Зад всеки успял мъж стои велика жена

~ Зад всеки велик мъж стои велика жена ~

Из "Най хубавото накратко"

Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва. Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.

Като се връщал към колата, Томас забелязал, че съпругата му и бензинджията водят оживен разговор. Но щом наближил до тях, и двамата млъкнали. Никой не проронил нито дума, докато Уилър плащал сметката. Едва като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал:
- Приятно ми беше да си поговорим.

Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Томас попитал жена си, дали бензинджията й е познат. Тя охотно признала. Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.

- Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз! - изперчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия, вместо съпруга на главен изпълнителен директор.

- Скъпи мой - отвърнала жена му, - ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти бензинджия...

"Пилешка супа за влюбени души"

Притча за доброто и праведния живот

Една птица решила да стане праведна.
Тя открила свещената книга и прочела в нея заповедта:

"Постъпвай с другите така,

както искаш те да постъпват с теб!"

- Каква мъдра заповед! – помислила си Птицата. И решила: – От днес започвам да живея на този принцип!
Тя набрала от най-вкусните и сочни горски плодове, които познавала и полетяла към своя приятел Коня.
- Здравей, скъпи мой приятелю! – приветствала тя Коня. – Не сме се виждали с теб толкова отдавна. Донесох ти много вкусни и полезни плодове. Опитай ги, моля те.
Конят изял плодовете. И... умрял.
Оказало се, че тези плодове били полезни за птиците, но отровни за животните.
А истината е там, че заповедта, която е написана в свещената книга, е вярна само в онези случаи, в които наистина знаеш, какво е нужно и полезно на другите...

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Вярвай в себе си и в мечтите си! - притча за калинката

Вярвай в себе си и в мечтите си!

(притча за калинката)

Нашият свят е прекрасен! Той е пълен с всевъзможни ярки цветове. И сред цялото това многообразие от багри, живяла на този свят една малка сива буболечка. Заради безличния й вид обаче никой не я забелязвал и тя много страдала от своята самота.

Малката буболечка страшно много се трудела. Тя сама можела да се справи с цели орди от онова голямо зло - вредните листни въшки. Тя се притичвала на помощ на всичко живо, но никой не ценял нейните усилия. Всички останали насекоми много се гордеели със своите ярки окраски и на нея не й обръщали никакво внимание. А вредният колорадски бръмбар през цялото време й се надсмивал.

Така живеела малката буболечица и се измъчвала:
- Как е възможно?! Та Бог е толкова мъдър и толкова щедър! Нима той няма малко цвят, за да даде и на мен? – оплаквала съдбата си тя.

И една сутрин буболечката се събудила от нежно докосване. Доброто слънце я галело със своите топли лъчи и ласкаво й заговорило:
- Мило дете, просто повярвай в себе си и в своите сили! Ти си необикновена буболечка и всичко при теб ще бъде наред!

Малката сива буболечица така се зарадвала, че някой я обича, че някой вярва в нея, че пристъпила към работата си с още по-голямо желание и ентусиазъм. Тя си помислила:
- Ако аз изчистя всички листенца от сивите листни въшки, те ще станат зелени и тогава на техния ярък фон дори моята незабележима бледо сива окраска ще бъде видна...

Тя толкова много се стараела, с всеки изминал ден работела все повече и повече. И така, лист след лист, клонче след клонче, малката буболечка изчистила всички дървета. Накрая тя се огледала, за да се полюбува на свършената работа. Пред нея се ширела красива, чиста градина. И всяко листенце по дърветата шептяло с признателност към нея:
- Благодарим ти, ти ни спаси! Ти ни подари нов живот, ти си най-добрата!...

Досега никога и никой не бил казвал подобни думи на малката сива буболечка. Тя била като поразена от чутото и ... се изчервила.

Тогава и всички останали насекоми обърнали внимание на ярката червена буболечка. А тя била толкова щастлива! Тя просто сияела и излъчвала такова щастие, доброта и радост, че всички я заобичали. Особено близък приятел станала тя на децата. И сега вече винаги, когато хората я вземат в ръка и искат от нея да полети в небето и да изпълни техните желания, тя с радост го прави. Защото много добре знае, че всеки в живота си може да получи всичко, за което мечтае, трябва само да повярва в себе си!

