— Ами... беше си наумила, че един ден непременно трябва да нарисува Неаполския залив.
— Да рисува? Глупости! Не я ли гнети нещо по-сериозно — мисълта за някакъв мъж например?
— Мъж ли? — възкликна Сю и гласът й звънна рязко като разхлабена струна. — Нима един мъж заслужава... Но не, докторе, няма такова нещо!
— Така, значи, това е просто безволие — каза докторът. — Аз ще направя всичко, на което науката — в мое лице — е способна. Но щом пациентът ми започне да брои каретите на погребалното си шествие, аз приспадам петдесет процента от лечебната сила на лекарствата. Ако направите така, че поне веднъж да ви попита какви ръкави ще се носят тази зима, гарантирам ви двойно по-голяма вероятност да се оправи.

След като докторът си отиде, Сю се затвори в ателието и плака, плака, докато хартиената салфетка се превърна в каша. После взе статива си и влезе със смела крачка в стаята на Джонси, като си подсвиркваше някакъв шлагер. Джонси лежеше почти незабележима под завивките, обърнала глава към прозореца, Сю помисли, че е заспала и престана да свири.

Тя нагласи статива и се зае да рисува с туш илюстрация за разказ в списание. Младите художници си проправят път към Изкуството, като илюстрират разказите, с които младите писатели си проправят път към Литературата.

Докато нахвърляше фигурата на героя на разказа — каубой от Айдахо с елегантен брич и с монокъл на носа, до слуха й няколко пъти долетя тих шепот. Тя приближи припряно до кревата. Очите на Джонси бяха широко отворени. Тя гледаше през прозореца и броеше — броеше в обратен ред.
— Дванайсет — произнесе тя и след малко: — единайсет; и после: — десет, девет, осем, седем — последните две почти на един дъх.

Обезпокоена, Сю погледна навън. Какво имаше за броене? Виждаше се само голият, мрачен двор и на двадесет крачки — калканът на неизмазаната къща. Една стара, прастара лозница, чепата и изгнила към корените, пълзеше до средата на калкана. Студеният дъх на есента беше смъкнал листата и сега клоните, вкопчени в ронещите се тухли, голееха като скелет.
— Какво има, мила? — попита Сю.
— Шест каза едва чуто Джонси. — Сега падат по-бързо. Преди три дни бяха близо сто. Главата ме заболяваше да ги броя. А сега е много лесно. Ето още един. Останаха само пет.
— Какво пет, мила? Кажи на твоята Сюди.
— Листа. На лозницата. Когато капне и последният, ще си отида и аз. Знам си го от три дни. Докторът не ти ли каза?
— За първи път чувам тази глупост — отвърна Сю с великолепно пренебрежение. — Какво общо имат листата на старата лозница с твоето оздравяване? А ти толкова обичаше тази лозница, немирнице. Я не оглупявай! Та докторът ми каза тази сутрин, че ще оздравееш, скоро... чакай, как каза точно? Че вероятността е десет на едно. Да не мислиш, че когато се возим на трамвай или минаваме покрай някоя новострояща се сграда вероятността да останем живи е по-голяма? Опитай сега бульона и остави твоята Сюди да завърши илюстрацията си, че да може да я пробута на редактора и да купи вино за болното си дете и свински пържоли за собствения си търбух.
— Безсмислено е да купуваш повече вино — отвърна Джонси, забила поглед в прозореца. — Ето, отиде още един. Не, не искам никакъв бульон. Останаха само четири. Искам да видя как ще се отрони и последният, преди да се стъмни. Тогава ще си отида и аз.
— Джонси, мила — каза Сю, като се наведе над нея, — обещай ми, че ще затвориш очи и няма да гледаш през прозореца, докато не завърша илюстрацията. Утре трябва да я предам. Нужна ми е светлина, иначе бих спуснала щорите.
— Не можеш ли да рисуваш в другата стая? — попита студено Джонси.
— Предпочитам да стоя при теб — отвърна Сю. — И освен това не искам да се вторачваш в тези глупави листа.
— Кажи ми, когато свършиш — промълви Джонси и затвори очи, бледа и неподвижна като повалена статуя, — защото искам да видя как ще падне последният. Омръзна ми да чакам. Омръзна ми да мисля. Ще ми се да се отърва от всичко и да полетя надолу, надолу, като някое от тези нещастни, уморени листа.
— Помъчи се да заспиш — каза Сю. — Аз трябва да повикам Берман за модел, за да нарисувам стария златотърсач-отшелник. Ще се върна след минутка. Ти не мърдай през това време.

