Спри да чакаш!Направи нещо с Живота си!

Една известна мъдрост гласи:
~ Животът е това, което се случва, докато ТИ си правиш планове за него... ~

Често ли ти се случва да гледаш тъжно през прозореца, да следиш с апатичен поглед стичащите се по стъклото дъждовни капки и да си мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?

Събуждаш се сутрин и тайничко надничаш зад завесата. С надеждата, че през този ден слънцето най-после ще светне по-силно от обикновеното...

А то само те заслепява с лъчите си и дори ти се присмива сякаш...

Жалко, казваш си ти тогава. Явно и този ден няма да е с нищо по-различен от предишните...

И продължаваш да чакаш. Чакаш да свърши денят, седмицата, месецът, годината...

Докато изведнъж не усетиш, че животът безвъзвратно си отива, а ти все още стоиш и чакаш подходящият момент да му се насладиш и да го изживееш пълноценно...

И разбираш, как неусетно, някак несъзнателно, вече като по навик си стоиш и чакаш всичко да свърши. А това ти носи безкрайно разочарование и умора...

Питаш се, кога най-накрая ще започне "истинският живот"?! Онези прекрасни, незабравими моменти, заради които си струва да преглътнеш всички сълзи и обиди, цялата насъбрала се горчивина, и уверено да погледнеш напред...

Сякаш вече си забравил първоначалната си цел и просто ей така си чакаш. По навик. Чакаш "нещо". Забравяйки, какво искаш и какво всъщност е важно за теб...

~ . ~ . ~

Нима не осъзнаваш, че докато чакаш да се случи нещо "голямо, интересно, важно"..., ти всъщност пропускаш реалната красота около теб? Че пропускаш истински същественото?

Пропускаш малките неща, които изпълват дните ти, докато просто си стоиш и очакваш да се случи нещо велико и грандиозно, за да бъдеш щастлив...

~ пропускаш усмивките и погледите...
~ пропускаш изгревите и залезите...
~ пропускаш любовта и емоциите...

Пропускаш настоящето, в стремежа си да дочакаш бъдещето! Пропускаш "днес", защото се надяваш да живееш "утре"...

Докато ти гледаш през прозореца и изпращаш с поглед стичащите се по стъклото ситни капчици дъжд; докато си стоиш там вглъбено, апатично чакайки да блеснат слънчевите лъчи; часовникът на Живота продължава тихо, но неумолимо да отброява изгубените ти минути!

Бавно, но последователно и безвъзвратно отлитат миг след миг от твоя Живот! Мигове, които се превръщат в минути, часове, дни, седмици...
Превръщат се в минало! Твоето минало...

И без изобщо да усетиш как е станало, някой ден с ужас ще установиш, че почти е излетял Животът ти, без да си успял да му се насладиш...

~ . ~ . ~

Затова:
~ не чакай да дойде този ден!
~ направи го сега!
~ най-после спри дъжда!
~ разкъсай облаците и създай свое собствено слънце, което да огрее с лъчите си деня ти!

Спри да чакаш!
Направи нещо с Живота си!
Сам създай своето щастие!

Не стой и не чакай щастието да дойде само при теб! Стани приятел на часовника! Вземи го уверено в ръцете си и сам стани господар на Живота си!

Живей Тук! Живей Днес!
Живей Сега! Живей на Мига!