Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята.
Тичаш с тях, докато всички останете без дъх.
Те се разбиват... удрят се в покрива.
Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят...
Накрая, те политат.
Нуждаят се от по-дълга връв и ти продължаваш да им я отпускаш.
Докато те я дърпат, ти с всяко развиване усещаш и тъга, заедно с радостта...
Хвърчилото все повече се отдалечава.
И ти знаеш, че не след дълго това прекрасно създание ще среже спасителното въже, което ви свързва и ще литне, както е редно...
Свободно и само.
Едва тогава ще знаеш, че твоята работа е свършена.
Автор - Ерма Бомбек
Превод на български - Melisa
 |
You spend years trying to get them off the ground.
You run with them until you are both breathless.
They crash ... they hit the roof ...
you patch, comfort and assure them that someday they will fly.
Finally, they are airborne.
They need more string, and you keep letting it out.
They tug, and with each twist of the twine, there is sadness that goes with joy.
The kite becomes more distant,
And you know it won't be long before that beautiful creature will snap the lifeline
That binds you together and will soar as meant to soar ...
Free and alone.
Only then do you know that you have done your job.
Autor - Erma Bombeck
1 мнения:
Наистина страхотно казано!
Публикуване на коментар