~ . ~ . ~

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Милото на Мама

Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?

Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.

Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета oт кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.

Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.

После ще литнеш и ти като птичка,
умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
тихо ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавача.

Друго не трябва, три думи само:
"Добре съм, мамо!"

Автор - Георги Авгарски

Молитва за душевен мир и спокойствие

~ . Молитва за душевен мир и спокойствие . ~
Господи,
Дай ми спокойствие
Да приема нещата, които не мога да променя,
Смелост да променя онези, които мога да променя
И мъдрост да виждам разликата между тях...

Дари ме с търпение
За нещата, които изискват време,
Благодарност за всичко онова, което вече имам,
И толерантност към хората с различни проблеми...

Дай ми свободата
Да живея извън ограниченията на своето минало,
Способността да чувствам Твоята любов към мен
И щедро да раздавам моята любов към Теб и всички останали...

И ме благослови
Със силата да стана и да продължа отново,
Дори тогава, когато ми се струва, че това е невъзможно...

АМИН

Къде ти е усмивката? – съвременна притча за сериозните хора

Урок за Живота от Шалва Амонашвили

Високо в планината имало едно отдалечено глухо село. Глухо, не защото жителите му били глухи. А защото останалият свят бил глух за него.

Хората в селото живеели като единно семейство. Младите почитали старите, мъжете уважавали жените.

В тяхната реч не съществували такива думи като: обида, собственост, ненавист, омраза, тъга, плач, болка, печал, алчност, завист, лицемерие... Те не знаели за тези и други подобни думи, защото в живота им нямало нищо, което биха могли да назоват с тях. Жителите на това планинско селце се раждали с усмивка и от първия им ден до последния, тази сияеща усмивка никога не слизала от лицата им.

Мъжете били мъжествени, а жените - женствени. Децата помагали на възрастните в домакинството, играели и се забавлявали, катерели се високо по дърветата, беряли горски плодове, плували в планинския поток. Възрастните ги учели на езика на птиците, животните и растенията, а децата научавали страшно много от тях. Почти всички закони на Природата им били известни.

Стари и млади живеели в хармония с Природата. Вечер всички се събирали около огъня, изпращали усмивки на звездите, всеки си избирал своя звезда на небето и разговарял с нея. От звездите те научавали за законите на Космоса, за живота в други светове. Така било при тях от незапомнени времена.

Един ден в селото се появил човек и казал:
- Аз съм учител.

Зарадвали се местните хора на пришълеца. И му поверили те децата си с надеждата, че учителят ще ги научи на по-важни знания от тези, които им давали Природата и Космосът. Само недоумявали хората: защо учителят не се усмихва, как така лицето му е без усмивка?

Пристъпил учителят към обучението на децата. Но с течение на времето всички забелязали, че децата очевидно са се променили така, все едно били сменени с други. Те станали раздразнителни, а след това се появило озлобление, децата все по-често се карали помежду си, вземали си вещите едно на друго. Научили се на подигравки, на криви и лукави усмивки. От лицата им сякаш била изтрита предишната, обичайна за всички жители на селото усмивка.

Хората не знаели дали това е добро или лошо, защото и самата дума "лошо" не съществувала при тях. Те били доверчиви и искрено вярвали, че всичко това са нови знания и умения, които учителят е донесъл на децата им от останалата част на света.

Минали се няколко години. Децата пораснали и... съвсем се променил животът в отдалеченото планинско селце: хората завзели земята, оградили я и я нарекли своя собственост. Те станали подозрителни и недоверчиви един към друг. Забравили за езика на птиците, животните и растенията. Всеки от тях загубил своята звезда на небето.

За сметка на това пък в домовете им се появили телевизори, компютри, мобилни телефони, издигнали се гаражи за автомобили. Хората загубили своите сияещи усмивки, но усвоили грубия кикот.

Погледнал на всичко това учителят, който така и никога не се научил да се усмихва, и бил горд: в отдалеченото планинско селце той приобщил хората към съвременната цивилизация...

~ . ~ . ~

Автор - Шалва Амонашвили
Превод на български - Melisa

Гаутама Буда: Не вярвай на всичко!