Старият Берман беше художник, който живееше на партера, точно под тяхното ателие. Това беше над шестдесетгодишен човек, с брада на Микеланджеловия Мойсей, която се виеше надолу от глава на сатир по тяло на гном. Берман не бе успял в изкуството. Четиридесет години бе въртял четката, без да се домогне дори до полите на своята Муза. Цял живот се готвеше да създаде шедьовър, а още не бе го започнал. От няколко години не бе рисувал нищо освен някоя и друга табелка или фирма. Припечелваше по нещичко и като позираше на младите художници от "колонията", които нямаха възможност да плащат на професионален модел. Той пиеше джин до забрава и все говореше за своя бъдещ шедьовър. Иначе беше сприхаво старче, което се отнасяше с крайно презрение към всякакви сантименталности и смяташе себе си за овчарско куче, чиято задача е да пази двете млади художнички от горното ателие.

Сю намери Берман в полутъмната му бърлога долу, цял умирисан на хвойна. В единия ъгъл стоеше на триножник недокоснато платно, което вече двадесет и пет години чакаше първите мазки на шедьовъра. Тя обясни на стареца каква муха е влязла в главата на Джонси и изрази опасенията си, че момичето, леко и крехко като лист, може да си отлети, когато угаснат и последните искрици на желанието му за живот. Стария Берман, чиито зачервени очи явно се насълзиха, се развика ядосано, възмутен от тези идиотски фантазии.
— Какфо? — кресна той. — Как е фъзможна такава клупост — та умреш, сащото листата пада от проклета лосница! Са пърфи път чува такава клупост. Не, не шелая та ви посира са фаш клупаф отшелник. Как топуснахте да си напие ф клава такова нещо? Ах, коркото момише!
— Тя е много болна и отслабнала — каза Сю — и от температурата й идват разни болезнени и странни мисли. Добре, господин Берман, щом не искате да ми позирате, недейте. Но ако искате да знаете, вие сте един отвратителен стар... стар дърдорко.
— Шенски рапоти! — възмути се Берман. — Кой касал, че няма да ви посира? Та фървим. Идвам с фас. Половин час кофоря, че искам да ви посира! Поше мой! Как моша това хупаво момише та се располее. Етин ден ще нарисуфам мой шедьовър и всички ще се махне оттук. Та, та!

Когато се качиха горе, Джонси спеше. Сю спусна щорите додолу и направи знак на Берман да мине в другата стая. Там двамата пристъпиха до прозореца и със страх се взряха в лозницата. После се спогледаха, без да продумат. Валеше студен, упорит дъжд, примесен със сняг. Берман, облечен в старата си синя риза, седна на едно котле вместо камък, да позира като златотърсач-отшелник.

На другата сутрин, когато Сю се събуди, след като бе спала само един час, тя видя, че Джонси се взира с помътнели, широко отворени очи в спуснатите зелени щори.
— Вдигни ги, искам да погледна навън — изкомандува шепнешком тя.

