Притча за великденските яйца

Великденска притча

Веднъж един мъдрец бил поканен при многолюдно семейство за Великден. На масата имало кошница с разноцветни яйца.
- Вижте колко са хубави яйцата! - рекъл той. - Най-различни цветове... И хората са като яйцата.
- А как и защо са станали хубави? - попитала стопанката на къщата, очаквайки да бъде похвалена.
- Чрез страдание. Бог ги е варил в купела с вряла истина, боядисвал ги е с поучения и тъй душите са се пречистили и засветили като тези на трапезата. Но не всички - едни останали недосварени, други са се счупили...

През това време децата започнали да се чукат с яйцата:
- Вижте ги тези малките! Те знаят една истина.
- Каква е тя? - запитал бащата – Та те са още неузрели за мъдрост!

Мъдрецът разчупил едно яйце и показал жълтъка:
- Ето това е истината! Независимо как изглеждаме отвън - червени, сини, жълти - да запазим сърцевината си чиста. Защото тя е най-скъпата и съкровена връзка с Отца.
- Но нали все пак яйцата ще бъдат изядени? - възразил бащата...

През това време най-малкото дете заплакало, тъй като батковците му счупили яйцето. Мъдрецът взел своето яйце и го подал на малкия.
- Мъдростта е да даваш. - отвърнал той. - Да даваш от сърцевината си, без да дириш сметка, колко от жълтъка ти е останало. И тъй да обичаш ближния, както Исус бе казал на учениците си. Така отпечатъка от доброто ще остане в сърцето на ближния.

Така мъдрецът посял словото Божие на светия празник на Възкресението...

Автор - Костадин Йорданов Боянов