Думи на Гаутама Буда, изречени преди 2600г.

~ Не вярвайте на това, което чувате;

~ Не вярвайте на традициите, само защото те са били предавани между много поколения;

~ Не вярвайте на неща, само защото те са били чути и казани от мнозина;

~ Не вярвайте сляпо, само защото тези послания идват от древни писания;

~ Не вярвайте на предположения;

~ Не вярвайте и не приемайте за истина онова, към което сте привикнали по силата на навика;

~ Не вярвайте сляпо на авторитета на своите учители и на по-възрастните;

След разглеждане и анализиране, когато това нещо не противоречи на здравия разум и допринася за доброто и благото, както на отделния човек, така и на всички, тогава го приемете и живейте в съответствие с него!

~ . ~ . ~

Автор - Макс Мюлер
Откъс от книгата "Три лекции върху философията на Веданта"

Преброяване на Истинските Приятели

В една прекрасна утрин си преброих приятелите -
точно така, както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи някой се подразни.
Друг не понесе характера ми мек.
Онзи пък внезапно ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова общи болки и весели наздравици,
след толкова завои на житейската река
нерешително изправям пръстите на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Автор - Георги Константинов

Мистериозната дума: СТО

Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата "СТО" на изненадващо място, което другият трябваше да я открие. Те се редуваха да оставят думата "СТО" навсякъде в дома си и веднага щом единият от тях я откриеше, бе негов ред да я скрие на следващото място.

С пръсти те изписваха думата в кутиите със захар и брашно, в очакване единият от двамата да приготви поредното ядене. Нацапваха я и върху влажните от роса стъкла на прозореца с изглед към вътрешния двор, където баба винаги ни предлагаше топъл, домашно изпечен кекс. "СТО" беше изписвано и на огледалото в банята, замъглено от пара след горещ душ. Думата се появяваше отново и отново след всяка баня. В един момент баба ми дори разви цяла ролка тоалетна хартия, за да остави думата "СТО" на последното парче хартия. Нямаха край местата, където "СТО" се появяваше. Малки бележчици с набързо надраскано "СТО" върху шкафа с чинии, седалките на колата или залепени на волана. Такива бележки се натъпкваха и в обувките, пускаха се в джобовете или се оставяха под възглавниците. "СТО" се изписваше в праха на лавиците и дори се отличаваше в пепелта на камината...

Тази мистериозна дума беше като мебелите - част от дома на баба и дядо. Отне ми доста време преди да осъзная и напълно оценя играта им. Скептицизмът ме възпираше да повярвам в истинската любов, чистата и трайната. Но никога не съм се съмнявал в искрените отношения между баба и дядо. Това бе повече от техните малки игри на флирт, това бе начин на живот. Техните взаимоотношения се основаваха на силна преданост, страст и привързаност един към друг - чувства, които не всеки имаше късмета да изживее. Баба и дядо си държаха ръцете винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка всеки път, когато се сблъскваха в тясната си кухничка. Те завършваха един на друг започнатото изречение, заедно решаваха кръстословици, играеха на думи. Баба ми нашепваше, колко симпатичен е бил дядо на времето и колко красиво остарява с годините. Тя твърдеше, че наистина е знаела, как да го избере сред останалите мъже. Преди всяко хранене те събираха ръцете си в знак на признателност за това, че са благословени с чудесно семейство, благосклонна съдба и един с друг...

Но в живота на баба и дядо имаше тъмен облак: баба страдаше от рак на гърдата. Болестта се появи първо преди 10 години. Както винаги, дядо беше с баба на всяка една стъпка в борбата и с болестта. Той я утешаваше в жълтата им стая, боядисана в този цвят, за да може баба винаги да е обградена със слънце, дори когато беше твърде болна, за да излиза навън.

Сега ракът отново атакуваше тялото й. С помощта на бастун и стабилната ръка на дядо, те ходеха всяка сутрин на църква. Баба ставаше все по-слаба и по-слаба, докато накрая спря да излиза от къщи. За известно време дядо продължи да ходи сам на църква, молейки се на господ да помогне на баба ми. Но един ден се случи онова, от което всички се страхувахме. Баба почина.