Сю се подчини с нежелание.
След проливния дъжд и бесните пориви на вятъра, който не бе спрял цяла нощ, на фона на неизмазания калкан все още се виждаше един лист. Последният. Все още зелен при дръжката, но докоснат от жълтевината на гнилостта и развалата по разчленените краища, той се държеше смело на една клонка на двадесетина стъпки от земята.
— Това е последният — каза Джонси. — Бях сигурна, че нощес ще падне. Какъв вятър духаше само! Но той ще падне днес и тогава ще си умра и аз.
— Боже мой! — въздъхна Сю и наведе умореното си лице над възглавницата. — Помисли поне за мен, щом не искаш да мислиш за себе си. Какво ще правя без теб?

Но Джонси не отговори. Всичко на този свят е чуждо на душата, която се готви да се отправи по своя незнаен, далечен път. Колкото повече се късаха нишките, които я свързваха с хората и с живота, толкова повече я завладяваше болезнената приумица.
Денят си отиваше, но дори в здрача те виждаха на фона на калкана самотния лист на лозницата, който продължаваше да се държи. После, с падането на нощта севернякът отново се надигна, по стъклата заплющя дъжд и се застича на потоци от ниската холандска стряха.

Щом се развидели, Джонси — това момиче нямаше милост! — поиска пак да се вдигнат щорите. Листът все още си стоеше на мястото. Джонси лежа дълго, загледана в него. После повика Сю, която и подгряваше пилешкия бульон на газовата печка.
— Сюди, аз бях непослушно момиче — каза Джонси. — Този последен лист, изглежда, остана, за да ми покаже колко съм лоша. Грехота е човек да иска да умре. Сега можеш да ми дадеш малко бульон, а после мляко с портвайн... Или не, дай ми първо огледалото, а след това ми подложи възглавници, че да мога да седна в леглото и да те гледам как готвиш.

Един час по-късно тя каза:
— Сюди, надявам се един ден да нарисувам Неаполския залив.
След обед дойде докторът и Сю намери някакъв предлог да излезе с него в коридора.
— Днес има много по-голяма надежда — каза докторът, като пое слабичката, трепереща ръка на Сю. — Грижете се добре за нея и ще спечелите битката. А сега трябва да навестя долу друг болен. Казва се Берман — някакъв художник, доколкото разбрах. Също пневмония. Той е стар, изнемощял човек, а заболяването е в много остра форма. За него няма надежда, но въпреки това днес ще го изпратя в болница — там има повече удобства.

На другия ден докторът каза на Сю:
— За нея вече няма никаква опасност. Вие победихте. Сега само силна храна и добро гледане — друго не е нужно.

Следобед Сю се приближи до леглото на Джонси, доплитайки доволна един съвсем син и съвсем ненужен шал, и я прегърна с една ръка заедно с възглавниците.
— Трябва да ти кажа нещо, бяла мишко — подзе тя. — Господин Берман е умрял днес в болницата от пневмония. Той се разболя само преди два дни. Сутринта на първия ден портиерът го намерил долу в стаята му почти в безсъзнание. Обувките и дрехите му били вир-вода и студени като лед. Никой не можел да си представи къде може да е ходил в такава ужасна нощ. После намерили един фенер, който все още горял, стълбата, взета от мястото й, няколко захвърлени четки и една палитра с жълта и зелена боя и... Я погледни през прозореца последния лист на лозницата. Не ти ли е направило впечатление, че той не трепти, изобщо не помръдва от вятъра? Да, мила, това е шедьовърът на Берман — нарисувал го е в онази нощ, когато се е отронил последният лист...

~ . ~ . ~

Виж още:
Даровете на влъхвите - О`Хенри

Картичка с пожелание: Честит имен ден на Петко, Петка, Пенка, Пепа, Параскева, Парашкева, Пенчо, Пеньо, Паро, Парун

14 октомври - Петковден

Имен ден празнуват

Петко, Петка, Петкан, Петкана, Пенка, Параскева, Парашкева, Пенчо, Пеньо, Паро, Парун и др.

С пожелание

за здраве, късмет, изобилие от добрини

и много щастливи мигове с любимите хора!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!