Според древните гърци, Минзухарът е символ на пробуждането на природата. Затова се смята и за цвете на богинята на зората Еос (позната в римската митология като Аврора).
Стара източна легенда гласи, че ако затвориш очи и си представиш благородния шафран (подправка, която се получава от цветовете на шафрановия минзухар Crocus sativus), ще успееш да видиш всичко: необятната синева на Небето, загадъчното жълто на Луната, коприненото розово на утринната Зора и пурпурно-лилавото кадифе на вечерния Здрач...
В страните от Изтока и до ден днешен казват, че листата на шафрана даряват този, който ги съзерцава, с житейска мъдрост, желание да размишлява и философства и независимо къде са го отвели неведомите пътища на живота, не му позволяват да забрави за дома и близките си...
Минзухарите са известни още и като “Деца на Дъгата” и това съвсем не е случайно. Според една от легендите, тези цветя са се появили на бял свят в деня, когато завалял първия прохладен пролетен дъжд. Щом спряло да вали, небето се изяснило и във висините му се срещнали Слънцето и Дъгата. Сиянието им озарило света, а те изпълнили листенцата на Минзухара с достатъчно сила, за да пробиват скованата от лед и сняг земя и го обагрили в ярки цветове, за да носи радост, свежест и бодро настроение на всеки, който го види в първите пролетни дни...
Друга древна легенда разказва за трогателната история на младия овчар Крокус (Crocus - това е латинското име на цветето минзухар). Докато пасял овцете си в гората, един ден добродушният момък срещнал чудно красивата нимфа Смилакс. Още щом я зърнал, сърцето на младия Крокус трепнало и той лудо се влюбил в нея. Красавицата също не останала равнодушна към младежа, тя отвърнала на чувствата му с взаимност и двамата станали неразделни. Невижданата до тогава любов, която пламнала между простосмъртния момък и божествената девойка, изумила със своята сила боговете. Впечатлени от искрените чувства на двамата влюбени, те решили да ги съберат завинаги и превърнали момичето в неувяхващ вечнозелен тис, а Крокус – в прекрасно растение, което цъфти и пролет, и есен, за да може да бъде по-често със своята любима...
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
~ . ~ . ~
Виж още легенди за цветята:
Легенда за Кокичето - предвестник на Пролетта и символ на Надеждата
Стара източна легенда гласи, че ако затвориш очи и си представиш благородния шафран (подправка, която се получава от цветовете на шафрановия минзухар Crocus sativus), ще успееш да видиш всичко: необятната синева на Небето, загадъчното жълто на Луната, коприненото розово на утринната Зора и пурпурно-лилавото кадифе на вечерния Здрач...
В страните от Изтока и до ден днешен казват, че листата на шафрана даряват този, който ги съзерцава, с житейска мъдрост, желание да размишлява и философства и независимо къде са го отвели неведомите пътища на живота, не му позволяват да забрави за дома и близките си...
Минзухарите са известни още и като “Деца на Дъгата” и това съвсем не е случайно. Според една от легендите, тези цветя са се появили на бял свят в деня, когато завалял първия прохладен пролетен дъжд. Щом спряло да вали, небето се изяснило и във висините му се срещнали Слънцето и Дъгата. Сиянието им озарило света, а те изпълнили листенцата на Минзухара с достатъчно сила, за да пробиват скованата от лед и сняг земя и го обагрили в ярки цветове, за да носи радост, свежест и бодро настроение на всеки, който го види в първите пролетни дни...
Друга древна легенда разказва за трогателната история на младия овчар Крокус (Crocus - това е латинското име на цветето минзухар). Докато пасял овцете си в гората, един ден добродушният момък срещнал чудно красивата нимфа Смилакс. Още щом я зърнал, сърцето на младия Крокус трепнало и той лудо се влюбил в нея. Красавицата също не останала равнодушна към младежа, тя отвърнала на чувствата му с взаимност и двамата станали неразделни. Невижданата до тогава любов, която пламнала между простосмъртния момък и божествената девойка, изумила със своята сила боговете. Впечатлени от искрените чувства на двамата влюбени, те решили да ги съберат завинаги и превърнали момичето в неувяхващ вечнозелен тис, а Крокус – в прекрасно растение, което цъфти и пролет, и есен, за да може да бъде по-често със своята любима...
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
~ . ~ . ~
Виж още легенди за цветята:
Легенда за Кокичето - предвестник на Пролетта и символ на Надеждата
Прекрасно е!
ОтговорИзтриване