"СТО". Това бе изписано в жълто върху розови панделки в букета с цветя на погребението на моята баба. Когато хората се разотидоха от погребението, лелите ми, чичовците, братовчедите и останалите членове на семейството се приближиха и заедно заобиколиха баба за последен път. Дядо направи крачка напред към ковчега й и разтреперан, поемайки въздух, започна да пее. През сълзи и с тъга, песента му звучеше дълбоко и гърлено, като приспивна песен. Треперещ в собствената си мъка, аз никога няма да забравя този момент. Въпреки, че не можах да проумея дълбочината и силата на тяхната любов аз зная, че имах привилегията да бъда свидетел на тази любов, чиято красота е несравнима...

СТО: "Силно Те Обичам!"

Само с думи не става, нужни са и действия!

Само с думи не става, нужни са и действия!
Един млад човек отишъл при своя духовен наставник и казал:
- Учителю, ти ме съветваше мислено да си повтарям фразата “Аз приемам радостта в своя живот!”... Аз произнасям това изречение всеки ден по много пъти, а радости в моя живот не е имало и все още няма. Аз съм си все така самотен, както и преди си бях... Какво да правя?

Мъдрецът мълчаливо положил пред младежа първите попаднали под ръцете му предмети – лъжица, чаша, свещ – и попитал:
- Кажи ми, което от тях си избираш?
- Лъжицата – отвърнал юношата.
- Произнеси това пет пъти – поискал старецът.
- Аз избирам лъжицата. Аз избирам лъжицата... – повторило пет пъти момчето.

- Ето, виждаш ли, - казал тогава мъдрият учител, - дори да повтаряш по милион пъти на ден, че си избрал лъжицата – тя не става твоя. Трябва да протегнеш ръка и да я вземеш! Само думи не стигат, трябва да се върши и действие...

Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa

Каква искаш да станеш, като пораснеш?

"Въображението

е най-високото хвърчило, което можеш да пуснеш!"

~ Лорън Бъкол ~

Преди няколко седмици ми се случи нещо невероятно хубаво. Бях в спалнята и преобличах едно от бебетата, когато петгодишната ни дъщеря Алиса, дойде и се тръшна до мен на леглото.
- Мамо, ти каква искаш да станеш, когато порастнеш? - попита тя.

Реших, че си играе на някаква измислена игра и за да се включа подобаващо, отвърнах:
- Амиии, когато порасна, искам да стана майка.
- Не, не можеш да станеш майка, защото вече си. Каква искаш да станеш?
- Ами тогава, когато порасна, може да стана свещеник - отвърнах аз втория път.
- Не, не, мамо, ти вече си тези неща!
- Сьжалявам, скъпа - рекох, - но не разбирам какво трябва да кажа.
- Мамо, просто ми кажи каква искаш да станеш, когато пораснеш. Можеш да станеш всичко, което си поискаш!

В този момент бях толкова смаяна, че не можах да отговоря веднага. Алиса се разочарова и си отиде.

Тази случка - тези нищо и никакви пет минутки - ме разтърсиха до дъното на душата ми. Развълнувах се, защото в невръстните очи на моята дъщеря аз все още можех да бъда всичко, което поискам! Годините, сегашната ми работа, петте ми деца, съпругът, бакалавърската и магистърската ми степен: никое от тях нямаше никакво значение. В нейните невръстни очи аз все още можех да мечтая и да летя в облаците. В невръстните й очи аз можех да „стана" космонавт или пианистка, а защо не и оперна певица. В нейните невръстни очи на мен все още ми предстоеше да раста и в живота ми имаше да „стават" много още неща.

Най-хубавото в този разговор с дъщеря ми открих, щом осъзнах, че в своята откровеност и невинност тя би задала този въпрос и на баба си и дядо си, на прабаба си и прадядо си.

Писано е: „Старицата, в която ще се превърна, ще бъде много различна от жената, която съм днес. Друго Аз се задава..."
Така че ... каква искаш да станеш, когато порастнеш?

~ . ~ . ~

Автор - Преподобна Тери Джонсън
Из "Пилешка супа за женската душа"